♥ Детство по време на пандемия

„Децата се учат да се усмихват от родителите си.“ ~ Шиничи Сузуки, японски педагог

Какво ли е да имаш детство по време на пандемия? Какво ли е да си родител по време на пандемия? Споделяме един актуален текст от блога на детско-юношеския психолог Женя Милушева.

(Banksy's painting for the Southampton General Hospital called Game Changer)

Все още е твърде рано да се каже какви последици ще има изолацията върху това поколение деца. На този етап няма публикувани научни изследвания за ефекта на по-продължителния престой на малките деца у дома заради пандемията. Специалистите в сферата на ранното детско развитие предполагат, че повечето малчугани вероятно ще се справят и няма да има трайна вреда за тях, защото най-важните взаимоотношения в тази възраст са тези със собствените им родителите.

И все пак множество проучвания подчертават значението на социалните контакти за развитието на мозъка. Изследванията показват, че невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и като цяло на когнитивните способности се изграждат чрез вербални и физически взаимодействия. Тези взаимодействия изграждат връзките в мозъка според Катрин Хирш-Пасек, която е директор на Лабораторията за изследване на детския език към Университета Темпъл във Филаделфия. Д-р Хирш-Пасек и други изследователи казват, че технологиите представляват както възможност, така и риск по време на пандемията.

От една страна, те позволяват на децата да участват във виртуална игра чрез различни приложения с баби и дядовци, семейни приятели или други деца. Наред с това, технологиите по време на пандемия (а и не само), непрекъснато се намесват в отношенията между възрастни и деца. Те ангажират родителите и така прекъсват непосредствеността и нарушават ефективността на взаимодействието. Да се конкурираш с екраните за вниманието на важния за теб възрастен вероятно не е лесно.

Същевременно технологиите, освен изземващи от вниманието на родителите, са и техен спасителен пристан в натовареното ежедневие. Всички сме наясно с негативните последици от продължителното време, което децата прекарват пред екрана. Много голяма част от родителите обаче, се грижат без подкрепа от роднини за децата си, някои дори са самотни родители. Понякога това е непосилно в ситуация, в която едновременно работят, готвят, чистят, обгрижват децата си. Трудно можем да ги виним, знаейки, че те практически нямат време за пълноценен контакт със своите деца. С една дума – чрез технологиите тези родители печелят време – за домакинство, за работа, за социални контакти, лично.

Как ще се отрази социалната изолация на детството на днешните деца е трудно да се обобщи, защото ефектите вероятно са възрастово обусловени.

Преди двегодишна възраст, децата не могат да удовлетворяват социалните си нужди в общуване с други деца. Те не страдат от липсата на социални контакти, когато имат добра връзка със своите родители.

Децата в предучилищна възраст като всички нас ще имат и по-добри и по-трудни моменти по време на локдауна. Промяната на режима, липсата на двигателна активност неминуемо ще им се отразят. В общуването си с други деца те се учат на справедливост, решаване на конфликти и справяне с всякаква форма на фрустрация. Ако вкъщи имат братчета и сестричета, тези умения ще могат да бъдат тренирани. При децата, които са сами – родителите ще трябва да имат тази роля (да настояват за спазване на ред, да побеждават понякога децата в игрите, да изискват своето пространство).

Децата в начална училищна възраст винаги ще намерят начин за удовлетворяване на нуждата си от социално взаимодействие. Те вече имат практическата възможност да използват технологиите за това. Ако обаче забележим, че детето трайно понижава успеха си и се държи необичайно (понякога на пръв поглед може да бъде по-агресивно), има за какво да се тревожим и е добре да потърсим подкрепа.

Учените смятат, че ефектът от социалната дистанция би могъл да причини значими и дългосрочни вреди, ако настоящата ситуация продължи не няколко месеца, а години. Открояват се два основни риска. От една страна – децата действително ще бъдат лишени от директно общуване, а от друга – те усещат сигналите, които родителите им подават (дори и несъзнателно), че контактите с други хора представляват опасност за тях.

Налице са предишни изследвания във връзка с периоди, в които на определени общности се е налагало да спазват социална дистанция. Те показват, че най-слаби последствия за социалното и емоционално развитие са имали децата от семейства, които са преодолели финансовите последици по-лесно. В резултат на това справяне тези родители са били по-малко враждебни, ядосани и депресирани. Вероятно фактор за преодоляването на трудностите при тези деца е способността на родителите им, въпреки обстановката, да поддържат сигурно, любящо взаимодействие с децата си. Така децата не страдат от социалната изолация, имат своите родители като социални партньори.

Проблемът за децата възниква, когато родителите станат тревожни, депресивни и раздразнителни, често във връзка с работните им ангажименти, финансовите трудности и усещането за несигурност. Преживяването им за загуба в този случай не е на приятелите в играта, а на подкрепящото семейство, което неминуемо се отразява на децата на всяка възраст, но най-вече на най-малките.

Или както казва японският педагог Шиничи Сузуки:

„Децата се учат да се усмихват от родителите си.“

Автор: Женя Милушева
Източник: Психологически блог на Женя Милушева, detskipsiholog.eu
*Banksy's painting for the Southampton General Hospital called Game Changer (2020)

5423 Преглеждания