Къде отиват любовта, разбирателството и уважението 4 години по-късно – от сватбата и ли съвместното съжителство? Оказва се, за краха на брака има еволюционни причини. В това е убедена Хелън Фишер – антрополог и биолог от университета в Ню Джърси и автор на популярната книга Anatomy of Love: The Natural History of Monogamy, Adultery and Divorce.
В продължение на много години, тя изучавала историята на еволюция и паралелно с това световната статистика по разводите. Макар средната продължителност на браковете, зъвъшващи с развод да е около 7 - 8 години, все по-често раздялата се случва 4 години след сватбата. В тази рискова категория попадат хора изживяващи разцвета на своята фертилност и сексуалност – мъже от 25 до 29 г. и жени на възраст 20 - 24 години.
Моногамията е все по-рядко срещано явление в днешно време, напомня Фишер. Болшинството бозайници са полигамни, само 25% от някои примати се отличават с моногамност. 90% от птиците живеят в съюз, посветен на създаване и отглеждане на силно потомство. Често след отглеждане на малките тези съюзи се разпадат.
Не е изключено човек да е част от тази тенденция. Изследванията на Фишер показват, че в древните общества жените са раждали деца веднъж на 4 години, след което са ги давали за възпитание в общността, а те самите са намирали нов партньор. Това осигурявало силно и генетически здраво потомство.
Възможно ли е съвременната тенденция да е ехо от онези забравени традиции и времена? Такова е професионалното становище на антропологът Хелън Фишер. В същото време, човешката природа е устроена сложно, а инстинктът за създаване на поколение не е така силен, както хилядолетия назад. Бързите раздели вероятно са естествена част от нашето пристрастяване към бързите промени изобщо – работа, местоживеене, начин на живот. Но в бързината ли е всичко?
Източник: nationalgeographic.com
Изображения: Alfonso Casas
