Психологът Ангелина Петренко за високото и ниско кръвно налягане - кои емоции и какво отношение към живота отличават хипертоника от хипотоника.
(Jalousie, 1907), Edvard Munch (1863 -1944)
Медицината не е в състояние да излекува високото кръвно налягане (хипертонията). Това е лошата новина. Добрата е, че хипертонията е най-вече начин, по който реагираме на кризисните ситуации, отговорът ни на напрежение и стрес. Променим ли начина, тогава и симптомите ще изчезнат.
♥ Живот под напрежение
Механизмът е следният - ако дадена ситуация се оценява от хипоталамуса като стресова, надбъбречните жлези започват интензивно да отделят адреналин и кортизол (хормоните на стреса) в кръвния поток, сърцето започва да работи в екстремен режим и да изпомпва голямо количество кръв под високо налягане, а съдовата пропускливост е малка. Това е състояние, предразполагащо към хипертонична криза, чиято сила понякога е трудно да бъде овладяна дори със силни лекарства.
Как можем да тълкуваме подобна ситуация?
Хипертонията не е болест, тя е характер. Какво е характерно за хората, чието кръвно достига пикови стойности след стресова ситуация? Това, че всички те определят себе си като „силни хора“. Всички те живеят по програмата: „Силен съм, ще се справя със всичко, няма да се дам!“, „Бият ме, но ставам по-силен!“
В същото време, още една важна характеристика допълва образа на хипертоника - той не може да си позволи да отвърне подобаващо на агресора - поради възпитание или от боязливост. Кризисната ситуация извежда цялата система от равновесие. Стресът е завладял тялото, налягането се е повишило, а системите полагат усилия да се балансират. Тогава бойното поле се разгръща на ниво „тяло“, а агресията го „взривява“ отвътре, в кръвоносните съдове, което може да завърши с инсулт или инфаркт.
И така, какъв е човекът с хипертония? Това е човек, който не може да даде емоционален отговор на атакуващия го (човек или ситуация) и бурно преживява всичко вътре в тялото си. Това е неговият избор - да се бори с външния натиск вътре в себе си. ⠀
♥ Живот с усилия
Всичко това има и противоположна страна - хората с ниско кръвно налягане. Хипотоникът поначало не претендира за званието „силен човек“. Обикновено притежава малко енергия, има лабилни емоционални състояния, зависим е от времето, чувствителен е, често се оплаква от виене на свят. Тъй като сърдечната дейност е забавена, кръвта се движи по-бавно, ръцете и краката при хипотониците са студени, а сънливостта е доста срещано състояние.
Когато консултирам пациенти с хипотония, всички те се оплакват, че живеят с големи усилия. Кръвта е жизненоважна енергия и храна за клетките. И ако човек е в подобно състояние, това означава, че той се е примирил със събитията, които му се случват. На него му е все едно - къде има воля, къде неволя… Той не разполага с достатъчно сили за живот!
Хипотоникът е човек, загубил „цветовете“ на живота и отричащ наличието на конфликт в тялото си. „Все ми е едно, какво ще се случи.“ Така той реагира на стреса - „парализиран“ в буквалния смисъл.
Как да се справим с проблема „кръвно налягане“?
Ако човек има нарушение в стойностите на налягането от дълго време и винаги реагира на стреса по споменатите вече начини (отговор с налягането отвътре), тогава хормоналната и съдовата система вече са приспособени към съответните пикове и спадове на кръвното – нужно е време, за да се справите и регулирате този процес. Но най-важното от всичко - необходимо е да промените начина, по който си взаимодействате с хората и със света. Тук от помощ могат да ви бъдат и методите на нетрадиционната медицина както и различни духовни практики.
Има и едно голямо НО. В описаните състояния, по правило, „пациентите“ имат огромна вторична полза да не променят нищо. Просто така им е по-удобно.
Автор: Ангелина Петренко
Източник: lifedeeper.ru
Превод от руски: WebStage
Картина: Jalousie (1907), Edvard Munch (1863 -1944), en.wikipedia.org
