„Страдащият от полиартрит проявява болезнена съвестност, граничеща с перфекционизъм, както и мазохистични наклонности със силна потребност от саможертва и преувеличена отзивчивост, свързани със свръхморално поведение и тенденция към депресивни състояния.“
~ „Болестта като път“, Торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке
(Self Portrait with Hands on Chest, 1910, by Egon Schiele)
Ревматизъм
Ревматизмът не е строго разграничимо, а сборно понятие за група симптоми, отнасящи се до болезнени тъканни изменения, които се проявяват главно в ставите и мускулатурата. Ревматизмът винаги е свързан с възпаление, което може да бъде акутно (остро) или хронично. Той води до отоци на тъканите и мускулите до ставни изкривявания и втвърдявания. Способността за движение се ограничава толкова силно от болката, че може да се стигне до инвалидност. Ставните и мускулните оплаквания настъпват най-вече след периоди на покой и затихват, когато пациентът раздвижи ставата. Липсата на активност с времето довежда до мускулна атрофия и се стига до злокачествени вретенообразни новообразувания на засегнатите стави.
Заболяването започва обикновено със сутрешно схващане и болки в ставите: те са подути и понякога зачервени. Най-често ставите са засегнати симетрично и страданието преминава от по-малките периферни стави в големите. Болестта протича хронично, като схващанията поразяват ставите на пристъпи. Заболяването преминава към все по-голямо схващане и води до все по-силно инвалидизиране. Въпреки това страдащите от полиартрит не се оплакват много, като по-скоро проявяват стоическо търпение и изненадващо безразличие към болките си.
Картината на заболяването при полиартрита ни приближава недвусмислено до централната тема на всички заболявания на опорно-двигателния апарат: (движение/подвижност/покой/вдървеност). В предисторията на почти всички ревматични пациенти откриваме свръхсилна активност и подвижност. Те са тренирали състезателни и бойни спортове, работили са много по къщата и градината си, били са неуморни и са се жертвали с готовност за другите. Следователно полиартритът осъжда на скованост и схващане тъкмо активните, подвижни, гъвкави и неспокойни хора, докато накрая инвалидността ги скове в окончателен покой. Създава се впечатлението, като че ли тук прекалените движения и активност са коригирани чрез неподвижност.
На пръв поглед това би могло да ни учуди, след като винаги са ни внушавали колко необходими са движенията и промените. Взаимовръзката се изяснява едва тогава, когато си припомним, че физическото страдание прави човека честен. В случая с полиартрита това би означавало, че тези хора в действителност са сковани. Свръхактивността и подвижността, които почти винаги предшестват заболяването, за съжаление, се отнасят само до телесността и компенсират действителната застиналост на съзнанието.
Понятия като „твърдоглав“, „упорит“, „неповратлив“ на немски имат езиково сходство с думата „вдървен“ и съответстват на характера на болния от полиартрит, чийто личностен профил е добре известен, благодарение на психосоматиката, която вече от половин век проучва тази група пациенти. Всички изследователи са единодушни, че „страдащият от полиартрит проявява болезнена съвестност, граничеща с перфекционизъм, както и мазохистични наклонности със силна потребност от саможертва и преувеличена отзивчивост, свързани със свръхморално поведение и тенденция към депресивни състояния" (цитат по Бройтигам). Тези черти на характера издават същинската закостенялост и твърдоглавост на тези хора и показват колко недостатъчно гъвкаво и подвижно е тяхното съзнание. Тази вътрешна вдървеност привидно се компенсира със спортните занимания и физическото неспокойствие и служи за отклоняване на вниманието от фактическата неподвижност (защитен механизъм).
Очебийно честите занимания със състезателни и бойни спортове ни отвеждат до следващия централен кръг от проблеми при тези пациенти: агресивността. Ревматичноболният потиска своята агресивност на двигателна плоскост, т. е. блокира енергията си в областта на мускулатурата. Експерименталното измерване на мускулната еластичност при ревматичноболните показва недвусмислено, че дразнители от всякакъв род водят до повишено напрежение в мускулите, особено в ставните. Такива измервания само доказват близкото до ума подозрение, че ревматичноболният насилствено овладява агресивните си импулси, които се стремят към физическо проявление. По този начин неразтоварената енергия се събира неизползвана в ставната мускулатура, където се трансформира във възпаление и болка. Всяка болка, която се изживява чрез болестта, първоначално е била предназначена за друг. Болката е резултат от агресивно действие. Ако дам воля на агресивността си и я насоча към други, жертвата ми ще изпита болка. Но ако потисна агресивния си импулс, тогава той ще се обърне срещу мен и аз ще усетя болка (автоагресия). Който страда от болки, би трябвало винаги да се пита за кого всъщност са били замислени.
При ревматичните страдания се среща и един много типичен симптом, при който, чрез възпаления на сухожилията на подлакътницата, ръката се свива в юмрук (хронична епикондилопатия). Така картината на „свития юмрук“ пределно ясно показва скритата агресивност и потиснатото желание „да тропнеш веднъж истински с юмрук по масата“. Подобна тенденция към свиване в юмрук съществува и при контрактурата на Дютойтран, когато пръстите са свити и никога повече не могат да се разтворят. Откритата длан е символ на миролюбие. Махането с ръка за поздрав е свързано с прастария обичай при среща човек да показва празната си разтворена ръка, за да убеди другия, че не носи оръжие и се приближава към него с мирни намерения. Същата символика е налице и когато подаваме някому ръка. Както откритата длан изразява миролюбиви или помирителни намерения, така и свитият юмрук от незапомнени времена издава враждебност и агресивност.
Ревматичноболният не харесва своята агресивност, иначе нямаше да я потиска и блокира. Но тъй като тя съществува, поражда у него несъзнателно чувство за вина, което води до голямата му отзивчивост и жертвоготовност. Създава се своеобразна комбинация от алтруистична услужливост и желание за притежание на другия - поведение, описано още от Александър с хубавия израз „доброжелателна тирания“. Често болестта атакува тъкмо тогава, когато външно стечение на обстоятелствата лишава потърпевшия от възможността да компенсира чувството си за вина чрез услужливост. Палитрата на най-честите съпътстващи симптоми също ни разкрива основното значение на сподавената враждебност: това са преди всичко стомашно-чревни оплаквания, сърдечни симптоми, фригидност и импотентност, както и страхови и депресивни състояния, фактът, че от полиартрит са засегнати двойно повече жени, отколкото мъже, също би могъл да се обясни с това, че жените имат по-големи задръжки да изживяват съзнателно враждебните си импулси.
Природолечителите обясняват ревматизма с отлагането на токсини в съединителната тъкан. Отложените токсини символизират „несдъвканите" проблеми или „несмлените“ теми, които вместо да бъдат решени, са се отложили на несъзнателно равнище. Това е и терапевтичната изходна точка на гладуването. Чрез цялостния отказ от храна организмът превключва на самозадоволяване и е принуден да изгаря и преработва също и „телесната боклукчийска кофа". В психичната сфера на този процес съответства осъзнаването и обработването на отхвърляните и потискани досега кръгове от теми и проблеми. Но ревматичноболният не иска да се занимава с проблемите си. Той е твърде неподатлив и упорит - заинатил се е за нещо. Прекалено много се страхува да подложи на откровена преценка своя алтруизъм, своята услужливост и жертвоготовност, морални норми и отстъпчивост. Така неговият егоизъм, скованост, неспособност за адаптиране, властолюбие и агресивност остават в сенчестата област и се соматизират в тялото като схващане и неподвижност, които са видими за всички и които, в последна сметка, слагат край на неискрената услужливост.
От: „Болестта като път“, Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке, изд. „Кибеа“, 1998 г.
Картина: Self Portrait with Hands on Chest, 1910, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
