Най-добрият крем за кожата е изпотяването ♥ Д-р Георги ГАЙДУРКОВ

„Както не можеш да бъдеш добър, ако си сложиш червило, така не можеш да бъдеш и красив, ако само си се гримирал. Фалшът личи. По същия начин не можеш да бъдеш и здрав само с „козметични“ мимикривни мерки.“

Красиви без козметика

Може би малцина са тези козметици днес, които знаят, че козметиката всъщност е наука за Космоса. Просто защото на старогръцки Космос означава красота. Древните са носели в себе си достатъчно живия спомен, който им е говорил, че всичко във вселената е цялостно, балансирано и хармонично. Видяна с тези очи, такава вселена е безспорно и красива. С други думи, тя представлява Космос.

Същевременно с това те са осъзнавали, че и човекът е една частица от този Космос. Но тази частица по един особен начин има свойството да включва в себе си вселената, т. е. космоса. Затова според тях човекът a priori (по начало) е космичен, т. е. красив, той е микрокосмос или частица, затворила хармонията, баланса и красотата. Така човекът не е фрагмент, реещ се в безкрайността, нещо много повече - той се явява самата тази безкрайност! Затова всички елементи: дървета, цветя, животни, хора, облаци и звезди са негови вътрешни екологични части - части от неговото „вселенско тяло“. И ако днес не осъзнаем отново този интегрален и космически възглед за човека, не можем да бъдем нито истински красиви, нито истински здрави. Едва днес, събудени като след вековен сън, си припомняме отно­во тази основна истина на живота. В този смисъл екологията не е мода, тя е преразказано човешко битие.

Ако можехме да разберем, че светът, в който живеем, не е чуждото или враждебното около нас, а просто нашата собствена реалност, която ние, позабравили, разкриваме чрез живота си отново и отново, то бихме осъзнали тогава, че и нашето тяло не завършва с границите на собствената ни кожа.

Напротив - то включва много повече: напр. нашият глас се чува метри пред нас, очите ни виждат още по-далеко, а с мисълта и душата си всъщност можем да бъдем навсякъде. Така човекът е и се преживява като Вселена. Още повече, като Вселена, която той самият твори, и която излъчва подобно на кинолента пред очите си.

Разгледан по този начин, светът е част от самите нас, дървета са част от нашите бели дробове, реките и моретата - част от нашата кръв, слънцето - светлината от нашата душа, а другите хора - вселени от собствената ни Вселена (собствено, това е единственият начин да ги обикнем). Чрез днешната екологична проблематика тези истини осъзнаваме вече все по-осезателно и върху собствения си гръб.

От казаното прозира и простият житейски факт, че истинската дългосрочна красота на човека може да се поражда само отвътре. В своя „еко-свят“ човекът е като един стопанин, който може да изважда от съкровищницата си едно или друго. Това, което сме отвън, е само израз на това, което сме отвътре!

Както не можеш да бъдеш добър, ако си сложиш червило, така не можеш да бъдеш и красив, ако само си се гримирал. Фалшът личи. По същия начин не можеш да бъдеш и здрав само с „козметични“ мимикривни мерки. Здравето е всъщност част от теб, част от красотата, от хармонията, която носиш, и също идва само и единствено отвътре.

Всичко е едно и цяло. Всичко е кръг. Затова ако здравето е част от красотата, то с пълна сила можем да кажем и обратното, че и красотата е част от здравето и собствено красив може да бъде само здравият човек.

Нашата външна красота свързваме обикновено с нашата кожа. Но нашата кожа в биологичен план изразява само това, с което тя се храни отвътре. Известно е, че кожата се състои от два пласта: външен - епидермис и вътрешен - дерма. Външният няма съдове и затова се храни чрез дифузия от дермата, в която има и съдове, и нерви, и жлези. Състоянието на кожата като цяло - здравина, тургор или набръчканост - се определят тъкмо от дермата (вътрешния пласт) - от състоянието на нейните клетки, на еластинните и колагенните влакна и в последна сметка от капилярите, които ги хранят. Външният пласт, епидермисът, се храни само от вътрешния, от дермата, чрез дифузия и затова може да бъде само негов израз. Не можем да нахраним кожата отвън, защото нейният естествен вектор на обмяна сочи отвътре - навън - тя се храни от кръвта. Все едно да се нахраните с праскова като си я размажете по лицето.

Разбира се, можем да поставим върху кожата вещества, можем дори да ги импрегнираме в нея, чрез преносители, но това ще е все едно върху стара, лющеща се боя да нанесем отгоре нова. Така пос­ледното състояние ще стане по-лошо от първото. Илюзорното опъване на кожата след нанасяне на крем върху нея се състои в това, че роговият слой на епидермиса леко набъбва от химикала. Но „запушена“, кожата отдолу се чувства още по-зле. Затова всички кремове след първоначалния ефект - в дългосрочен план неизбежно довеждат до сбръчкване и състаряване. За илюстрация се вгледайте в лицата на най-богатите „баби“, които могат да си позволят най-скъпата козметика - те са най-сбръчканите!

И така, в широк план, ние ще бъдем толкова красиви, колкото заслужаваме. Всъщност толкова, колкото реално сме. „Лицето е показалецът на душата“ - са казали древните. И наистина, през нашата кожа ще прозира нашето същество и с никаква външна козметика не ще можем да го прикрием. Природата не търпи лъжата. За кратко време можем да изградим илюзия, но за повече - не. В най-добрия случай ставаме комични.

На биологично равнище нашата кожа ще отразява нашето вътрешно състояние. За опитния лекар лицето е карта, по която той може и трябва да чете. Здравата кожа е израз на баланс, на равновесие. Така напр., ако един плод при узряването си е преполеят, той се разширява много и се напуква, т. е. появяват се „бръчки“. Ако същият плод, обратно, е оставен достатъчно дълго без влага и той изсъхне, тогава се свива и ... отново се „сбръчква". Същото е и с нашето лице. Ако се храним прекалено много, ние загрубяваме и се сбръчкваме; ако се храним прекалено малко - отново се сбръчкваме. Нещо повече - ако храната ни не е балансирана като състав и качество, тогава отново ни липсва нещо съществено - появява се „пукнатина" и ние пак се сбабяваме преждевременно.

Така напр., древнокитайските лекари са знаели, че човек, който се храни с прекалено много ИН-храни (течни, мазни, сладки) пора­ди разширяващото им действие (подобно многото вода в плода) из­глежда подпухнал и развива по лицето си бръчки с хоризонтален ход - набръчква се челото, появява се „пачият крак“ около очите, форми­рат се и торбички под тях. Обратно - този, който използва много ЯН-храна (плътна - много месо и сол) поради свиващото действие на тези храни (подобно на концентриращия се при изсушаването плод) развива бръчки с вертикален ход - появяват се вертикални линии по челото - най-често бразда по средата между очите, вертикални линии по горната устна и т. н. И в двата случая кожата загрубява, понеже се натрупват чужди вещества в подкожието и се получава застой на лимфата. Така импрегнирана с отпадъци, кожата се храни вече по-зле. В началото, ако има само оточност, тя е бледа и пастьозна, след този етап, ако кръвонапълването е голямо, тя стои нездраво зачервена, а след това поради застоя на кръвта - морава и най-накрая, когато това трае дълго, тя атрофира и става жълтеникава и дори със зеленикав оттенък. Последното се счита за особено лошо, защото фигуративно, човекът се връща и регресира към цвета на растителното царство и земята - там, откъдето той трябва да се е отделил (разбира се, в такъв запуснат случай той най-често и натам се запътва!).

Как можем да запазим нашата кожа здрава и красива?

Първо трябва да кажем, че кожата не може да бъде „пазена“, защото тя е жив орган и има своята обмяна. С други думи, тя трябва да живее. А животът е единство на приемане и отдаване, на изграждане и разпадане. Здравата кожа трябва да се храни и да отделя едновременно (анаболизъм и катаболизъм, т. е. изграждане и разграждане) и този процес да протича хармонично. Обикновено, когато има заболяване, капилярите се запушват и кожата е недохранена и недоизчистена едновременно ИН и ЯН вървят ръка за ръка!

За тази цел преди всичко нашата храна трябва да бъде балансирана. Тук ще подсетим читателя само, че за да има добър тургор, кожата се нуждае от достатъчно белтъчини (растителни) - предимно соя и нахут. Много пъти вегетарианките забравят за това и се „сбръчкват“, защото превалира разграждането над изграждането, т. е. кожата атрофира. Обратно - „месоядките“ развиват груба кожа и отново изглеждат състарени (изграждането превалира над разграждането и тъканите са обложени от недоизчистени отпадъчни вещества!). Впрочем, последната съдба споделят общо взето и мъжете.

Ще издадем още една малка „козметична тайна“, като кажем, че нашият опит с хляба, съдържащ мая, потвърди предположението, че той ще пренася своето „шуплесто естество“ и върху лицата ни - те отново се набръчкват и заприличват на него (маята „разтяга“ и ще даде предимно хоризонтални бръчки, отпуснатост и торбички и посте­пенно ще заприличаме на тестоват бял хляб).

Тези, които се хранят с хляб и месо, вероятно осъществяват някакъв нетраен баланс, който най-често обаче се „сгромолясва“ по драматичен начин (с развитието на рак, напр.). Ако обичате твърде много сладкиши и плодове (разширяващи храни!), балансирайте с достатъчно свиващи храни - бобови и ядки. Мазнините и тук се явяват един от най-пагубните дебалансьори, които нарушават кожното равновесие и състаряват лицата. Това е най-честият „бич“ при жените, които обичат „мазни теста“ (банички, понички, тестена паста - пици, спагети, макарони с масло и олио, сладкарски пасти и т. н.). Хоризонталните бръчки, подпухналата кожа и торбичките под очите са почти сигурен критерий за това.

Прекрасна „кожна храна“ са пресните сокове от моркови, както и от лимони. Морковите най-вече съдържат провитамин А, а лимоните поради плодните киселини в тях изчистват застойната лимфа, както и мазнините.

Най-накрая ще кажем, че кожата задължително изисква добра тъканна хигиена. Най-добрият крем за кожата е изпотяването! (вижте лицата на спортистите докато практикуват спорта си. Въпреки много пъти нездравословната, наситена с прекалено много животински продукти храна, тяхната кожа е опъната). В този смисъл за добрата кожа е задължително бягането (кроса), както и скачането (на въже). Поради вибрациите те създават най-добри условия за клетъчно изчистване и съответно за разнасяне и евакуиране на застойната лимфа, която е наситена с отрови (много козметици знаят, че скачането разнася торбичките под очите!).

Относно „външната козметика“ нашата първа препоръка е масажът. Без значение какъв вид е той, неговата функция е в подобряването на кожната циркулация, а оттам и подобряване на изчиства­нето и храненето на кожата (същата, пак ще повторим, се храни от кръвта чрез капилярите. Затова те следва да са отворени и кръвта в тях да циркулира добре! Някои постигат това, като мажат лицето си с бучка лед сутринта.).

Ще споменем като основни също и методите за изпотяване - бягане (крос), сауна и др. Относно употребата на „кремове“, препоръчваме само ограниче­ното ползване на естествени студено пресовани масла като бадемово, масло от пшеничен зародиш, от авокадо и други, които пред­ставляват технологично непроменени, балансирани системи от липиди, витамини, минерали и други биоактивни вещества. Нанасят се след топла баня или при повишена метеорологична агресия (слънце, вятър и др.). В никакъв случай обаче не постоянно всеки ден (за сравнение - в култури с екстремен климат, както при ескимосите например, се ползват естествени мазнини като тюленова и др.).

Употребата на плодови и зеленчукови маски оставяме на избора на читателите. Ако все пак сте изкушени от модния модел на „бързото“ и „лесното“, тогава нашият съвет е да проверите на опаковката на вашия козметичен препарат за съдържанието на токсични и увреждащи в дългосрочен план съставки. Сред тях ще споменем по-важните: глицерин, содиум лаурил сулфат, содиум-лаурет сулфат, петролатум, пропиленгликол, минерал ойл, лорамидди, бензоати. Ако ги съдържа, препоръчваме ви да не го ползвате.

Избрано от: „Човешкото хранене“, Д-р Георги Гайдурков, изд. Санитас КЦЛП, 2013 г.
Снимка: georgigaydurkov.wordpress.com

2164 Преглеждания