"Колко лесно е да знаеш, че човешкото тяло може да изпитва болка - и злостно да се възползваш от това!" ~ Калин Терзийски
Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският му характер почти винаги остават скрити. Поради това 25 ноември е обявен от ООН за Международен ден за елиминиране на насилието над жените. Всяка година от този ден започват 16-те дни на активни мероприятия и кампании, целящи да се даде гласност на проблема и идеи за неутрализирането му, които приключват на 10 декември, когато е Денят на човешките права.
Плашеща е статистиката по отношение на домашното насилие в България. Всяка четвърта жена е била жертва на физическо или сексуално насилие от страна на партньора си. От което следва абсурдът, че жените най-често стават жертва на най-близките си хора, от които се предполага, че би трябвало да получават обич, подкрепа и разбиране. Въпреки заложената предпоставка, че в една връзка мъжът и жената са равни, в българското общество виреят тенденциите за поставяне на жената в позиция на подкрепяща, което лесно се превръща в позиция на подчинена, а не равна, както в обществения, така и в личния, семейния живот. Този модел на жената-предмет, която е успяваща само в ролята си на домакиня и сексуален обект се подхранва активно в публичното пространство вече десетилетия. До такава степен е залегнало в масовото съзнание у нас, че насилието над жените много често дори не бива разпознавано, а не е рядкост отношението към жертвите да е негативно – тоест нагласата, че с поведението си са предизвикали и заслужили агресивните прояви спрямо тях.
Въпреки, че имаме закон за защита срещу домашното насилие, прилагането му е засега е слабо ефективно, макар в него ясно да е дефинирано:
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Формите на домашно насилие, изброени в закона са четири:
1. Физическо насилие – то е най-ясната за разпознаване форма на насилие и най-лесно доказуемата – всяко причиняване на физическа болка и страдание – удари, побоища, нанасяне на телесни травми, всички форми на нежелано вмешателство в телесната неприкосновеност на индивида. Физическо ограничаване на личната свобода.
2. Сексуално насилие и тормоз – вариантите са разнообразни - от насилствени и принудителни сексуални действия до всяко унижаващо достойнството действие, в това число и чрез обидни думи и намеци, основано на полов признак. В това число се включва и болезнената сексуална ревност, която освен като форма за контрол, се счита и за унижаване на една от най-интимните сфери на личността – сексуалната, чрез обвинения, натрапчиви подозрения, следене и др.
3. Психически тормоз – това е всяко непристойно поведение, осъществявано многократно или систематично, което цели негативно въздействие върху психиката на жертвата, като систематично и многократно се увреждат чувствата и мислите й, чрез вменяване на срам и вина, страх, чувство за малоценност; чрез контрол, заплашване, изнудване, обидно и унизяващо достойнството на човека отношение. Най-тежката форма е когато насилникът прибегне до заплахи и емоционално изнудване за убийство, отнемане на децата, дома; заплахи за оставяне без средства; когато биват заплашвани близките и приятелите й и т.н. Често срещана е и заплахата за самоубийство – като по този начин на жертвата се вменява чувството за вина, че постъпките й могат да доведат до необратими последици. По този начин възможността за вземане на решения и активни действия от страна на жената се прекратяват.
4. Икономически тормоз – жертвата е поставена в „икономическа зависимост“, в подчинено положение; оставена е без средства чрез поставяне в положение на невъзможност за осъществяване на трудова дейност, понякога чрез отнемане на финансовите й постъпления. Тук се включват и заплахите за повреждане на имуществото й.
Насилието, основано на пола е най-често срещаното нарушаване на човешките права. Противодействието му е възможно само чрез повишаване на степента на осъзнатост и чувствителност в обществото. Колкото по-високо е нивото на равнопоставеност между двата пола, толкова по-малка е вероятността от прояви на домашно насилие. Според Световната здравна организация „здраве“ означава цялостно физическо, психическо и социално благосъстояние. Насилието е злоупотреба със сила – физическа, психическа или икономическа, целящя неблагоприятно третиране и засягане на благата на личността. За това е важно да се знае, че агресорът може да бъде такъв само, ако има жертва пред себе си. Хората с агресивен характер са много често срещано явление, но и хората с психика на жертва са не по-рядко срещани. Тази взаимосвързаност е зловеща, но най-важният аспект от нея е отражението върху децата, които евентуално са принудени не само да бъдат свидетели на отделни инцидентни събития, но да прекарат в такава атмосфера живота си. Според закона за защита срещу домашното насилие, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Травмите са непоправими, а усвоеният модел на поведение в почти всички случаи се повтаря, без значение дали ще се заеме ролята на насилника или на жертвата.
Ако разглеждаме насилника като човек, който смята, че има право да принизява човешкото достойнство и права на друг човек, то жертвата е тази, която се съгласява на това, приемайки ролята си. И в двата случая говорим за неуравновесеност и нравствена слабост, бедност на чувствата и стремеж за запълване на вътрешната празнота и потискане на чувството за малоценност. За това първото нещо, което е и най-трудното, за да се излезе от този порочен кръг е т.нар. жертва да излезе от ролята си – тоест да престане де се чувства като такава и да поеме отговорност за собствените си действия и житейски път. Заради себе си и заради близките си. Да си спомни коя е, какво може и да се погрижи за собственото си здраве и благополучие. Защото както казва Станислав Йежи Лец: Жертвата винаги взема участие в престъплението. И то неконструктивно!
Автор ~ Десислава Димитрова
Изображения ~ Violences contre les femmes: Cédric Sorel - France, liberation.fr
Картинa ~ Say NO to domestic violence against women! - Jessica Gehle
