♥ Душевно нещастните деца изпитват необходимост да властват над другите

„Усещането за благополучие на хората, придобили душевно нещастие в детска възраст, остава неизменно обвързано с външните събития и буквално рухва при всяко разочарование, защото зависи изцяло от това да получават каквото искат и когато го поискат.“

(Breton Boys Wrestling, 1888 by Paul Gauguin)

~ Душевното нещастие при децата 

Родителите могат да окажат най-голяма помощ на своите нещастни и трудни деца, ако се постараят да разберат как именно се отразява душевното нещастие върху детското развитие, изживявания и поведение. Двете най-значими последици за детето, страдащо от душевно нещастие, са: (1) усещането му за благополучие е крайно уязвимо спрямо успехите и провалите (положителните и отрицателните събития) в ежедневния му живот – например загубата на училищната раничка, по-строгите думи на някой учител или по-грубата постъпка на съученик могат да го хвърлят в истинска бездна от продължителни и кошмарни душевни терзания, и (2) то несъзнателно и изцяло подчинява усещането си за благополучие на вътрешната си нужда да си самопричинява нещастни изживявания – примерно бебето може често и продължително да си удря главичката в рамката на кошарката или малкото дете да си гризе до кръв кожичките на ноктите и/или самите нокти. 

Душевното нещастие прави децата особено уязвими за житейските успехи и провали (особено уязвими спрямо положителните и отрицателните събития в живота). Когато родителите откликват положително, всеотдайно и подходящо на нуждите на детското емоционално развитие, децата придобиват стабилна самоувереност, която им помага да се изявяват гъвкаво и ефективно в реалния живот и в света извън дома. Докато ако тези техни нужди не бъдат подходящо удовлетворявани, те развиват усещане за душевно нещастие, което ги прави уязвими за неизбежните житейски разочарования и намалява, а в по-тежки случаи дори напълно ги лишава от способността им да се справят емоционално с ежедневието. Независимо колко големи успехи могат да постигнат по-нататък в живота си, усещането за благополучие на хората, придобили душевно нещастие в детска възраст, остава неизменно обвързано с външните събития и буквално рухва при всяко разочарование, защото зависи изцяло от това да получават каквото искат и когато го поискат. И на най-популярното в класа дете може да се случи да не бъде поканено на някое парти, на което желае да отиде; и най-преуспяващият бизнесмен може да се сблъска с финансови затруднения и крах; и най-обаятелният политик може да не успее да прокара някой свой закон; и най-умелият фермер може да изгуби реколтата си поради лошо време; и най-големият спортист може да се провали на някое състезание. И когато това стане, освен неминуемото разочарование поради неосъщественото си желание и непостигнатата цел, онзи, който не притежава усещане за стабилно душевно щастие, ще изживее тежък срив по отношение на доброто си самочувствие и на положителното отношение към самия себе си и към своите способности, умения и компетентност – не само като професионалист, но и като човешка личност. А подобни житейски неуспехи и разочарования са неизбежни. Но пък онова, което наистина може да бъде избегнато, са съпътстващите ги чувства за тотална безсмисленост на живота и за пълна липса на каквато и да било лична стойност. 

Тъй като усещането за душевно благополучие на нещастните и трудни деца зависи от успеха или неуспеха им да получат каквото искат и когато го поискат, в случай на провал или загуба те могат да избухнат в неутешим плач, да потънат в дълбока апатия или, обзети от яд, да се развилнеят словесно и/или физически. Например, ако спечелят желана от тях награда, такива деца ще се чувстват на седмото небе от щастие и господари на света, но ако не успеят да я получат, ще изживеят толкова силно усещане за безсмисленост и собствено нищожество, че могат да посегнат и на живота си. Душевното нещастие може да стане причина съвършено нищожни и без никакви особени последици загуби и неуспехи да бъдат изживявани като съкрушителни, сякаш е дошъл „краят на света“. Тази неспособност за разграничаване на усещането за душевно щастие и благополучие от влиянието на външните събития придава на съпътстващите ежедневието разочарования – например при загуба на играчка, при промяна на плановете в последния момент или при критична забележка – сила и власт напълно да изваждат детето от душевно равновесие. Ако родителите осъзнаят и се научат да разпознават тази по-особена уязвимост на своето душевно нещастно дете и винаги проявяват готовност да изслушват съчувствено и с разбиране неговите жалби, оплаквания и негодувания, те ще му предоставят алтернативен източник, от който да черпи усещане за душевно благополучие, а това ще му помогне да се чувства по-спокойно и да не губи чувството си за лична стойност, когато нещата не се развиват според желанието му. 

Усещането за благополучие на децата, придобили душевно нещастие, е обвързано с външни символи. Непоклатимото първично щастие на детето произтича от неговата увереност, че родителите му безусловно и предано ще удовлетворяват нуждите на развитието му. Този извор на усещане за душевно благополучие дава възможност на детето да навлезе в зрелостта с изградена стабилна способност да взема градивни решения и да преследва осъществяването им компетентно и с удоволствие. Тъжното е, че за да си осигурят така необходимото им усещане за благополучие, децата, непридобили истинско и непоклатимо душевно щастие, са принудени да разчитат на изживявания, които нямат същностна връзка с техните реални способности и стойност като човешки същества и личности. Съзнателно или несъзнателно, те могат да обвържат усещането си за душевна сигурност и себеувереност с различни социални символи (примерно, за да бъдат приети в един или друг кръг от приятели), материални символи (да притежават дадена играчка) или символи на статус (да носят маркови и скъпи дрехи или да имат по-висока научна степен или някаква титла). Много от човешките прояви на агресивност – от войните до ежедневните караници – са резултат от осъзнатото или подсъзнателно убеждение на душевно нещастни хора, че животът и/или честта им зависят от придобиването и/или запазването на различни външни символи, включително религиозни, културни, национални, регионални или фамилни. Хора, които се хвърлят в подобни агресивни сблъсъци, имат усещането, че защитават или отмъщават самата си човешка същност. Но въпреки че тези символи са субективно натоварени със значим личностен смисъл, от обективна гледна точка те са толкова безлични и безсмислени, колкото е членската карта за някой клуб или престижният офис. 

Децата, придобили душевно нещастие, съзнателно или подсъзнателно поддържат илюзията си, че могат да имат контрол над всичко, което им се случва. Душевно нещастното дете неволно се вкопчва в претенцията на своето всемогъщо аз, че може да упражнява контрол над събитията, тъй като не е придобило алтернативни извори на усещане за благополучие, към които да се обърне, когато нещата не се развиват според желанията му. Неговата упорита илюзия, че има или би могло да има властта да постигне абсолютно всеки желан от него резултат, обяснява ирационалните му, саморазрушителни постъпки (примерно дете, което скача от високи дървета, е убедено, че ще се приземи, без да се нарани; или подрастващ, който знае, че пушенето предизвиква рак, но въпреки това пуши, защото е убеден, че е невъзможно цигарите да навредят специално на неговото здраве). 

Децата, придобили душевно нещастие, често изпитват необходимост да властват над другите. Дете, чието усещане за душевно благополучие се поражда от това да получава каквото иска и когато го поиска, често има проблеми с междуличностните взаимоотношения и връзки, защото подсъзнателно винаги възприема желанията на другите хора като потенциална заплаха за осъществяването на собствените му желания, а оттам и за усещането му за душевно щастие. Такива деца обикновено сами си пречат да завързват приятелства, проявявайки яростно желание за надпревара, възприемайки чуждите успехи като белег за собствената им неспособност или разпалвайки безкрайни караници по повод дори на най-незначителни, но според тях нарушаващи правата им разминавания в мненията (например дете, което винаги държи то да определя на какво ще играят с приятелчетата му). 

Душевно нещастните деца реагират на ежедневните разочарования по най-разнообразни начини, включително като започват да изпитват потискаща неувереност, чувство на срам, отслабване на паметта, неспособност да съсредоточават вниманието си или непредизвикана с нищо раздразнителност и гняв по отношение на някой друг. Техните реакции могат да са толкова остри, че да стигнат до самоубийство или убийство (например подрастващите момче и момиче, които се самоубиват заедно, защото родителите им не позволявали да се виждат). 

Независимо дали реагират в по-мека или по-остра форма, децата, чието душевно благополучие е уязвимо по отношение на ежедневните разочарования – включително такива незначителни, като да си загубят химикалката или когато отидат на кино да се окаже, че няма билети, – страдат от липсата на дълбокото и успокояващо удовлетворение да знаят как ще се чувстват на следващия ден, дори след един час или след една минута.

Симптомите на душевно нещастие проличават в често повтарящите се неовладяни реакции и постъпки, които не могат да бъдат обяснени с типичната за съответния етап от развитието на детето незрялост. Много от симптомите, които в дадено общество или общност се смятат за типични или доброкачествени, така и остават незабелязани, докато възприеманите като нетипични и злокачествени биват окачествявани като ненормални. Твърде често и родители, и професионалисти от системата за грижи за децата откликват на симптомите така, сякаш те сами по себе си са основният проблем, докато в действителност това са само сигнали за наличие на душевно нещастие при детето. 

Както вече споменахме, в някои общества и култури съществува убеждението, че определена степен на душевно нещастие е неделима и присъща част на човешката природа. В западните общества сред проявите на душевно нещастие, за които е общоприето, макар и погрешно, да се смята, че са нормални, или поне в границите на нормалното, са: 

- ниското самочувствие и себеуважение – „Никога не мога да свърша каквото и да било правилно“; 

- редовно усещане за лека потиснатост; 

- затруднения при ефективното учене или работа; при контролирането на телесното тегло; при водене на здравословен живот и при последователно следване на поведение и действия за собствено добро; 

- постоянно усещане на неспокойствие и недоволство. 

Други често срещани симптоми на душевно нещастие остават незабелязани от човека, който страда от тях, защото самият той погрешно ги смята за доброкачествени. Някои могат дори да бъдат високо ценени в съответната култура – в западните общества, например такива симптоми са работохолизмът, стремежът към постигане на материални ценности и перфекционизмът. 

Някои душевно нещастни деца настоятелно твърдят, че са щастливи и се чувстват „прекрасно“, независимо че родителите и учителите им забелязват в тях признаци на потиснатост, унилост и отчуждение. И нещо повече, при някои деца наличието на душевно нещастие не пречи те да изглеждат въодушевени и „слънчеви“. При тях нуждата да си самопричиняват нещастни душевни изживявания се изразява по други начини. Възможно е примерно редовно да си подбират приятели, които непрекъснато им носят разочарования, или пък да поддържат отрицателното си душевно равновесие, като несъзнателно забравят да изпълнят важни задачи или поръчки. 

Децата, които се чувстват нещастни, често сами саботират близките си връзки с другите хора, защото неволно възспират сами себе си да приемат чистосърдечно и без подозрения проявените към тях топлота, приятелски чувства и любов. Независимо колко мило се отнася даден човек към такова дете, то неизменно очаква проявата на неговата „истинска“ същност (гневна, дребнава, неприятна). Когато майката и бащата на едно малко момченце му казвали, че го обичат, то винаги реагирало така, сякаш го мамят, и възкликвало: „Не, не ме обичате!“ Тези родители, които се бяха консултирали с нас относно депресивните състояния на сина си, не приемали думите му като лична обида, а отвръщали ласкаво и съчувствено: „Сигурно ти е много тежко да си мислиш, че не те обичаме. Но ние ще продължим и занапред да ти помагаме да разбереш колко много те обичаме!“ 

~ Душевното нещастие може да стане причина децата да реагират враждебно към удоволствието 

Деца, чиито емоционални нужди на развитието не са били подходящо удовлетворявани, започват да изпитват противоречиви желания. От една страна, продължават да изпитват вродения стремеж към постигане на душевно щастие посредством положителни удоволствия и изживявания. Но от друга страна – понеже още като бебета са привикнали да смятат нещастието си, породено от неудовлетворените им емоционални нужди, за образец на идеално щастие, предложен им от техните съвършени и обожавани родители, – те неволно придобиват душевна необходимост да се стремят към неприятни изживявания. Резултат от тези техни конфликтни желания е пълната липса на душевен мир. Когато детето удовлетворява придобитата си нужда от неприятни изживявания, страда вроденият му стремеж към чистосърдечно и неподправено удоволствие. Когато изпита макар и моментна искрена радост поради някой свой успех, придобитата му нужда от страдания се възбунтува и го принуждава да направи всичко възможно, за да се почувства отново нещастно. 

Придобитата нужда да се чувстват нещастни кара децата да реагират отрицателно на положителните изживявания. Тази враждебност спрямо удоволствието е причината, поради която поведението на душевно нещастни деца може временно да стане дори още по-неовладяно и по-лошо в отговор на проявена към тях искрена и сърдечна грижовност. За жалост в такива случаи твърде често и родителите, и учителите стигат до заключението, че единствено суровите възпитателни мерки могат да постигнат желания ефект за регулиране на неприемливото държание. Душевно нещастното дете проявява отрицателни реакции към постиженията си и към положителните си изживявания най-често в училище, така че учителите, наставниците и треньорите, които са прочели тази книга, ще разполагат с безброй възможности да прилагат на практика напътствията на мъдрата обич, за да помогнат на децата, придобили душевна нужда да се чувстват нещастни. 

Избрано от: „Мъдрата обич“, Марта и Уилям Пийпър, изд. „Сиела“, 2012 г.
Картина: Breton Boys Wrestling, 1888 by Paul Gauguin; chinaoilpaintinggallery

2161 Преглеждания