Съдбата като шанс ~ Торвалд Детлефсен

Доколко астрологията ни помага да се упътим по пътищата на съдбата, действително ли разполагаме със свободна воля при взимането на важни решения и какво означава правилото: „Само който се подчинява на закона, е свободен". Това е откъс от прелюбопитната книга на немския психолог Торвалд Детлефсен - „Съдбата като шанс".

Осъществяването на съдбата
Астрологията не е средство да излъжеш съдбата, а е предназначена да помогне за осъществяването й. Още при древните гърци и римляните откриваме нашите планетни принципи, пресъздадени като богове. Първичните принципи са били персонифицирани и дефинициите им са били описва­ни като качества на боговете. Така че, античното съзвез­дие от богове е подобна на астрологията система за отра­зяване на действителността. Тук само ще споменем, че и Библията е строго изградена на тези седем планетни прин­ципа, но за това е необходимо специално изложение.

Древните гърци са познавали една проста формула за безпроблемно общуване с боговете. Докато човек им прина­ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът сам си взима жертвата със сила. Тази фор­мула и досега е валидна и е фактическият ключ към астро­логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред­ставяме първичните принципи като „богове", отколкото като мъртви небесни тела.

Понятието „жертвам" означава да отворим място за даден първичен принцип в собствената ни сфера на преживявания, да го интегрираме в съзнанието си. Различните принципи по различно време предявяват правата си към човека. Те изискват от него да се занимае с тях в точно оп­ределен момент. Който с готовност приеме това изискване и допусне в себе си божеството, за да го опознае, той принася жертва на това божество и няма защо да се стра­хува от него. Който обаче приеме „почукването" му като повод да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой­то не иска да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ­де насила принуден да принесе жертвата, която е отказал.

Житейският път на човешкото съществуване трябва да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок пра­ви човека по-съвършен. По-съвършен става той, когато до­бавя липсващото, когато интегрира непознатото. Така човекът закономерно бива сблъскван от съдбата с онези прин­ципи, които още не е осъществил, които са му още чужди, които му липсват.

Точно тук се крие опасността, която засяга толкова много хора. Те се затварят в себе си, изтласкват в съзна­нието си или оказват съпротива, само и само да не прине­сат исканата от тях жертва. Така започва борбата меж­ду съдбата и човека. Само че победата на съдбата е осигу­рена предварително. Човекът губи и се оплаква от лошата съдба, която го съсипва. Но не забелязва, че именно той е този, който не е приел поканата.

В това е смисълът на астрологията. Един съвет при ас­тролога трябва да запознае човека с учебния план, който му предстои да изпълни в сегашното си прераждане и да му ра­зясни отделните принципи, с които ще трябва да се спра­ви. Астрологът не бива да му предсказва бъдещето, за да не го лиши от собственото му развитие. Но той може да го информира, кога „кое божество ще почука на вратата му" и как трябва да постъпи с това божество, за да го опознае и обикне. За съжаление, твърде често се забравя, че когато наистина опознаем нещо, автоматично се научава­ме и да го обичаме. Омразата винаги означава непознаване на обекта.

Истинската астрологична консултация не съдържа предупреждение да се избягва даден принцип (аспект), а само съвети и окуражава­не човек да влезе в съприкосновение именно с този принцип.

Нека онагледим казаното с един прост пример:
Бихме могли да изчислим, че през следващите месеци да­ден човек влиза в „Сатурнова фаза". Това значи, че му пред­стои да се справи със Сатурнов аспект. В примера си за по­реден път използваме Сатурновия принцип, първо, защото той се смята за особено „лош" и навсякъде всява страх, и, второ, защото вече се запознахме донякъде с този принцип и знаем аналогичните му съответствия на отделните ни­ва.

Има астролози, които биха предупредили клиентите си да се пазят от загуби, ограничения, катастрофи, болести и т.н. Но клиентите им няма да имат никаква полза от такова предупреждение. Те само ще се уплашат и ще се чувс­тват като жертви на една очевидно лоша планета. А в действителност, предстоящият Сатурнов аспект означава само, че е узряло времето човек да се запознае по-отблизо с принципа на Сатурн, да го интегрира в собствения си жи­вот, да приеме в себе си „бога Сатурн", за да стане по-съ­вършен.

За да може този необходим процес да се извърши по-леко, ние първо бихме обяснили принципа, за да се разбере, че той има основание да съществува като градивен камък на действителността и така да премахнем съпротивата към него. После бихме дали на клиента си цяла поредица от съ­вети, как активно да осъществи този принцип в живота си. Съветите биха звучали горе-долу така:

В близко време ще трябва да предотвратите всички усилия за експанзия, да избягвате компаниите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечение­то и прекаляването. Ако имате възможност, отделете стая, в която да можете да се оттегляте сам. Стаята трябва да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Оттегляйте се колкото ви е възможно по-често в тази стая за медитация. Избягвайте обилното ядене. Хранете се, напри­мер, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. Слушайте класическа, сериозна музика. През този период внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов на­чин много области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.

Ако клиентът последва повечето от тези съвети, той неизбежно ще опознае и разбере принципа на Сатурн. Защото човек не може просто да извърши всичко това, без едновременно нещо да се случи в него.

Но понеже върши всичко доброволно, той няма да предизвика съпротива и така ще се научи да обича смисъла на принципа на ограничението, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този период той ще установи, че съприкосновението със старателно избяг­ваните преди проблеми на смъртта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било позволено да опознае нови измерения на действителността. През периода той активно е вършил онова, което е трябвало да върши – учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действи­телността. Изпълнил е своя учебен план и е освободил проблема.

Ако въпросният клиент не последва препоръките, защо­то смята, че отказът, ограниченията и самотата „не са за него", че не са му по вкуса и продьлжи да си живее по стария начин, Сатурновият аспект много скоро ще стане „лош" за него. Той принудително ще вземе „жертвата" си.

Така например някое пътно произшествие ще докара на­шия клиент до болницата. В нея той ще трябва да се откаже от толкова много неща – от събирания, компании, обилна храна, всякакви удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже доброволно! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото – точ­но такава стая го посъветвахме да си обзаведе. На всеки няколко дни ще вижда как карат починали хора по коридо­рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при катастрофата е бил много близо до смъртта. Ние съ­що го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и смъртта. Дълго ще стои сам и ще има достатъчно време за размисъл.

Както виждаме, крайният ефект е същият. Защото ве­че казахме, че учебната цел е предварително определена. Из­борът, който ни е даден, е в това „как" да учим – добро­волно или по принуда.

Пътят към свободата
Астрологията ни служи само като помощно средство, за да направим по-разбираема Съдбата. Резултатите са валидни и незави­симо от астрологията.

Накрая остава въпросът за предопределението и сво­бодната воля на човека. Отговорът на този въпрос много лесно може да стигне до задънена улица, ако не се съобра­зим с условията на закона за полярността. Детерминираност и свобода са два полюса, които взаимно се обуславят и принадлежат един към друг и които не се взаимоизключват, както често си мислим. Както и при всяка друга полярност, на нас ни е трудно, ако изобщо е възможно, с на­шия разум да схванем едновременността на двата полю­са. И все пак, свободата не може без детерминираност и обратното. Двете взаимно се обуславят, подобно на свет­лината и тъмнината, вдишването и издишването. Затова пътят към свободата води през изпълнението на закономерността.

Парадоксалната истина гласи: Само който се подчинява на закона, е свободен.

Мнозинството хора обаче се опитват да постигнат свобода чрез произвол. Но този път во­ди към несвобода. Страданието е само триенето, което се получава между човека и световния закон. Да изпълняваме закона означава да не чувстваме повече триенето. Затова златните правила за постигане на абсолютна свобода са:

1. Опознай самия себе си (микрокосмоса)!
2. Опознай закономерностите на Вселената (макрокосмоса)!
3. Разбери, че закономерността е нещо добро (постигане на хармония)!
4. Подчини се доброволно и напълно на признатата за добра закономерност!

Който извърви докрай и четирите стъпки, от само себе си ще пожъне quinta essentia, която тук се нарича Свобода. Който доброволно се подчини на закона, става едно с него, сам става закон и вече няма нищо над него, което да му поп­речи. Кроули казва: „Всеки човек трябва да е като звезда и да следва орбитата си." Звездата е свободна, докато следва орбитата си, Несвободата започва с излизането извън орбита.