Навярно не е нужно научно потвърждение на казаното, но така или иначе, подобно вече съществува. Хората, които не си дават зор в живота, не стават по тъмни доби, не се впускат в спортни изтезания, и с една дума – раздават го бавно, та същите тези хора имат всички шансове да бъдат галени от съдбата. При това дълго, дълго време...
Модата на здравословния начин на живот напоследък е в своя най-величествен етап. Хората прегръщат диети, фитнес уреди, сервират си кълнове и водорасли, наливат се с галони вода. После постват своите блестящи фотографии в социалните мрежи и очакват аплодисменти.
Сега думата имат учените. А те твърдят, че усилените тренировки и надиграването със спорта са вредни за нашето здраве. Немските специалисти в областта на спортната медицина д-р Peter Axt и д-р Michaela Axt-Gadermann, събират в своята книга подборна информация по темата и стотици изследвания на свои колеги - учени. Изводите са кратки и ясни, а събрани в едно изречение звучат така – „Ранното ставане и изнурителното тичане сутрин не водят до дълголетие". Книгата е озаглавена The Joy of Laziness.
Авторите представя доказателства за това, как многото спорт ни лишава от здраве – маратонците умират от инфаркт, спиране на сърцето, разрив на артериите. Хората, които посвещават 7 часа седмично на изтощителни тренировки, се оказват в зоната на онкологичния риск. Сравнявайки здравословното състояние на 100 000 души, изследователите уверяват, че спорта, който изисква от нас непосилна издържливост, може да провокира появата на тумори.
Авторите предлагат и друга гледна точка. Британската кралица-майка, която не се е потила да тича сутрин, доживя до 100 години. Чърчил, чийто девиз е бил „Никакъв спорт", а ние ще добавим „И повече уиски", е отпразнувал своя 91-ви рожден ден. Хората, които си позволяват да спят по 8-9 часа на денонощие, са много по-здрави от онези, които изпреварват слънчевите лъчи и се втурват да тичат – за здраве.
Спортът е само показател за възможностите на човек. Гореспоменатите факти могат да ни размечтаят и да се замислим – „О, какъв кеф, да си лежа цял живот било полезно, пък и ще чукна стотака!". Но очевидно, не всичко е така просто, затова думата има руския кинезетерапевт, професор и доктор на медицинските науки Сергей Бубноский, който споделя – „Разбира се, големият спорт и здравето не са синоними. Олимпийските рекорди са показатели за човешките възможности, максималните, на предела на силите. По правило, подготвяйки шампиони, треньорите използват и изцеждат целия потенциал и резерв на организма. Затова не е чудно, че напускайки спорта след години, бившите спортисти започват буквално да се разпадат. Във футбола и хокея се наблюдават много проблеми със ставите, костите, сухожилията, спортистите страдат от ревматоиден артрит и артрози.
След слизане от ринга, боксьорите са потърпевши и застрашени от инсулт и Алцхаймер – в крайна сметка нашите глави не са предназначени да бъдат третирани като боксови круши. Навярно тенисът е сред най-щадящите спортове, макар че там задължително трябва да се следи за плоскостъпие и сколиоза".
Не става дума да се излегнем на един диван, да не правим нищо и да се наслаждаваме на живота. Имаме нужда от натоварване, но то трябва да бъде премерено. Човек трябва да харесва онова, с което се занимава, упражненията трябва да доставят радост, а не да бъдат досадно задължение. Тогава ще бъдем здрави. Без излишно натоварване, без сърцебиене. Никой няма да отрече, че здравия, строен и трениран човек е красив, нали?
Илюстрации ~ Daniel Haskett; productivemag.com