„Човек не може да си даде сметка, че съвършенството във външността му е плод на вътрешната хармония в организма му.“

Здравият човек е истински шедьовър на природата - красив и привличащ погледите. Очите на такъв човек са живи, блестящи и изразителни, наситени с привличащ чар. Кожата му е като меко кадифе, на която всички порички, жлези и подкожни тъкани работят безупречно. Тази кожа няма нужда нито от кремове, нито от пудри, нито от каквито и да било мазила, тя има хубав тен и влажността и омазняването й се поддържат по естествен начин. Ставите на този човек работят като добре смазана машина и движенията са леки и хармонични. Гръбначният стълб е гъвкав и еластичен. Жалко, че дори човек да израсте в тази съвършена форма, той не може да си даде сметка, че това съвършенство във външността му е плод на вътрешната хармония в организма му.

Ние често се гледаме в огледалото, но не за да си направим преценка като творение на природата и за да се погрижим за доброто стопанисване на тялото, а за да видим фризурата, цвета на дрехите, какво червило да сложим, с какви по-високи токове да се измъчим и т. н. Не се и помисля за здраво и смислено съществуване.

Например в топъл летен ден няма да излезем с облекло, което да даде възможност за пряко контактуване със слънчевите лъчи, няма да обуем удобни и леки сандали, за да може и кожата на краката да контактува не само със слънцето, а и с обилна въздушна среда. За краткото време, в което ни се дава възможност да контактуваме с естествената природна среда, се мисли за всичко друго, но не и за най-важното. Такива погрешни постановки в поведението на цивилизования човек по отношение към себе си са много и ако се замислим, много лесно ще ги открием.

Хората от племето Хунза не знаят много неща, които ние знаем, но знаят добре как да отгледат децата си здрави и впоследствие да поддържат това здраве така, че животът им да протича без болести и неприятности до навършване и преминаване на столетие.

Студентите медици се обучават много години в медицинската наука, но за съжаление те не научават най-важното за здравето, защото по-важно е не да се лекуват болестите, а да не се допускат. Учебната програма би трябвало да бъде така формирана, че проблемите на профилактиката да са на първо място. Самите лекари не могат да запазят своето здраве - много от тях развиват най-тежки заболявания и животът им не е по-дълъг от този на пациентите им.

Не можем реално да асимилираме това, което са постигнали хората от Хунза. Там животът продължава обикновено до 120 години, а често и повече. Американската експедиция, която ходи да ги изследва, се срещна с човек на 145 години, който играеше волейбол на игрището. Столетниците са в силите си и работят наред с другите. Обикновената всекидневна разходка на столетника е около 10 километра по козите пътечки на планината. Децата не страдат от детски болести и не се имунизират. Там зъболекари няма, защото никой не страда от кариес. Няма и аптеки, защото лекарствата са излишни - здравият човек не се нуждае от тях. Наистина всичко това звучи като приказка на Шехерезада, но то е действителност на един остров на здравето на нашата планета сред болния цивилизован свят.

В нашият живот по-голяма роля играят модата и наслоените предразсъдъци. Ние не сме се научили да се вслушваме в гласа на природата, който дълбоко говори в нас, а той може да ни даде много повече, тъй като е винаги в наш интерес. Аз не отричам, че трябва да се съобразяваме с изискванията на модните тенденции с приличния и изискан вид, но умният човек знае как да комбинира тези две неща. Когато един младеж запали първата си цигара, му става лошо - ето го съветът на природата. Този, който малко умее да мисли, веднага ще си направи преценка и няма да запали втори цигара. Но глупостта, посредственото мислене вървят успоредно с цялото ни всекидневие и, разбира се, тази умна препоръка от природата се пренебрегва. Модните неудобни обувки докарват твърдини по краката, след време и пръстите се деформират и изкривяват, но на това не се обръща внимание, гледа се само външният вид. Разбира се, тези поразени крака ще дадат поражения и в целия организъм, и впоследствие този човек няма да може да се справи с тежките заболявания на костната система, но и тук въпреки неудобствата мисълта не отива по-далеч от модата. По същия начин се подхожда и към първата изпита чашка алкохол, замайващ главата и нарушаващ нормалната координация. За човека, който е още в детската си възраст или в ранна младост, всичко само го развеселява, защото тогава все още търси веселата и забавната страна на живота и се смее на всичко, което дава отклонение от нормалното, но тук имат вина възрастните, които проявяват същото лекомислие и непростимо невежество.

Сигналите на природата са всекидневни. Природата така е формирала човека, че при него всичко е пресметнато. Съвършенството на функциите е добре съчетано с всички сигнални системи: тези сигнали са меки, търпими, те са нещо като майчините укори - майката, която с галенето укротява своето непослушно дете.

Когато човек достигне своята зрелост, когато е израснал и вече оформен, органите в неговото тяло също са достигнали крайния си предел на развитие. Всеки орган е в тази си големина и развитие, която е необходима за обслужването точно на нормалните килограми на човека. Размерът на бъбреците е съобразен с точното нормално тегло, сърдечносъдовата система е така обхванала цялото тяло, че и до най-отдалечените от сърцето клетки има съответните капилярчета и  съдове за подхранване и почистване. Всичко в човека е като в идеално устроен завод, в който денонощно се  работи без прекъсване. Това е човекът в тази форма, в която той е предвиден като съвършено произведение на природата - едно хармонично и завършено цяло.

Тази съвършена машина, дадена на човека от големия майстор - природата, изисква само едно - да не се нарушава вътрешната й хармония на органично щастие.

Докато тази вътрешна хармония и единство съществуват, то и психиката е със съответното душевно равновесие и спокойствие. Това е човек, който има чувства към веселото в живота, той се стреми към движението: към дейност и работата го привлича и занимава. Него не го безпокои въпросът за смъртта - на него му се живее. Той обича песента, танца и веселите разговори. Стреми се към общуване с окръжаващите го и подхожда към тях с любов. Вътрешните сигнални системи в  този човек работят добре и той е със силна интуиция.

Тези здрави инстинкти и тази здрава и красива форма обаче не се оценяват и скоро липсата на отношение и невежеството си казват думата. Потъпкването на здравите инстинкти става точно под влияние на невежеството и на наслойките от предразсъдъци.

От: „Дишане, хранене, здраве“, Лидия Ковачева, изд. Гуторанов