Тази тема често бива повод за различни коментари и възмущение, но фотожурналистът Клаудио Монтесано Касилас решава да документира и покаже шокиращите кадри на деца, които извършват робски труд във фабрики за производство на дънки в Бангладеш.
Тези деца са принудени да прекарват дълги часове над шевните машини за утвърдени международни марки дънки, предназначени за износ в Западна Европа. Това е начинът, по който големите маркови производители на дрехи ни осигуряват комфортно и естетично облекло.
Разбира се, тези деца нямат време да ходят на училище, тъй като работният процес им отнема целия ден. Те работят по 6 дни и половина на седмица. Работният ден се състои от 12 часа, а заплащането е по-малко от долар на ден. По-малко от долар на ден, през който те шият, лепят пайети и етикети, боядисват платове, махат грешно пришитите шевове на дънките и извършват машинно почистване. На всеки работник средно се пада да ушие повече от хиляда парчета плат ежедневно.
Поради натовареността на работния ден, те се къпят, хранят и често спят на работното си място.
Според УНИЦЕФ около 1 милион деца на възраст от 10 до 14 години се наемат на работа в Бангладеш. Броят им обаче рязко расте с увеличение на възрастовата група.
Бангладеш е вторият износител на текстил в света след Китай. Износът на облекло е основният икономически двигател на страната, който й осигурява по 25 милиарда долара годишно. За нуждите на шивашката промишленост годишно се наемат 4 милиона души, повечето от които жени.
Но в тези неформални фабрики се наемат предимно момчета и мъже, тъй като на жените не е позволено да спят на работното си място.
В областта Кераниндж в столицата Дака има стотици фабрики с нерегламентиран производствен процес, който се превръща в сериозен фактор на замърсяване с токсични химикали.
В една малка стая може да са разположени 15 шевни машини и в повечето случаи тези помещения са без аварийни изходи, планове за пожарна безопасност и пожарогасители. През 2013 г. повече от 1100 работници умират във фабрика за производство на текстил поради липсата на контрол върху безопасността на условията на труд. Хора, които идват от селата в големите градовете в стремежа си за по-добър живот.
Самият фотограф разказва: "Неформални фабрики" са фирми, които не са официално регистрирани в Бангладеш, произвеждащи дрехи за местния, а понякога и за индийския пазар. Тези фабрики също така произвеждат облекла за добре познати и утвърдени международни марки чрез подизпълнители. В Бангладеш има около 7 000 неформални фабрики и тъй като не са регистрирани, тези заводи не са подложени на контрол за безопасност, не са подложени на широкомащабни оценки на безопасността на сградите от пожар. Условията на работа и съоръженията са с много по-ниско качество от повечето официални експортно ориентирани фабрики. В повечето от тях няма инспектори по труда и всичко това не получава никакво внимание от международната общност.“
Работнички в Дака. В официалните фабрики за облекло в Бангладеш около 60% от работниците са жени. Работните условия обикновено са по-добри от неформалните фабрики.
Източник: fashionrevolution.org
Снимки: Claudio Montesano Casillas
