„За всяка жена идва време, когато има нужда да се запита: „Кое е най-доброто за мен?”
За навика да угаждаме на другите, трудността да казваме „Не“ и пътя към себеуважението, споделено от „Вярвай в себе си“ (изд. „Слънце“).
Ракът на гърдата: какво представлява това?
Има един установен модел, който забелязвам у почти всяка жена с рак на гърдата. Тези жени обикновени никак не умеят да казват „не”. Гърдите са въплъщение на храната, а жените с рак на гърдата като че ли хранят всички в своя свят, само не и себе си. Много име трудно да кажат „не”. Нерядко са били възпитавани от родители, които са използвали вината и манипулацията, за да налагат дисциплина. Сега те са възрастни, угаждат на околните, заобиколени са от хора, които постоянно искат от тях да правят повече, отколкото могат да направят, без да се пренапрягат. Тези жени непрекъснато се претоварват заради другите и казват „да” на искания, които в действителност не желаят да удовлетворят. Те дават и дават, докато не им остане „храна” за самите тях.
Отначало е много трудно да се научим да казваме „не”, защото хората наоколо ни, които са общували с нас, са свикнали, че винаги казваме „да”. И когато за първи път изречете „не”, чак се разсърдват. Бъдете готови за тази реакция. Всеки, който се учи да казва „не”, трябва да изтърпи поне в началото насрещния гняв. Първият път, когато кажете „не”, е най-трудният. Когато се учите да казвате „не”, извънредно важно е да не се извинявате, защото направите ли го, другите ще се хванат за това. Отсрещният винаги може да се възползва от вашето извинение. Просто изречете „не”. „Не, не мога да го направя”. „Никога повече”. „Не, вече няма да го правя”. Всяко кратко изявление, което казва решително „не”, ще свърши работа. Отсрещният очевидно ще се разсърди, но в трябва да знаете, че в този случай гневът му няма нищо общо с вас. Той е свързан с него самия. Само не забравяйте да си кажете: КОГАТО КАЗВАМ „НЕ” НА ТЕБЕ, КАЗВАМ „ДА” НА СЕБЕ СИ. Повтаряйте си това мощно твърдение и то ще ви накара да се чувствате добре. Ако три пъти кажете на другия „не”, той вече ще спре да иска от вас, осъзнавайки, че пред него стои вече друг човек. А вие идвате от съвсем друго място – някъде отвътре у вас.
За хората, които са привикнали да угаждат на околните, може да бъде много трудно да изрекат първото „не”. Спомням си, че бях се изпотила първия път, когато се самозащитих. Мислех, че светът ми ще свърши и ще пропадна. Светът ми не свърши; той се промени и аз започнах повече да се самоуважавам. Затова разберете – това е само процес, през който трябва да минете. Другите се сърдят, защото вече не им давате, не продължавате да се самораздавате заради тях, дори могат да ви нарекат егоистки. Но на практика ви казват, че вие просто не правите това, което те искат от вас да направите – ето за това става въпрос. Помнете – и не забравяй-те, – че когато кажете „не” на тях, вие казвате „да” на себе си. И в същото време унищожавате вътрешното си негодувание.
Познавам жена, която се раздели със съпруга си за известно време; възможно е това да не е за постоянно. Сега обаче съпругът й няма кого да обвинява за нещата, които при него не вървят както трябва. Няма как да са грешки на отсъстващата му съпруга. И той започва да се учи да гледа на живота по различен начин. Двамата й синове, вече зрели хора, сега я уважават, защо се е защитила и вече прави онова, което самата тя иска да прави. Много интересно е да наблюдавам как цялото семейство се променя. За нея беше трудно да пред-приеме този ход, но тя го направи и целият й живот се преобърна. За всяка жена идва време, когато има нужда да се запита: „Кое е най-доброто за мен?” Това може би е нов въпрос за жените. Психолозите съветват жените, които искат раздяла или развод, да се запитат: Как ще ми бъде по-добре – ако остана или ако си тръгна?”
Избрано от: „Вярвай в себе си“, Луиз Хей, изд. „Слънце”, 2008
Снимка: louisehay.com
