Според определението на Закона за домашното насилие „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.“
Edgar Degas, “Interior (The Rape)”, 1868-1869
Да имаш насилник за партньор е нещо твърде далечно от идеята за любов и семейство, но въпреки това много жени се намират в подобна ситуация с години, а понякога и цял живот.
Защо жертвите на домашно насилие често не напускат ситуацията, в която се намират? Този въпрос си го задава всеки, който се е сблъскал лично или посредством медиите с често бруталните случаи на насилие в семейните взаимоотношения.
Жертвите на домашно насилие могат да бъдат и от двата пола, но на всички е ясно, че най-често жертвите са жени, поради което интересът обикновено е насочен натам.
Каквито и да са били обстоятелствата, при които сте се сблъскали с това отвратително явление, няма начин да не сте се питали защо въпросните жени просто не си тръгнат?! Причините за това са комплексни, но напълно разбираеми.
Усещане за безпомощност
Самата есенция на насилието се съдържа в това насилникът да обезсили жертвата си. Така че ако сте жертва на домашно насилие, то вероятно основното усещане, което имате е за всеобща слабост и невъзможност да се справите със ситуацията. Страхът, че няма да получат подкрепа нито от властите, нито от роднините и близките си – родители, деца, приятели, съседи и т.н., често парализира жертвите и ги прави неспособни да се застъпят за себе си.
Чувството, че е заслужено
Жените, които стават жертва на агресивни партньори, най-често са били деца, отгледани от агресивни родител/и. От самото начало на живота им е било вменявано, че такова положение е нормално и те така и не познават нещо различно от това.
Основната стратегия, с която един насилник държи партньорката си в капана на такива взаимоотношения е внушението, че тя заслужава отношението, което получава, или с други думи - класическото „тя си го проси“. Нормално е жените, жертва на насилие в семейството да живеят, смятайки себе си виновни за това, което им се случва.
Финансите и децата
С течение на времето всеки насилник действа по посока да обезсили партньорката си финансово, за да й бъде невъзможно да „избяга“. Това е лесно осъществимо поради майчинската роля на жената. Раждането и отглеждането на деца така или иначе поставя жената в по-неизгодна икономическа позиция от мъжа, а насилниците обичат да се възползват от това.
Жена с нископлатена или никаква работа, която има едно, две, а понякога и повече деца, трудно ще се реши да предприеме сериозна стъпка да напусне „семейното гнездо“, дори когато то вече се е превърнало в ад. Ако е в ситуация, в която може да се грижи за децата си, само в случай, че съпругът й работи, това е напълно разбираемо.
Другата спирачка е нежеланието да остави децата си без баща. На много жени и без това им е трудно да „прикоткат“ мъжете си да изпълняват бащинската си функция, а жените, жертви на мъж насилник знаят, че напуснат ли семейството, децата им най-вероятно ще останат без баща.
Срам
Обществото вменява на членовете си, че любовта и семейството трябва да се запазят на всяка цена, че любовта може да се справи с всички препятствия, че ако наистина обичаш някого, ще го приемеш с всичките му недостатъци.
Насилниците често се държат като съвсем различни хора пред околните, които дори не подозират какво се случва в дома им, което все пак говори, че са способни да се държат цивилизовано.
Никой човек не е напълно „черен“, също както никой не е само „бял“. Въпреки че си позволяват недопустимото, насилниците също са хора като всички нас, със своите добри и лоши личностни характеристики. Затова и партньорките им действително дълго време живеят с абсурдната надежда, че ще осъзнаят грешките си и ще променят отношението си.
Понякога надеждата действително е голяма кучка. Тя кара жертвите години наред да очакват промяна и когато тя не идва, чувството им за вина расте, както и усещането, че те са отговорни за случващото се.
Страхът, че ще стане по-лошо
Много жени не напускат насилническа връзка, защото се страхуват, че ще бъдат подложени на още по-голям тормоз. Проучванията показват, че са прави. Вероятността интимният партньор, когото са напуснали заради проблеми с агресията да „озверее“, агресивните му импулси да се засилят, се умножава многократно. Най-лошото е, че този риск не е абстрактна възможност в бъдещето, а нещо, което се случва най-често незабавно. Тези жени са подложени на смъртоносен риск от отмъщение. Загубата на контрол на насилника над жертвата задейства с още по-голяма сила насилническите склонности.
Защо жените по-често стават жертва на домашно насилие
Да се обясни това единствено с физическото превъзходство на мъжа би било абсурдно. Както и опитът да се търсят причини в наличието на хормона тестостерон, който прави мъжете по-агресивни. Социалната роля на жената от възникването на земеделските общности до днес я поставя на по-ниска социална позиция, или по-просто казано, повечето мъже и жени живеят с нагласата, че по някакъв начин жената е „собственост“ на мъжа.
Мъжът избира, съобразно личностните си характеристики, как да третира това свое притежание. Но жената е човешко същество, също като мъжа и от това се появява едно противоречие, което често пъти поражда голямо напрежение в интимните и семейните взаимоотношения.
Как да разпознаете жертвата на домашно насилие
Ако един мъж третира партньорката си добре пред другите, това не означава, че е същото и вкъщи. Ако забележите, че ваша близка изтръпва при всяко позвъняване на телефона без обективна причина, ако в началото на връзката е разказвала ентусиазирано за новия си приятел, а сега подозрително е млъкнала, често отсъства от работа и като цяло е настъпила личностна промяна, много е вероятно да е станала жертва на насилие от интимния си партньор.
Запомнете, че няма два случая на домашно насилие, които да са еднакви, те включват много и различни модели, както и различна динамика на взаимоотношенията.
Често, за да забележим домашно насилие, имаме нужда да забележим физически наранявания, но в много случаи те просто не са видими. Много насилници владеят умението да причинят болка без да оставят видими следи по тялото /душенето е един от начините да се причини болка, без да се оставят видими следи, като в същото време насилникът демонстира пълния си контрол над жертвата/.
Други предпочитат да причиняват психическо страдание и да оставят емоционални травми. Възможно е при разговор с жена, подложена на постоянно домашно насилие да забележите обърканост в мислите и начина на изразяване, нелогичност, непоследователност и противоречия. Това е естествен резултат от продължаващото насилие и самата цел на насилника. Във всички случаи е необходимо търпение и разбиране, когато ваш близък човек е подложен на такъв тормоз.
Голяма част от домашното насилие остава невидимо. Нерядко обаче на всички е ясно какво точно се случва в едно семейство и целият ужас, който произтича от това. Осведомеността за проблема е първата крачка към промяна и оказване на помощ. Не забравяйте, че каквито и организации за помощ на жертвите на домашно насилие да съществуват, нищо не може да замени подкрепата и помощта на близките хора.
Автор Десислава Димитрова
Изображение: Wikipedia
