Когато храната се превръща в естествено лекарство за тялото, човек живее в хармония с природните закони. Храната на съвременният човек обаче, често носи повече болести, отколкото здраве. Защо ние хората, сме склонни да превръщаме телата си в кофи за отпадъци и си спомняме за простите правила на храненето, едва след като сме се сдобили с няколко заболявания? На лечебната сила на храната е посветил работата си един от най-популярните специалисти в областта – д-р Георги Гайдурков. Той завършва Медицинска академия през1985 г., второто му висше образование е по клинична и консултативна психология. Неговото лично здравословно състояние преди години го кара да потърси мнението на прочутата природолечителка Лидия Ковачева, а тази среща разчупва рамките на лекарския скептицизъм и дава нова посока на професионалното му развитие. За избора да бъдеш здрав, споделено от книгата на д-р Гайдурков „Горещи теми в храненето”.
Здравето: Съдба или свобода
Творчеството на човека е свързано не само с неговата материална и социална изява. Много повече то се отнася до него самия. Една дълбока истина казва, че човек може да промени в този свят само едно-единствено нещо – и това нещо е самият човек. Когато човек е достигнал до личностната зрялост да промени себе си, тогава този човек ще има възможността и способността да променя и своето обкръжение.
Човешкото здраве е основен атрибут на личното творчество. Това здраве включва хармонията на телесното, емоционалното и духовното равновесие. Само тази тройна пълнота е гаранцията за едно истинско и цялостно здраве на човека. В нашия съвременен фрагментарен свят ние сме свикнали с нагласата да делегираме нашите отговорности. Както ние предоставяме нашите битови грижи на другите, така също предоставяме на другите и самите себе си – друг да се грижи за нас. И в един момент, вече остарели, ние се улавяме, че всъщност друг е изживял и собствения ни живот.
Измислили сме си три теории на предопределението, за да се освободим от отговорността да поемем живота и здравето в собствените си ръце. Генетичният детерминизъм казва, че всичко е по вина на дядото и бабата. Психологическият детерминизъм казва, че всичко е по вина на родителите – ранното детство е формирало един характер или друг. И накрая теорията на социалния детерминизъм обявява, че всичко е по вина на заобикалящата ни среда – на политиката на дадена страна, на социалната класа, в която се намираме, на институциите, които ни манипулират и т.н.
Разбира се, във всяка от тези теории има по нещо вярно. Но всяка от тях изпуска най-главното, най-важния фактор за формирането на човека – самия човек! Всяка от тези теории е базирана на модела за стимула и реакцията, както е в експеримента с кучетата на Павлов. Основната им идея е, че ние сме програмирани да реагираме на определен стимул с дадена реакция.
Човекът обаче далеч не е същество, което може само и единствено да отреагира. Човекът е уникалният автор, който може да избере отговора на ситуацията. От него зависи как ще реагира. На една и съща ситуация може да се отговори със страх и бягство, но може също така да се отговори и с труд, последователност и разрешение на проблема, т.е. с творчество. Един проблем с два противоположно различни жизнени отговора! Кой от двата ще изберем, зависи от нас.
Нашето човешко здраве е част от отговора на живота. Може би най-съществената част, защото от нея зависи и развитието на всички други човешки способности. Всеки от нас се ражда с потенциала на едно щастливо и осмислено човешко съществуване. На един може да е дадено повече за едно, на друг – за друго. Важното е обаче как ние ще отговорим на този потенциал, как ние ще го развием и разгърнем творчески в един щастлив и продуктивен човешки живот.
Да живееш означава да избереш своя отговор. Да сътвориш отговора на своя живот. Както казва Виктор Франкъл: „В края на краищата човек не би трябвало да пита какъв е смисълът на живота му, а по-скоро трябва да разбере, че той е този, който бива питан. С други думи, животът задава този въпрос на всеки един от нас и само ние можем да му отговорим, отговаряйки за собствения си живот. На живота може да се отговори единствено с отговорност!”.
На здравето, както и на болестта, можем да отговорим с пасивност и безучастие. Можем да решим, че друг трябва да се грижи за нас. Да разчитаме на съдбата или на случайността да ни запази. Или че лекарят ще ни даде правилното хапче, когато сме болни и ще ни излекува. Може и цял живот, като недорасли деца да живеем с тази илюзия и да се събудим накрая, разбрали, че всъщност не сме живели дори , а друг е живял вместо нас.
Но има е една втора възможност: да поемем най-големия дар – живота и здравето си в свои ръце. Като творци на себе си да осъзнаем простите и ясни закони на живота. И разбрали тази истина, тя да ни направи свободни. Завинаги!
...
Храната и „Тайната на болестите”
Като човешки същества, ние сме ситуирани в нашата галактика, на нашата планета, в природата на екосистемата Земя. След това идват нашите тела, органи, тъкани и клетки. След тях – нашите молекули, атоми, елементарни частици и в последна сметка нашата
Енергия
Разгледани с подходящ микроскоп, ние сме съставени от енергия. А тя е същата, от която се състоят галактиките, звездите, въздухът, лъчите, цветята и всичко, което е около нас. Чрез нашата енергия ние сме свързани органично в една обща мрежа от вибрация с всичко, което съществува, далечно или близко, минало или бъдеще. За енергията всичко това е континиуум, всичко е едно и насъщно.
Когато нашата енергия трепти с честотата на енергията на екосистемата, от която сме органична част, ние сме здрави и хармонични. Когато нарушим тази честота, нарушаваме хармонията, нарушаваме здравето. Осъзнаването ни като енергийни същества с тяло, което е всъщност тяло на цялата Вселена, представлява най-основното “пренареждане на пъзела “, който ни гарантира синхрон с вибрацията на всичко около нас и в нас.
Храната, която приемаме и която изгражда нашето тяло, в основата си е същата тази енергия, от която са съставени и нашите мисли, нашата природа, нашата галактика. Всъщност, храната е едно основно “депо на енергия “, което навлиза ежедневно в нас и се превръща в нас самите – в наши клетки, атоми, мисли, емоции. Често забравяме тази проста и безкомпромисна органична връзка и не осъзнаваме, че вечерята, която сме приели, може да определи как ще се събудим сутринта. Дали ще сме бодри или обратно – с натежала глава и мрачни мисли. Енергията е една, просто нейната честота е различна. Ако приемаме в нас енергия с честота, която е в синхрон с честотата на нашите клетки, ние ще вибрираме и живеем хармонично. И обратно – ако приемаме храна с честота на вибрацията в нея, несъответна на нас и нашето тяло – ние вибрираме дисхармонично и нездраво. Чувстваме се зле и възпроизвеждаме негативни мисли и емоции. Така пораждаме и своя ежедневен свят, който просто отразява и преповтаря това, което сме.
Ако приемаме неправилната храна, ние вибрираме погрешно и се чувстваме дискомфортно и като тяло, и като емоция. Ако повтаряме това редовно всеки ден, дискомфортът прераства в болест. Енергийните нарушения в нас се трансформират в биохимични, биохимичните във физиологични, а физиологичните в анатомични. Така нарушената вибрация се превръща постепенно в разрушен орган и разрушено тяло. Ние ставаме това, с което се храним! Има хиляди болести и медицината им е поставила хиляди имена. Но всички те са просто слабо звено, резултат от повишено налягане в системата. Ако поставим една верига под силен натиск, най-слабото звено в нея се къса. Ако малтретираме тялото си ежедневно с енергиен дисстрес, то се “пука” в най-слабото си място.
Всеки от нас се ражда с едни по-силни и други по-слаби органи. Това е разликата между отделните индивиди. Това е и илюзията, че болестите са различни.
Всеки от нас има по-слабо място и то е различно. Когато подложим организма на енергиен натиск, ще получим увреда в най-слабия му орган. Затова един ще развие артрит, друг ще направи инфаркт, трети ще отреагира чрез енергийно разрастване на тъканите си с формирането на тумор. Във всички тези случаи обаче сме злоупотребили с едно и също – надскочили сме енергийния праг на системата. Подали сме погрешната вибрация, превишили сме дозата, настъпила е болестта.
Природата е перфектна матрица за самовъзстановяване. Всяка екосистема – море, гора, река, ако е замърсена, веднага задвижва саморегулативните си механизми на самопречистване и възстановяване. Стига да не й пречим и да й дадем необходимото технологично време. Същата енергия и същият принцип обладават и нашето тяло.
Ние се раждаме с една основна програма, наречена самоизцеление.
Ако се нараним, раната зараства. При бактериална инфекция, се включва имунната система и ни изцелява. Не са лекарствата, които задвижват тези механизми на природата – това е енергията в нас, която действа много пъти въпреки лекарствата!
Когато енергията в нас е разстроена, когато боледуваме, ние изпитваме съответни симптоми. Симптомите, оплакванията, които усещаме, са „червените лампички” на системата, които светват много пъти много по–рано от установената от лекаря болест. Ние винаги смe предупредени навреме, стига да не пренебрегваме тези сигнали на организма ни и да не ги потискаме с медикаменти. Все едно да угасим сигналната лампичка от таблото на колата си, предупреждаваща ни за авария и да продължим да шофираме.
Нещо повече – симптомите всъщност са не само израз на увредата в нас, но и обратно – на движението на енергията в нас, целяща самовъзстановяването на системата. Разбрали тази истина, ние лесно ще отгатнем и разберем простите послания на нашето тяло. Когато то ни кара да повръщаме или имаме чревно разстройство, то се опитва да изхвърли навън насъбралата се в него отрова. Така, както морето през бурята ще изхвърли на брега боклука, който сме хвърлили в него, за да бъдат водите му отново здрави и чисти. По същата сила нашите клетки и органи ще се стремят да изтласкат навън замърсителите си. Тялото ни ще се изпотява, ще вдига температура, ще кашля и киха все с една и съща цел – да освободи себе си от непотребния баласт, с който сме нарушили екологията му.
Всеки ден в тялото ни умират и се раждат милиони клетки. Някои части от тялото ни се подменят всеки ден, на други части им трябват няколко месеца или години. Но в рамките на няколко години имаме чисто ново тяло. Защо да не можем за това време да получим един здрав организъм, ако зададем на нашето тяло една различна програма?
Как да променим програмата? Как от заболяване да постигнем здраве? И дали можем въобще да не боледуваме? Звучи фантастично. Но енергията в нас има много по-фантастични възможности, отколкото можем да си представим.
От книгата „Горещи теми в храненето”, д-р Гайдурков, изд. Санитас
Изображения: изд. Санитас