„Лишаването от сън увеличава риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно.”
Световноизвестният специалист по съня - френският психиатър и доктор по неврология Патрик Льомоан, за рисковете от недоспиване и ефекта на съня, назаем от книгата му „Сънят. Здрав сън без лекарства“ (Изд. Изток-Запад)
(Vincent Van Gogh, Noon: Rest from Work)
Изглежда Наполеон не е имал нужда от повече от четири часа сън и е прекарвал дългото си нощно будуване в изготвяне на стратегически планове. Затова пък, подобно на Салвадор Дали или Жак Ширак, той си позволявал микросиести и бил способен да спи по команда, на бойното поле, насред шума на канонадата, защитен от стена барабанчици и гвардейци, както е изобразено по епиналските картинки. Ала в края на живота си заспивал на всяко място и по всяко време – и вече не по команда. Следователно може да се смята, че на императора му стигал кратък сън, но по-късно, с годините и увеличаването на теглото, той развил синдрома на сънната апнея, който би могъл да бъде причина за големите грешки в преценката му: Руската кампания, Стоте дни, провалили усилията на Талейран… Бихме могли да си представим също така, че е страдал от нарколепсия (безсъние, атаки на силна сънливост през деня). Колко жалко, че не разполагаме със запис на съня му… ходът на историята би могъл да бъде променен, ако не и лицето на света!
Според слуховете Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, Маргьорит Дюрас, Шарл Бодлер, Мадона, Марая Кери, Принс, Шер, както и Барбара, са имали кратък сън или спят съвсем малко… освен ако не са били или не са обръгнали на безсъние, което няма да е изненадващо при живота, който са водели или водят. Кой знае?
Алберт Айнщайн ни изправи пред истински проблем, защото според някои биографи той имал нужда от единайсет часа сън всяка нощ, докато според други спял съвсем малко и казвал с присъщия си хумор: „Не спя много, но спя бързо!“ Оставям на историците грижата да отсъдят.
Дълго време специалистите твърдяха, че не е важно колко часа спиш, важно е да се събудиш добре отпочинал и да останеш бодър и съсредоточен през деня. Това отчасти си остава вярно, само че с доста сериозни уговорки. Някои изследвания напоследък показаха, че наистина не е добре да не се спи достатъчно, тъй като лишаването от сън увеличава риска от затлъстяване, диабет, високо кръвно (с всички сърдечно-съдови усложнения, произтичащи от това), нарушена имунна защита, което наред с всички други последствия ясно увеличава опасността от рак на храносмилателната система. Недоспиването изглежда е причина за значителното намаляване на продължителността на живота.
Според едно италианско изследване (мета-анализ на четирийсет и пет изследвания, обемащи над шейсет хиляди участници), ако се спи по-малко от пет часа на нощ, рискът от затлъстяване се увеличава с 55%. Известно е, че много от дебелите хора, които спят зле, по-трудно свалят килограми. Това било отчасти свързано с факта, че лептинът, хормонът на ситостта (потискащ апетита), се отделя от мастните клетки по време на сън.
При друго изследване е наблюдавано, че ако се спи по-малко от шест часа на нощ, рискът да се развие диабет тип 2 се увеличава с 28%. Установено бе също така, че диабетиците спят по-зле от другите, защото са събуждани нощем от вариациите в нивото на кръвната захар и от честите позиви за уриниране, че използват повече сънотворни и че страдащите от безсъние сред диабетиците по-трудно регулират своята гликемия. Следователно сме пред порочен кръг, който трябва да се разчупи.
Едно изследване с обезпокоителни резултати е проведено сред млади, здрави доброволци с добър сън, приели за определено време да спят по-малко от шест часа на нощ. След този период у тях се открива истинско преддиабетично състояние с намалено ниво на инсулина с близо 30% и с начало на синдрома на инсулинова резистентност (50%), което е много тревожно и би трябвало да накара онези, които имат в рода си диабетици, да не пренебрегват нуждата си от сън.
Този вид статистическа информация, основана върху голям панел, трябва да се приема обаче предпазливо, понеже не се знае с точност дали се отнася за лица, които си пречат да спят (работа, видеоигри, купони…), страдащи от безсъние или генетично нуждаещи се от кратък сън. Освен това, когато се спи по-малко, не е изненадващо, че надеждата за по-дълъг живот намалява, тъй като човек се отдава на повече дейности с всички свързани с тях рискове. В леглото не си изложен на големи опасности… сблъсъците стават най-често по пътищата!
Едно нещо е сигурно – съществува абсолютно неравенство по отношение на нуждата от сън. Даден брой часове сън може да е достатъчен за едни и отчайващо недостатъчен за други. Все пак може да се твърди, че повечето хора в зряла възраст се нуждаят от 7-8 часа сън, разпределени примерно в четири цикъла по около два часа или пет цикъла по час и половина.
От: „Сънят. Здрав сън без лекарства“, Патрик Льомоан, изд. Изток-Запад
Картина: Vincent Van Gogh, Noon: Rest from Work
