„Общо 232 дни през годината българите не се докосват до блажна храна, нито дори до яйца или масло. От напитките на първо място е водата. Навсякъде се пие и домашно вино.“
~ „Дълголетието“ (По стъпките на Хипократ)
Как се е хранил българинът
В началото на нашия век в страната ни започна установяване на новата западна цивилизация. Блестяща, богата, носеща култура, тя се прие безрезервно и с доверие. Промените започнаха както в начина на живот, така и в начина на хранене. Битът е променен. Техниката е заела мястото си. Стандартът на живот е повишен, докато равнището на здравословното състояние на хората е понижено. С идване на новото време броят на болестите е многократно увеличен. Онова, което се знае и помни за храненето на българина от близкото ни минало, е че то е било далеч по-скромно, по-ограничено, а и по-здравословно от това, което в наши дни се наблюдава на трапезата за храна.
Практикувано е било двукратно хранене - обяд и вечеря. Главната и основна храна, на която се е разчитало, са били хлябът и зеленчуците. Консумацията на месо е била рядкост - само няколко пъти в годината. Като потвърждение и илюстрация към казаното искам да цитирам едно изказване на чеха Йозеф Ворачек, пребивавал и работил в Сливен като учител 4 години след 1879 година. Той е наблюдавал и проучвал живота на българите и ни дава информация за тогавашния бит, говори и за реда, който цари в българските семейства, както и за установената форма на хранене. Eтo неговите думи:
„Българският народ е народ вегетариански, храни се почти само с растителни продукти, които му предлага земята. Месо яде в изключителни случаи. Българинът не е никак придирчив и се задоволява с храна, с каквато малко народи биха се задоволили. Тя е проста, скромна, от естествен произход. Хляб се яде повече от всичко друго. Истинско лакомство е „баницата“ или „млинът“. По време на пости българинът живее като аскет и преживява със зеленчуци, които яде с парче хляб. Най-много обича лук, чесън, боб, пиперки, зеле, краставици, грах, салати, дини и други сладки плодове. А постите са две трети от годината. Големият пост трае 48 дни, 25 дни са Петровите пости, 15 дни Богородичните пости, 40 дни пост преди Коледа. Освен това се пости сряда и петък всяка седмица, което общо прави 104 дни. Всичко заедно прави 232 дни през годината, като през това време българите не се докосват до блажна храна, нито дори до яйца или масло. От напитките на първо място е водата. Навсякъде се пие и домашно вино. Друга ползвана напитка е и медовината, приготвена от мед, разтворен във вода.“
За да си доизясним поставения вече проблем - влошеното здраве на българина през наши дни - нека видим какво е добавено, т . е. с какво сме си обогатили трапезата за разлика от тази на човека от миналото. На първо място многократно е увеличена консумацията на продукти от животински произход, като сирене, кашкавал, извара, мляко, яйца, риба, особено на месо и месни консерви. Черният пълнозърнест хляб е заменен с бял, приготвен от брашно без триците и зародиша. Увеличена е консумацията също на алкохолните напитки, бирата, кафетата, тютюна - храни без хранителна стойност. Сладкарските изделия като кексове, бонбони, вафли, пасти, торти, сладоледи, шоколад, бисквити, подсладени и газирани напитки, храни от бяло брашно като спагети, фиде и макарони, непознати въобще на човека от миналото, също са заели централно място. Количеството на общо ползваната храна е увеличено. Яде се повече от онова, с което се е задоволявал човекът от миналото въпреки по-голямото му физическо натоварване и по-примитивния му начин на живот тогава. Постите са забравени.
Единствената диета, дала резултат до момента, поддържайки здрав своя народ, това е диетата на народа Хунза, т . е. тяхната възприета и практикувана форма на хранене. Би трябвало сериозно да се замислим, че там откак светът съществува, не е имало случай на заболяване от рак, диабет или туберкулоза. Няма детски болести - там те са въобще непознати, както и детска смъртност, грипни епидемии. Народът живее и се труди с песни. В страната на Хунза практикуваната форма на хранене е два пъти на ден - обяд и вечеря. Биологично обработената земя, опазена от химикали и изкуствено наторяване, дава чиста и здрава продукция. Основно място в менюто на този народ заемат растителните продукти - плодове, зеленчуци, житни храни. Въпреки височината на терена (над 2000 м) плодовете виреят добре. Череши, ягоди, праскови, ябълки, круши и пр. са в изобилие, но любимите им плодове остават черниците и кайсиите. От плодовете компоти не се правят. Единственият плод, който се суши за зимата, са само кайсиите. Отглеждат се и зеленчуци - моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак, както и различни варива. Спанакът присъства на трапезата постоянно в сурово състояние. Храна, която не може да се яде в суровото й състояние, се задушава на тих огън. Много съществен елемент в храненето е хлябът, който присъства при всяко ядене. Той винаги е пълноценен. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо, овес, елда, които в различни комбинации влизат в състава на хляба. Смилането на зърната, замесването му и опичането му обикновено стават в един и същ ден. Употребата на мляко и млечни продукти е нещо като лукс, деликатес. Заобиколени от вечно заснежените върхове на околните планини, пасищата за добитък са оскъдни. Хунзийците не са изцяло вегетарианци, но месото се ползва рядко, подобно на българския народ от миналото, при големи празници и тържествени случаи.
Обаче онова, което би могло да се отчете като съществен елемент, като принос за тяхното здравословно състояние и дългия им активен живот, е ограниченото хранене. Поради факта, че народът на Хунза обитава планински терен, продукцията от земята му е ограничена - той е винаги в недоимък. Хората са осъзнали това и са се приспособили към съответно пестеливо и ограничено хранене. Там лакомия и разхищение на храната не се допуска. Децата от малки се възпитават на икономичното й ползване. Хора с наднормени килограми, със затлъстели кореми там няма. Всички са стройни, здрави и активни. Диетата им е призната от диетолозите като най-резултатна.
Когато в миналото нашият народ беше в по-добро здраве, съществуваше същото съзнателно отношение към ограниченото приемане на храната, което е признато и като исторически факт. Дядо Пенчо - нашият столетник, с когото започна разказът ни, въпреки своите 105 години и дългия път от 11 километра по стръмните пътеки на Стара планина имаше ограничен обяд и като количество, и като калории - само малко диня и хляб. С всичко казано дотук читателят вече е получил отговора на първата точка от профилактичната програма - храненето. Допусканите грешки и предразсъдъци лесно ще бъдат констатирани. И колкото и малко корекции да бъдат направени, те винаги ще доведат до подобрения в състоянието на организма. Eтo u елементарните правила:
1. He сядай на трапезата, без да си гладен.
2. Ограничавай храната, щади стомаха, следи за приетото количество храна - да няма преяждане.
3. Развивай вътрешния природен усет към ползваната храна, развивай инстинкта - големия разум на природата! Животните са безпогрешно ръководени от него. Човекът, който надменно се перчи, че е над животните, загубва не само инстинкта, но и здравия разум.
4. Осигурявай най-малко половината, а по-добре две трети от храната, сложена на масата, да бъде в суровия й вид (плодове, зеленчуци, ядки), в който я получаваме от природата.
5. Следи всяка хапка да бъде препратена към стомаха добре сдъвкана, ослюнчена и стоплена.
6. Бъди добър и услужлив на трапезата - води приятен и приветлив разговор. Не сядай на трапезата с мърморковци и „таралежи“.
7. Преди да седнеш на трапезата, дай си отчет здрав ли е стомахът. Дори и при най-елементарния болезнен симптом помисли за ликвидирането му. Само здравият стомах смила и абсорбира пълноценно.
8. Родители и възпитатели, не насилвайте децата да свикват с месото, когато те се отказват от него, или да изяждаш докрай сипаната от вас порция, ако не желаят. Практиката да се буди „симпатия“ към храната с умалителни думи като „месце, бонбонче, кебапченце, сиренце, кренвиршче, пиленце“ и т . н. трябва да престане.
Из: „Дълголетието“ (По стъпките на Хипократ), Лидия Ковачева, изд. Кибеа, 2016 г.
