По съдържание на калий, смокинята отстъпва само на ядките. В смокините има повече желязо, отколкото в ябълките, затова го препоръчвали на болни, страдащи от анемия.

(A plate of figs, 1921, Painting by Pierre Bonnard)

Смокинята е едно от най-древните растения, познати на човечеството. Според библейското предание Адам и Ева, вкусвайки забранения плод, скрили голотата си с лист от дървото и били прогонени от Рая. Най-напред арабите започнали да отглеждат смокинята като културно растение, а после тя се разпространила във Финикия, Сирия и Египет. През IX век пр.Хр. смокинята била пренесена в Елада, а в Америка попаднала едва в края на ХVI век.

Като дърво смокинята е крайно непретенциозна - може да расте и върху бедни, каменисти почви и сипеи. Но все пак най-могъщите смокинови дървета израстват край реки, в места, където има достатъчно вода. Смокиновото дърво започва рано да дава плод и живее до 30-60 години, а в някои случаи до три столетия.

♥ Полезната сладост на смокините

Смокинята освобождава главата за нови идеи. Съдържащото се в нея вещество по своя химически състав се доближава до аспирина, етеричните масла разреждат кръвта, мозъкът се снабдява по-добре с кислород. Смокинята е най-прекрасната храна за хората с творчески професии и всички, отдадени на напрегнат умствен труд. Тя е добър източник на калий и въглехидрати, съдържа витамин B6, който отговаря за производството на серотонина, наричан „хормон на удоволствието“, понижава съдържанието на холестерол. Една смокиня съдържа 37-48 калории, 2 грама въглехидрати и нито грам мазнини. По съдържание на калий, смокинята отстъпва само на ядките. Полезните вещества в нея са предостатъчни. Пресните плодове съдържат до 1.3% белтъчини, 11.2% въглехидрати, а киселините са само 0.5%. В сушените смокини протеините са вече 3-6%, въглехидратите - до 40-50%, което ги прави още по-сладки, а поради високата си калоричност (при сушените плодове тя е 214 ккал/100 г) лесно създават чувство за ситост. 

♥ Здравословните лечебни свойства на плода

От древността използвали плодовете на смокинята в медицината. Прилагали ги като средство против кашлица, заболявания на гърлото, като ги заливали с гореща вода или мляко. Зрелите плодове са добро потогонно средство и понижават температурата. В смокините има повече желязо, отколкото в ябълките, затова го препоръчвали на болни, страдащи от анемия. В листата на смокинята се съдържа веществото кумарин (повишаващо чувствителността на организма към слънчевата радиации). От тях се прави препаратът фурален, прилаган за някои видове плешивост и витилиго, а сокът и етеричните масла потискат ръста на някои гъбички и болестотворни бактерии.

Пресните смокини са с различен цвят - от почти бял до тъмновиолетов. За сушене по-подходящи са светлите, със златиста кожица и диаметър около 5 см. Смокините се сушат 3-4 дни на слънце, задължително обърнати с отвора на връхчето нагоре. Колкото повече семенца има плодът на смокинята, толкова тя е по-качествена, по-нежна. Има и сортове, които не се нуждаят от опрашване, но техните плодове не са толкова вкусни и сочни.

Най-хубави са белите или черните смокини - те са сладки и сочни. Освен че е много хранителна, смокинята успокоява температурата на организма и утолява жаждата, охлажда сърцето, сушеният плод има леко разхлабващо действие. Полезна е при сърцебиене, бронхиална астма, кашлица, болки в гърдите, при плеврит. Заедно с бадеми, смокинята се прилага при силно намалено тегло.

♥ Плодородие, живот, мир

Смокинята е свещено дърво в много региони (особено в Египет, Индия, Югоизточна Азия и част от Океания). Значението на смокиновото дърво се определя в голяма степен от неговата роля като хранителен продукт.

Формата на смокиновия лист (който прикрива мъжките гениталии в много произведения на изкуството) и млечният сок (разновидност на каучука), добиван от повечето смокинови дървета, са привнесли в символиката му сексуален оттенък.

В Библията се казва, че Адам и Ева са първите, които използвали смокинови листа, за да прикрият голотата си, след като опитали забранения плод и разбрали, че са голи (Бит. 3:7).

В Древна Гърция смокинята била фалически символ и атрибут на боговете на плодородието Приап и Дионис. Според римската традиция вълчицата кърмела Ромул и Рем, легендарните основатели на Рим, под сянката на смокиново дърво, което оттогава се смята за символ на разцвета на Римската държава.

Смокиново дърво присъства и в юдейската традиция. Когато Христос не намерил плодове на смоковницата, й наложил проклятие за безплодие (Мат. 21:19). По тази причина в християнското изкуство изсъхналото смокиново дърво символизира ерес.

Често смокинята символизирала плодородие, особено в Египет, където нейна разновидност се смята за Дърво на живота, свързано с Нут и Хатор, небесните богини-кърмилници.

Смокинята била символ на плодородие и в Индия, където я свързвали със съзидателната сила на Вишну и Шива и където се смята, че под смокиновото дърво Бо (вид смокиня) Буда е постигнал духовно просветление. По тази причина в традициите на будизма смокиновото дърво се смята за важен символ на духовно просвещение и безсмъртие.

Според ислямската традиция, смокинята, както и маслината, е райското дърво със забранения плод.

За народите на Океания е Дървото на живота и е обект на всевъзможни ритуали.

Източник: margaritta.net
Картини: A plate of figs, 1921, Painting by Pierre Bonnard, commons.wikimedia.org