„Училището е от голямо значение, но не и на наполовина толкова важно, колкото доброто образование и възпитание. Задачата на училището е да учи децата, а ваша работа е да ги образовате и възпитате.“
(Portrait of Paulemile, c.1899 - Camille Pissarro)
~ Училище и образование
Познавам хора, които са напуснали училище на 16 или 18-годишна възраст и не знаят нищо освен спрежението на глаголите, къде се намира Буркина Фасо и защо са отменени Зърнените закони (и аз нямам представа). С други думи, информация. Ето това ви дава училището – информация. Е, и някои знания като деление и граматика, част от които никога повече няма да използвате. Част от получаваната информация е полезна, като например чуждите езици, но по-голямата очевидно няма никаква стойност.
Не ме разбирайте погрешно. Не говоря против училището. То ви учи как да учите – умение, което ще ви трябва през целия живот, но ви отнема 10-12 години или повече, за да го усвоите. Но помислете на колко още неща то не учи вашите деца през годините на активното им формиране. Как да се грижат за себе си, как да сменят електрически крушки, как да отстояват правата си, как да не влизат в дългове, как да се държат, когато се задава скандал, как да решават спорове, как да се отнасят към хората с уважение, какво да правят, когато колата се повреди, как да се справят със страховете си, как да губят, как да печелят...
„Но училището ви учи как да губите и как да печелите”, ви чувам да възкликвате, - „За какво са часовете по спорт?”. Всъщност училището осигурява усвояването на някои от тези умения (за разлика от други), но не учи децата как да ги прилагат успешно. Възможно е те да продължат да понасят провали.
Във всеки случай децата упражняват в училище онова, което биха практикували и извън него. Животът им в група с деца ги учи какво поведение е социално – приемливо – нещо, за което учителите нямат принос. Децата могат да научат същото във всяка друга група с връстници – в квартала, в който живеят, във футболния клуб или по време на игри.
С други думи, ходенето на училище и доброто образование не са едно и също нещо. Училището е от голямо значение, но не и на наполовина толкова важно, колкото доброто образование и възпитание. Задачата на училището е да учи децата, а ваша работа е да ги образовате и възпитате. Не очаквайте училището да я свърши вместо вас.
Познавам деца, които са били обучавани у дома и които са много по-способни, образовани и зрели от децата, които са били по цял ден училище. Това доказва, че училището не е необходимо за получаване на добро образование. Аз не ви призовавам да отглеждате децата си изцяло у дома (освен ако вие не пожелаете). Казвам само, е не бива да разчитате училището да осигури на децата ви нещо друго освен информация и някои странни практически умения като например как да си пуснат музикалната уредба или да направят дисекция на жаба. Всичко останало е във вашите ръце.
~ Училището си има добри и лоши страни
Не съществува идеално училище. В училището на децата ви има стотици, дори хиляди родители. Няма как всички те да са съгласни с всичко, което става там. Ако всяко решение трябва да бъде вземано единодушно от всички родители, никога няма да се постигне съгласие в колко часа да започват учебните занятия сутрин.
Вие също няма да сте съгласни с някои неща – количеството на домашните, строгостта на наказанията или липсата им, смешните униформи, които децата трябва да носят, факта, че ги карат да играят футбол, дори да го ненавиждат, че техните събирания нямат светски характер, че карат децата да учат испански, а не немски, че ги принуждават да играят вътре, когато навън вали... и т.н., и т.н.
В тези случаи няма какво да направите. Бихте могли да смените училището, но и в следващото ще има същите дразнещи подробности. Просто ще бъдат различни. Още повече че децата ви също ще бъдат безпомощни. Само бихте направили още по-нещастен живота им в училище, ако ги окуражите да се противопоставят на системата. Те ще влязат в конфликт с учителите и вероятно ще станат за смях на съучениците си. Не, на тях въобще не са им необходими противоречиви послания от дома и от училище.
Трябва да проумеете, че всяко училище има добри и лоши страни. Ако лошите са повече от добрите, може би трябва да се замислите да смените училището – това е друг въпрос. Но докато детето ви е в съответното училище, ще трябва да го приемете с добрите и с лошите му страни. Ще трябва да го подкрепяте дори и за нещата, които не ви интересуват, ще насърчавате детето да си подготвя домашните, макар да смятате, че са твърде много, да носи смешната униформа, да играе хокей или да се отнася към учителите с уважение, дори и да не ги уважава.
Може би се питате как да реагирате, ако детето ви предизвика открито: „Смяташ ли, че е редно да ни дават толкова много домашни?” Трябва ли да го излъжете? Е, може да му отговорите това, което току-що ви казах: добрите и лошите страни на училището вървят ръка за ръка и не можеш да вземеш едното, без да получиш и другото. Така вие учите детето как да се държи като част от социалната група. По-важно е то да умее да взаимодейства със системата, отколкото да я приема безрезервно.
~ Борете се на страната на децата
Едно от правилата призова за подкрепа на училището, дори да не сте съгласни с всичко в него. Но подкрепата ви не бива да бъде безусловна. Вие трябва да подкрепите училището по отношение на неговата политика и система като цяло. Възможно е обаче да възникнат други въпроси, свързани специално с вашето дете, и не бива да оставяте винаги училището да ги решава.
Детето ви трябва да знае, че сте на негова страна. И когато възникнат сериозни проблеми, вие ще бъдете единствените, които ще защитят негова-та кауза, а понякога децата се нуждаят от защитник. Ако училището не прави нищо срещу тормоза или учителите не съзнават, че детето ви има дислексия, или пък някой учител превръща живота му в ад, вие сте длъжни да направите нещо. Детето трябва да знае, че вие сте зад гърба му, в случай че нещата излязат извън контрол. За това са родителите. Иначе детето ще смята, че вие позволявате то да страда.
Когато пораснете, ви е трудно да си спомните чувството на безпомощност, което сте изпитвали като деца. Ситуации, с които сега се справяме с лекота, са ни се стрували невероятно трудни, когато сме били деца. Като възрастни бихте издържали да изтърпите нещо неприятно в продължение на няколко месеца, но когато сте на 5 или на 15 години същите няколко месеца може да ви се сторят цяла вечност. Още помня как ми прилошаваше (редовно), преди да влезем в час, за който не бях подготвил домашното си.
Ако сега ме изправите пред същия учител и той започне да ме хока, аз ще съумея да се защитя. Но тогава не успявах. Децата са свикнали да приемат авторитета на учителя. Те нямат нито уменията, нито властта да се опълчат срещу системата в името на своя интерес. Точно тогава трябва да се намесите вие.
Чудя се дали в това правило трябваше да използвам думата „битка”. Винаги дипломацията е била по-добър подход от войнствеността, а и не ви съветвам да нахлуете в кабинета на директора с гневни искания. За децата е по-важно да знаят, че възприемате нещата като тях, а после да ги насочвате как да постъпят. Именно по това си личи дали сте родители, които спазват правилата. Ако сте такива, си давате сметка, че трябва да се справите със ситуацията достатъчно деликатно и да не пред-извикате директора още преди да сте започнали.
С други думи, ако в училището ви смятат за родители, които обикновено не се оплакват, ще ви обърнат по-сериозно внимание, когато им изложите проблемите си. Ако постоянно се оплаквате и критикувате училището, ще си спечелите славата на досадни и нахални родители и е малко вероятно да ви обърнат внимание, когато се случи нещо наистина сериозно.
Избрано от: „Правила за родители“, Ричард Темплар, изд. „Обсидиан“, 2008 г.
Картина: Portrait of Paulemile, c.1899 - Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery
