Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи винаги вярната посока. Той е за нас ключ и най-верeн пътеводител.
(Christ Falling on the Way to Calvary, c.1516, by Raphael)
Пътят към Голгота
Ти си разбунтуван и озлобен, защото Бог не ти е дал лесен живот. Планирал си за себе си лек, лесен и приятен живот, живот сред лукс, безгрижен и радостен. А Бог ти е дал кръст. Затова се чувстваш онеправдан и измамен – защото си очаквал нещо друго, молил си се за нещо друго, имал си съвсем други планове. Затова си недоволен от Бога.
Спиране I
Обвинението и присъдата
По-лесно е да бъдеш обвинител, отколкото обвиняем. Винаги най-гръмогласните обвинители са онези, които сами имат в какво да бъдат упрекнати. Така е било и тогава.
Единствената "вина" на Христос е била тази, че е проповядвал Истината, настоявал е за Истината и сам е бил Истината. Неговият живот е бил светлина, която озарявала хората, техния живот, това, което искали да скрият, да потулят. На тази светлина хората се чувствали оголени. Тази светлина показвала тяхното истинско лице, техните малки и големи пороци, техните малки и големи грехове. На тази светлина те се чувствали обвинени. Затова Христос бил за тях неудобен. Затова искали на всяка цена да Го убият. Затова обвинили Христос.
Помисли: У кого забелязваш по-лесно греховете и злото – у себе си или у ближните? Не се ли опитваш да скриваш своите грехове? Не се ли опитваш да ги оправдаеш?
Спиране II
Вземането на кръста
Бил е човек като теб. Страданието не Го е привличало. Ако това е било възможно, би избрал нещо друго.
Обаче Той не избягал от кръста. Не се карал с Бога, не размахвал юмруци, не богохулствал. Не се опитвал дори да преговаря. Казал само: "Но нека бъде не Моята воля, а Твоята" (Лук. 22:42).
Това е било мотото на целия Му живот.
Помисли: Чия воля изпълняваш в живота: Божията воля или своята собствена? Умееш ли без роптание да приемаш всичко, което Бог ти изпраща?
Спиране III
Първото падане
Паднал. Нямал сили. Бил изтощен и обезкръвен. А до Голгота било още толкова далеч.
Паднал. Обаче това не продължило дълго. Събрал остатъците от сили и продължил. Не искал да съкращава кръстния път. Искал да го измине целия.
Помисли: Каква бе причината за твоето падане? Беше ли в състояние и искаше ли да се изправиш? Не би ли искал да съкратиш своя кръстен път? Не би ли искал да смениш своя кръст с по-лек?
Спиране IV
Срещата с майката
Тя първа приела Христос. Първа повярвала в Него. Отдала Му себе си, своя живот. Страдала, когато Той страдал. Радвала се, виждайки Неговата радост. Неговият живот бил Неин живот.
Нейната любов преминала най-трудното изпитание, изпитанието на кръста. Била при Христос дори тогава, когато Той останал сам със Своя кръст, изоставен от хората.
Помисли: Съумяваш ли да бъдеш с Христос дори тогава, когато другите са се отдръпнали от Него? Какво даваш на Христос: целия си живот или само един час богослужение седмично? Умееш ли да бъдеш толкова верен, колкото Мария?
Спиране V
Помощта на Симон Киринеец
Бил принуден. Ако не били войниците, сигурно щял да мине безразличен покрай Христос. Жест на любов, който изобщо нямал желание да направи. Любов, която била принуда. Любов, която повече оскърбява, отколкото радва. Любов, която причинява болка.
Помисли: В състояние ли си да видиш във всички хора, които срещаш, Христос, мъкнещ кръста и нуждаещ се от твоята помощ? Готов ли си да помогнеш на онези, които се нуждаят от твоята помощ? Помагаш ли им?
Спиране VI
Помощта на Вероника
Била просто една жена. Никой не искал от нея да помага. Впрочем, можела ли е да направи нещо в тази стиуация? Можела ли е по някакъв начин да помогне?
Не направила всъщност нищо, а същевременно направила толкова много. Един скромен, малък жест, в който намерила израз нейната човечност. Защото истинската човечност се изразява в любовта и чрез любовта. А любовта се изразява в малките, скромните жестове.
Помисли: Умееш ли да обичаш? Умееш ли да даряваш любов просто, без пресметливост, без очакваш появата на телевизията, без да искаш аплодисменти и ордени? Умееш ли да обичаш и онези, които другите са признали за пропаднали и от които другите са се отдръпнали?
Спиране VII
Второто падане
Второто падане. Нелеко. Неочаквано. По-мъчително от първото. Защото Голгота била вече съвсем близо. Колкото целта е по-близо, толкова по-непоносими, по-мъчителни стават паданията.
Струвало Му се, че ще има сили да стигне, да занесе кръста. Не успял. Трябвало още един път да преодолее себе си и своята слабост. Трябвало още веднъж да опита.
Помисли: Не се ли обезкуражаваш при поредните падания? Бориш ли се още със себе си, със своите слабости? Вярваш ли в това, че всеки грях може да бъде преодолян?
Спиране VIII
Срещата с йерусалимските жени
Плачеха. Беше ги развълнувало Твоето страдание. Твоят кръст. Това бяха излишни сълзи. Защото ако животът на тези жени бе по-различен, ако беше по-различен животът на техните близки и познати, тогава Ти нямаше да страдаш, тогава и Твоят кръст също щеше да бъде излишен.
Помисли: Наистина ли живееш така, както би трябвало да живееш? Дали твоето поведение не е причина за страданието на Христос или на други хора? Страдаш ли от това, че другите страдат?
Спиране IX
Третото падане
Изкушението да се откажеш. Съзнанието за собствената слабост. И почти пълната увереност, че си загубил. По всяка вероятност, Христос е изпитвал всичко това. Нали е бил човек.
Най-много боли поражението преди финала. Там, на Голгота, Христос още един път трябвало да вземе решение. Трябвало да реши дали Божията воля ще бъде за Него най-важна.
Помисли: Винаги ли искаш това, което иска Бог? Не оправдаваш ли своята леност във вътрешния си живот със слабостите си? На себе си ли разчиташ повече, или на Бога?
Спиране X
Разсъбличането
Животът без усмивка и без радост би бил непоносим. Обаче не всеки смях и не всяка радост са добри. Там, на Голгота, хората се присмивали на Христос. Разсъблечен, оплют, безпомощен, сякаш лишен от човешко достойнство, Той става обект на шеги и подигравки. Там, на Голгота, хората се забавлявали за чужда сметка. Това било мъчително и нечовешко забавление.
Помисли: Дали обект на твоите шеги не е друг човек? Дали не се присмиваш на някого, който е своеобразна жертва, на някого, на когото всички се присмиват? Умееш ли да видиш човека и в някого, който е облечен в дрипи?
Спиране XI
Приковаването на кръста
Хората реагират различно на болката. Едни ругаят, други богохулстват, трети с викове се мъчат да заглушат болката или да привлекат вниманието към себе си. Някои стискат юмруци, мислейки за Бога, други приемат страданието с пълно примирение.
Христос мълчал. Не е имал претенции към никого: нито към Бога, нито към хората. Казал дори "Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят" (Лук. 23:34).
Помисли: Умееш ли да страдаш? Не би ли искал да заличиш страданието от живота си? Способен ли си да простиш: всичко, на всички?
Спиране XII
Смъртта на кръста
През целия Си живот Христос се готвел за смъртта. Много пъти споменавал на учениците Си, че ще страда, че ще бъде разпнат. Искал и те да бъдат подготвени за нея.
Христос иска да подготви и нас. Казал е: "Бъдете и вие готови..." (Лук. 12:40).
Помисли: Молиш ли се за добра смърт? Готвиш ли се за нея? Би ли бил готов да умреш сега?
Спиране XIII
Снемането от кръста
Тук Христос престанал да губи. Тук Христос започнал да побеждава. Хората не можели да Му сторят нищо повече.
Понякога трябва да загубим всичко, да претърпим пълно поражение, за да победим наистина.
Помисли: Умееш ли да губиш? Дали не искаш винаги и навсякъде да имаш право? Не се ли стремиш във всяка ситуация да бъдеш този, който е най-силен?
Спиране XIV
Полагането в гроба
Край на живота. Край на страданието. Край на кръстния път.
Гробът. Мястото на очакването. Защото ще възкръснат всички. Едни за вечно спасение, други за вечни мъки.
Помисли: Вярваш ли във възкресението? И в бъдния живот? Дали твоят земен живот заслужава вечна слава и възвеличаване или по-скоро проклятие? Молиш ли се за починалите? Грижиш ли се за гробовете на твоите близки?
Заключение
Светът, в който живееш, е огромен. През този свят минават хиляди пътища. Ала дори и да ги преминеш надлъж и нашир, няма да намериш нито един път без кръст. И затова не бива да забравяш, че всеки път по света е кръстен път, по всеки един от тях е стъпвала ногата на нашия Бог и Спасител. Той зове всички ни да носим своя кръст тъй, както сме видяли от Него. Кръстът, разперил като компас раменете си, ни сочи винаги вярната посока. Той е за нас ключ и най-верeн пътеводител.
О. Вацлав Бурила, „Християнство и култура"
Източник: pravoslavie.bg
Изображения: заглавно - Palma Giovane VENICE 1544 - 1628 CHRIST ON THE ROAD TO CALVARY - pinterest
