Независимият кандидат

За независимостта на политиците, доколко един кандидат може да е независим и какво всъщност означава това? Един текст в контекста на настоящия политически октомври и предстоящите избори за местна власт

~ Независимият кандидат

„Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност… Няма друг стандарт за лично достойнство освен нея.“ ~ Айн РАНД

В широк смисъл „независим“ e кандидатът, чиято номинация не подлежи на одобрение от политическа партия. Какво обаче насища съдържанието на това понятие?

В много от старите европейски демокрации изборната система изобщо не допуска независими кандидатури за участие – сред тях са Италия, Белгия, Австрия, Швеция, Испания и др. Същевременно статистиката от последните години показва, че броят на независимите бележи ръст в държавите, в които това е допустимо. Нещо повече – тези кандидати печелят все по-голям дял от гласовете на избирателите. Те се смятат за коректив на политическата сцена и имат влияние не само на местно, но и на парламентарно ниво.

Политическа тенденция ли е това?

Проучване на ЕС показва, че в много от случаите независимите кандидати остават маргинални и се подценяват от останалите претенденти, въпреки че често печелят места в местните парламенти. Вотът за тях има елементи на протестен вот. Подкрепилите ги избиратели са по-критични към правителството и са недоволни от начина, по който работи демокрацията в страната им. Колкото по-голямо е общественото недоволство от установените партийни алтернативи, толкова по-добро е представянето на независимите кандидати.

Това е естествена тенденция в условията на активни граждански позиции и високи изисквания на гражданите в развитите съвременни общества.

Един от най-добрите примери за успешен независим политик е Йоахим Гаук, президент на Германия от март 2012 г. до март 2017 г., който е първият федерален президент без партийна принадлежност. Гаук е антикомунист и борец за човешки права в Източна Германия, безспорен морален авторитет, с който всички се съобразяват, обичан от народа и уважаван от политиците. „Ако очите ни са широко отворени от страх, отговорите ще са трудни за намиране“, споделя Гаук. България днес се нуждае именно от отговори, които не намираме, навярно защото не виждаме добре – заради страхове, партийни обвързаности и ограничения, наложени „отгоре“.

Какво означава да си „независим кандидат“ по нашите географски ширини и как гласуващият българин тълкува това понятие?

За да бъде независим, кандидатът трябва :

-       да няма партиен шеф;

-       да има собствена гражданска позиция, мнение по обществено значими теми и управленска програма;

-       да не му плаща друг „сметката“;

-       да не му диктуват какво да прави;

-       да няма да връща „услуги“;

-       да не е „женен за пороците си“ невидими от обществото, но видими за тесните кръгове.

Кратък анализ на предстоящите местни избори за кмет на столицата показва, че има 22-ма регистрирани кандидати, от които най-малко четирима се заявяват като независими. Ако обаче направим анализ на всеки от кандидатите в контекста на гореизброените изисквания, техният брой драстично намалява.

По този начин определя себе си Вили Лилков, без да може да се освободи от зависимостта на собствените си резултати от 15-годишния престой в Общинския съвет. Убедителна е кандидатурата на Ваня Григорова, но неубедителни останаха припевите на всички 20 социалистически и комунистически формации зад гърба й, както и опитите да се отрече от синдикалния си шеф.

Интересна е кандидатурата на д-р Асен Ангелов с бюлетина номер 11, който влиза в надпреварата с неочаквано смел ход – той заявява открито, че е независим и никога не е имал партийни участия и обвързаности. По думите му, за разлика от кандидатите на политическите структури, „на него никой не му диктува какво да прави“.

„Аз съм софиянец, който не е политик и никога не е бил. Политиците се борят да останат на власт, а не на работа.“, заяви уверено Асен Ангелов пред БНТ.

Месец октомври ще покаже пренася ли се европейската политическа тенденция за избор на непартийни кандидати и в България. Дали обаче общественото недоволство в София ще провокира размисли при взимането на решение или ще остане просто политическо говорене, предстои да разберем.

Снимки: Д-р Асен Ангелов

6892 Преглеждания