„Човечеството, за да се развива, стигна до най-голямото противоречие – да унищожи всичко покрай себе си.“
Себастиао Салгадо е бразилски социален фотограф, документалист и фотожурналист. За фотографските си проекти е пътувал из повече от 120 страни. Повечето от тях се появяват периодично в многобройни публикации в пресата и различни книги. Произведенията му са представени на пътуващи изложби из целия свят.
Салгадо се отказва от многообещаващата си кариера на икономист, за да стане фотограф. Посланик е добра воля на УНИЦЕФ. Почетен член е на Американската академия на науките и изкуствата. Става особено известен с соцално-документалната си фотография на работниците от слабо развитите страни. Работи по дългосрочни, самостоятелно възложени проекти, много от които са публикувани като книги: „Другата Америка“, „Сахел“, „Работници“, „Миграции“ и „Генезис“ и др. Последните три са огромни колекции със стотици снимки, правени из целия свят. Най-популярни стават снимките му на златна мина в Бразилия, на име Серра Пелада.
Проектът му „Генезис“ е насочен към представянето на непокварени лица от природата и човечеството. Състои се от серия снимки на пейзажи на диви животни, както и на човешки общности, които продължават да живеят в съответствие с бащините си традиции и култура. Идеята, която следва е да прокара потенциален път за преоткриване на първоначалния и естествен вид на човечеството.
Салгадо и неговите произведения са във фокуса на филма „Солта на земята“ от 2014 година, режисиран от Вим Вендерс и сина на Салгадо – Джулиано Рибейро Салгадо. Филмът спечели специална награда на кинофестивала в Кан и е номиниран за най-добър документален филм през 2015 година от Филмовата академия.
Салгадо не е просто велик фотограф. Той може би е един от последните велики фотографи - поне в класическия, хуманно-традиционния смисъл, фотограф, който работи в черно и бяло, казвайки дълбоки истини.
Снимки: Sebastião Salgado
