За трите елемента на глупостта в интернет, споделено от Франсоа Жост – почетен професор по информатика и комуникации в Новата Сорбона – Париж III, основател и почетен директор на Центъра за изследване на медийните образи и звуци.
Социалните мрежи – глупави и зли
Социалните мрежи не са някакво съвършено ново начало, коренно скъсване с миналото. В една книга, която излезе наскоро – „Злото в действие в цифровата епоха“ – осветлих това, което нарекох, позовавайки се на Кант, трансценденталните условия за злото, сиреч условията за възможност на неговия израз в уеб 2.0.
Общество на спектакъла, общество на присъдата
Първото условие произтича от това общество на спектакъла, описано от Ги Дьобор, в което преживяното е превърнато във видимо или – ако искате – човешкият живот е сведен до външния му вид. Това води автора до следното определение: „... спектакълът не е съвкупност от образи, а социално отношение между хора, опосредствано чрез образи“. Няма нужда да променяме каквото и да било в тази формулировка, за да я приложим към фейсбук, където снимките изграждат личността на потребителя и връзките му с неговите „приятели“. Именно образът стои в центъра на всяко социално опосредстване. Колкото до туитър, някои изследвания показаха, че наличието на изображение в съобщението силно повишава броя на ретуитванията.
Второто условие е разширяването на областта на оценката. Още през 1980 г. Мишел Фуко заяви като установен факт: „Не е за вярване колко много хората обичат да съдят. Всички съдят навсякъде, постоянно. Сигурно това е едно от най-простите неща, дадени като умение на човечеството.“ Непрекъснатото увеличаване на форумите, сайтовете за споделяне на видеоклипове и предлаганата възможност за даване на коментари придадоха максимална широта на тази любов към преценката. Още повече че възможността да го прави, маскиран с псевдоним, позволява на потребителя всякакви прекалености, без да поема особени рискове. Кой може да си позволи лукса да търси кой се крие зад някакъв IP адрес, за да разкрие виновника за някаква обида?
И макар нито индивидуализмът, нито егоцентризмът да са нови – телевизията им даде многобройни възможности за изява през 80-90-те години, – уеб 2.0 ги хипертрофира, като даде на всеки един възможността да върти света около себе си. Фейсбук на живо, който позволява на когото и да е да стане информационна медия, като заснема света такъв, какъвто го вижда със своя смартфон, е само един от последните симптоми. Оттук нататък, ако всеки човек може да бъде център, от който тръгва всичко, не е лесно да се отличиш. Това поражда многобройните стратегии на потребителите, за да се откроят от масата и да станат знаменитости.
Показване като в спектакъл, нарастване на оценките за всичко и всеки, без ограничение, необходимост да си известен, за да съществуваш... Как тези три елемента от функционирането на социалните мрежи въздействат активно вече не върху лошото, злото, а върху глупостта? И макар със сигурност да не изчерпват темата, те ще ми послужат като компас, с който да се ориентирам в полето, чиято периферия не е никъде, а центърът му е навсякъде...
Действителността? Един обикновен образ...
Създаването на сайтове за споделяне – като ютюб – даде възможност на всеки да бъде „верига“, в която той не само е свободен да събира харесваната от него информация, но най-вече му е позволено да публикува собствените си видеозаписи. Тази възможност даде нов подем на представянията на самия себе си. Сред тях разцъфтя цяла серия материали, чиято цел е да докажеш на другите, че си способен да извършиш едно или друго. Това започна през 2014 г. с Neknominations, в които участникът трябваше да изпие на екс няколко чаши алкохол, да се заснеме и да предизвика трима души – с посредничеството на социалните платформи като фейсбук – да направят същото в рамките на 24 часа. Беше последвано във Франция от „Във водата или ресторант“, като внесе от Съединените щати Cold Water Challenge, което – както сочи името му се състоеше в скачане в студена вода, в противен случай играещият трябваше да плати обяда на приятелите си, все според същия принцип на веригата на номинациите. Няма нужда да казвам, че много смелчаци скочиха във водата: в ютюб се наброяват не по-малко от 19 600 видеоклипа. И, разбира се, упражнението доведе до много злополуки – падания, подхлъзвания, – но и до немалко фатални събития: един младеж се удави в Бретан, след като скочи с колело, завързано за единия му крак; друг, в Па дьо Кале, почина вследствие на фрактура на черепа и гръбначни травми. Въпреки това мнозина участници избираха за следващ участник жена си, брат си или сестра си.
Ако можем – без особен риск някой да ни възрази – да заявим, че да умреш, за да приемеш подобно предизвикателство и да застрашиш живота на близките си, е глупост, трябва да отбележим, че тя заимства характеристиките, за които вече говорих, директно от телевизионната действителност. Първата – очевидно – е посредничеството на показването на себе си, без което залогът ще изгуби значителна част от това, което го прави интересен. И наистина това, което в случая е важно за извършващия този жест, е да бъде видян, сякаш известната формула на ирландския философ Джордж Бъркли „Esse est percipi“ (Да бъдеш, значи да бъдеш забелязан) е девизът на човека от цифровата епоха.
Втората черта, която е в основата на телевизионната действителност, е радикалното разделение между изпълнителя и зрителя: единият се мъчи, другият го гледа. Освен това първият крещи и ругае, а вторият е доволен. Това е прословутият садизъм на зрителя, чиито корени предусеща още Лукреций в „За природата на нещата“: „Приятно е, когато ветровете над безкрайното море повдигнат вълни, да гледаш от сушата изпитанията на другите: не че страданието човешко ни доставя такова голямо удоволствие, но гледката на мъките, от които самият ти си се отървал, е сладко нещо.“
Действителността става образ, който няма повече плътност от глуповато телевизионно предаване или смешен видеоклип. Не е за учудване, че най-гледаният клип от предизвикателствата е този с една млада жена, която се подхлъзва и си удря силно краката в понтона: 302 164 души са гледали записа, 17 000 са го харесали и само 182 не са го одобрили! 377 коментара добавят злобни забележки, подсилени от факта, че преди да скочи, тя е заявила, че „жените имат също толкова смелост да скочат във водата“. За да придобием представа за съдържанието, ето една кратка извадка:
Sheshounet преди 1 година
Краката ти се самоубиха, толкова им беше писнало да търпят глупостта ти
B14091990 преди 3 години
Модерната френска жена в целия си блясък: Нелепа!
crystal преди 1 година
Жените са добри да им скочиш, но не и да скачат
MonsieurPoptart преди 3 години
Дебела истерична луда
sjdhsjd23 преди 3 години
Феминистките са все така зловредни
Faydeurshaigu преди 1 година
Абе аз лично съм жена и според мене скачането във вода не е „мъжка“ работа. Тя си обърква теорията само заради предизвикателството :’)
Както се вижда от тази малка извадка, която няма смисъл да продължаваме, както предизвикателството, така и тази, която му е отговорила, са преценени като глупави от потребителите. Те от своя страна проявяват истинска злост или сексизъм, дори понякога и двете заедно, с подчертано удоволствие от обидата и – в крайна сметка – поставяне под въпрос на равенството мъж-жена. Показването на едните предизвиква у зрителя удоволствие, пропорционално на глупостта, която вижда в него, и на възможността, която то му дава, да изрази отвращението си (в случая към жена, към жените или към феминизма) и да бъде глупав... и зъл едновременно.
…
Макар и на своя си език, който не е моят език, тези подбрани коментари отлично посочват какво е глупостта в ерата на социалните мрежи: формулиране на безапелационни оценки, свеждащи живота до видимото и издигащи като норми на общуването „определено обществено отношение между хора, опосредствано чрез образи“, според гледището на Ги Дьобор.
Един от елементите, които изведох на преден план, за да характеризирам социалните мрежи, още не се е появил: нуждата от известност, за да се чувстваш жив. И макар да е в зародишно състояние в демонстрирането на смелост, приписвана на скачането в ледена вода, той нерядко е в основата на присъствието в социалните мрежи. Какво да направя, за да се откроя от масата потребители на интернет? Това е проблемът, който трябва да решат всички, стремящи се към известност. Решението винаги се състои в някакво зрелищно действие. Видяхме, че някои не се колебаят дори да поставят в опасност близък човек, за да приемат предизвикателство. Понякога потребителите на ютюб стигат доста по-далеч. Като онази двойка млади американски родители, които заснеха видеоклип, за да станат известни: жената стреля с пистолет в гърдите на мъжа си, който се предпазва с енциклопедия, за която се предполага, че трябва да спре куршума... „Ние с Педро вероятно ще заснемем един от най-опасните видеоклипове, създавани някога“ – предвиди жената и след това стреля в мъжа си. Стана това, което трябваше да стане: тя беше осъдена на шест месеца затвор за убийството на съпруга си... Върхът на глупостта беше достигнат по всички показатели. Но можем да се обзаложим, че ще има и други подобни изстъпления...
Трите елемента на глупостта в интернет, които изложих, имат и много други прояви, не само представените в тази статия. И макар те да представляват интерес с това, че могат да дадат почти ендогенна дефиниция на нашия обект на изследване, тъй като идват от вътрешността на терена, който я прави толкова плодородна, все пак има един въпрос, който остава висящ: кои са хората, които проявяват тази глупост? Профилите на участниците са твърде оскъдни и е почти невъзможно да се разбере кои са, какъв е социалният им произход, на каква възраст са, а понякога и от кой пол са. При тези условия е трудно да определим пред каква глупост сме изправени, ако допуснем, че и тя – също като удоволствието – е различна според различните възрасти. Единственото, което можем да заключим от разгледаните примери, е, че правописът, който засвидетелстват, принадлежи по-скоро на младежи, чието образователно равнище несъмнено не е най-доброто. Ще поема ли риска да кажа, че става дума за юношеска глупост? Готово.
От: „Психология на глупостта“, изд. „Изток-Запад“, 2019 г.
Картини: DALL - E
