„Този, който съветва, а дава лош пример, все едно гради с едната ръка, а с другата разрушава.“
Старецът Гавриил Свeтогорец (1926 ~ 1990)
Загриженост за своите деца
Някои родители ограничават отношенията си със своите деца, като само ги съветват. А децата нямат нужда, не се нуждаят от нашите съвети. Те се нуждаят от пример. Техните уши са затворени за нашите съвети, а си отварят очите за да видят пример.
Този, който съветва строи с едната ръка, а този, който и съветва и дава добър пример, строи с две ръце. Този, който съветва, а дава лош пример, все едно гради с едната ръка, а с другата разрушава.
Когато аз уча другия човек със собствен пример, от една страна му помагам, а от друга е полезно и за мен. Ако аз не се старая да помогна на другия човек със собствен пример, то разрушавам и себе си и другия човек. И ние сме длъжни да бъдем пример, та хората да не слушат нашите съвети, а да виждат нашият пример със собствените си очи.
Един отец написал едно писмо. Той се обърнал към всички педагози, казвайки: „Мои обични учители, сега се отварят училищата, и ние сега ви доверяваме това, което ни е най-драгоценно – разбира се вие знаете това. Простете, че ви го напомняме“.
Ние не учим децата на това, което искаме, а ги учим на нас, на това, което сме.
Един младеж разправял, че когато бил малко дете, при тях дошъл един човек и неговият баща му дал милостиня. И той, говорейки по съвест, мислел, че е имал свят баща. Ако децата ни видят, че ние помежду си се караме, нямаме мир и вършейки друго, ги лъжем, ще бъдем много ниско в техните очи. Те няма да ни ценят. И когато пораснат няма да ни слушат.
Веднъж дойдоха при мен двама младежи, които имаха дълги коси. Ако такъв родител каже на детето си да се държи сериозно, то то ще му отговори – а как ти имаш дълга коса?
Един баща направил забележка на сина си: „Ти нищо не правиш, а Наполеон на твоята възраст е стигнал далече“. А детето отвърнало: „Тате, Наполеон на твоята възраст вече е бил велик император, а ти кой си сега?“
И ние не трябва да сме строги по отношение на своите деца. Чуйте два случая:
Един млад човек се сгодил за една девойка. Баща му не бил съгласен с това. Но той не послушал баща си и се оженил. Бащата затворил вратата на своя дом за сина си. Нямал работа, нямал помощ от никъде и завършил живота си със самоубийство.
Този отец удовлетворен ли ще е от това, че е затворил вратата на дома си пред своя син?
Втори случай:
С едно дете се случило нещастие. Звъннал на баща си, за да му каже, че е катастрофирал. И баща му му отвърнал, повече да не се прибира в къщи. И този млад човек отишъл и се обесил.
Само с любов и саможертва можем да помогнем на другия човек. По-добре да се усмихнеш на другия човек, отколкото да изкараш меч. Мечът сече всичко и нищо не остава, а усмивката може да направи всичко. И тази усмивка може много неща да оправи. Ако се усмихнем на човек, който се намира в голямо притеснение, го спасяваме.
Родителите, които се карат помежду си пред децата, приличат на бик, който обикаля в магазин за стъклени неща и този бик, въртейки се из магазина, разбира се чупи много стъкла.
Ние сега сме много хора тук и ако един за друг се хванем за ръце и ако има ток и някой от нас се включи към електричеството, то този ток ще премине през всички нас. Така, когато се караме, тази негативна енергия минава през всички нас. И това зло, което имам в себе си, го предавам и на другите.
Добрата дума има огромна сила.
Източник: pravoslaven-sviat.org
Снимка: Старецът Гавриил Свeтогорец (1926 ~ 1990)