„Колкото по-малко човек яде и колкото по-проста е храната му, толкова по-големи са шансове му да се приближи до идеала за здраве и щастие.“
„Който победи стомаха си, ще победи и болестта си!“. В това вярва руският лекар и специалист по разтоварваща и диетична терапия Сергей Филонов, а ние споделяме ценните му напътствия за здравословно хранене от книгата „Лечение на организма със собствени сили“ (ИК „Бард“).
Хранене
За да ви демонстрирам колко важна е ролята на храненето, искам да ви разкажа за интересното племе хунзу, което живее в Индия, в долината Хунза, наричана „оазис на младостта“. Продължителността на живота на обитателите на тази долина е 110-120 години. Те почти никога не боледуват и изглеждат млади дори на преклонна възраст. Един мисионер създал там болница и останал разочарован - минавали седмици, месеци, но пациенти нямало. Същевременно се зарадвал на откритието си, че тук явно начинът на живот е близък до идеалния, защото хората се чувстват здрави и щастливи и не остаряват както в другите страни още на 40-50-годишна възраст.
Учените, наблюдавали живота на племето, констатират, че се хранят предимно със сурови плодове и овче сирене. Интересното е, че в живота на жителите от долината на щастието има период, през който плодовете още не са узрели (той се нарича „гладна пролет“) и който продължава два до четири месеца. През това време те не ядат почти нищо, само веднъж на ден пият напитка от сушени кайсии. Кайсиите там са най-почитаният плод. Племето дори има поговорка: „Жена ти няма да дойде с теб там, където не се раждат кайсии“. Интересно е, че режимът на хранене е издигнат в култ и стриктно се спазва. В храненето се крие тайната на завидното здраве на хунзите. Те ядат малко, в храната им има малко калории, затова тя напълно отговаря на физиологичните потребности на организма. Хунзите рядко ядат месо и пият много малко мляко. Белтъчини си набавят най-вече от хляба, който правят от жито и ечемик, задължително смесени с трици. Освен белтъчини тези растения и техните люспи съдържат калций и минерални соли. Хунзите ядат неочистен ориз, в чиито люспи се съдържат витамин В и минерални соли, а картофите - направо с кората - тя е богата на белтъчини и минерални соли. Хунзите приемат в големи количества бобови растения и всевъзможни зеленчуци, включително обикновена трева.
Но в храненето им присъстват най-вече плодовете - както пресни, така и сушени. Ябълките и кайсиите, които ядат заедно с ядките, за тях са по-важни и от хляба. Благодарение на строгата диета тези хора са изключително издръжливи. За тях например да извървят 100-200 км за няколко дни е като за нас вечерната разходка... „Хунзите винаги са в добро настроение, никога не се ядосват и не се карат помежду си, спокойно понасят физическа болка и всякакви несгоди. Нервите на хунзите са здрави като въжета, а сърцето е нежно и отзивчиво“ - пише ученият. В крайна сметка Мак Карисън е стигнал до извода, че именно храната влияе по определен начин както на нашето физическо здраве, така и на душевното ни състояние. Не недохранването и недостигът на калории водят до болести, а качеството на това, което ядем. Така например ако в храната липсват определени хранителни вещества, които се съдържат само в естествените растителни продукти, на първо място сериозно може да пострада психиката ни...
Повечето хора ядат прекомерно - не толкова да задоволят глада си, колкото за гастрономическо удоволствие. Хунзите много работят, малко се хранят и не боледуват. Колкото по-малко човек яде и колкото по-проста е храната му, толкова по-големи са шансове му да се приближи до идеала за здраве и щастие.
Опитът на Мак Карисън, познат като „Експериментът Конур“ (по местонахождението на лабораторията му), е много интересен. Изследователят е разделил хиляди опитни плъхове на три групи според трите групи население: „Уайтчепъл“ (район в Лондон), „хунзи“ и „индийци“. Всички те са били поставени в еднакви условия, но групата „Уайтчепъл“ е получавала храна, типична за жителите на Лондон (тоест каквото ядат европейците): бял хляб, изделия от бяло брашно, сладко, месо, сол, консерви, яйца, сладкиши, варени зеленчуци и т.н. Плъховете „хунзи“ са получавали храна като хората от това племе. Плъховете „индийци“ - храна, присъща за индийците и жителите от Изтока. Мак Карисън изследвал здравословното състояние на цялото поколение, получило трите различни диети, и открил интересна закономерност.
Животните от група „Уайтчепъл“ прекарали всички болести, които спохождат жителите на Лондон, като се започне от детските и се свърши с хроничните и старческите. Тази група е била доста нервна и войнствена, плъховете се хапели помежду си и дори изгризвали „сънародниците“ си до смърт.
Плъховете „индийци“ по здравословно състояние и общо поведение приличали на народа, който олицетворявали в експеримента. Докато плъховете „хунзи“ били здрави и жизнерадостни и прекарвали времето си в игри и спокойна почивка.
Какви са изводите?
- Първо, че нито климатът, нито религията, нито обичаите, нито расата влияят съществено върху здравето и значение има само храната.
- Храната, а не нещо друго може да превърне здравите хора в болни: достатъчно е от нея да бъдат премахнати някои вещества, които според повечето хора са маловажни, т.е. ферментите, аминокиселините, витамините, микроелементите, мастните киселини, които присъстват само в растенията и които са полезни само ако се употребяват в естествен вид.
- Количеството храна и високата енергийна стойност, т.е. калориите, нямат нищо общо със здравето. Важен е съставът на храната.
- Ако в храната липсват определени хранителни вещества, може да пострада дори психичното ни състояние.
Плъховете, които живеели в мир и приятелство помежду си, ставали агресивни и се изяждали взаимно, когато ги лишавали от пълноценна и необходима за здравето храна. За лошото състояние на обществото е виновен не недостигът й, както казват политиците, а храната, която не отговаря на човешката природа.
Следователно качеството на храната, нейният състав, количество, начинът й на употреба и комбиниране влияят на доброто здраве, предпазват ни от заболявания, удължават младостта ни.
От качеството на храната зависят и умственото здраве, и душевното равновесие, и неврозите, и психичните разстройства.
Как трябва да се храним, за да сме здрави?
Отговорът е лесен: когато избираме продукти, трябва да ползваме примера на дълголетниците.
За да определят „диетата за дълголетие“, учените подробно изучили и описали храненето на дълголетниците от различните региони на нашата планета и установили, че е невъзможно въз основа на получените данни да се препоръча някакъв универсален вид хранене. Защото храненето на дълголетниците е свързано с региона, където те живеят, и с националните традиции. Така например в България преобладава растително-млечната храна, а в Якутия - животинските продукти.
Кой тогава може да ни служи за пример какви продукти да избираме: растителни или животински? Отговорът е лесен: трябва да приемаме такава храна, каква- то е най-достъпна в естествени условия. В условията на студен климат (на север и зимата в средните ширини) най-добре е да поемаме сгряваща организма мазна животинска храна, в горещините (по тропиците и през лятото) - разхлаждаща растителна. Затова напълно естествено е, че северните народи векове наред се хранят с еленово месо, ескимосите - с месо от китове и моржове, като му прибавят тюленова мас, докато при жителите от селището Вилкабамба, което се намира близо до екватора, животинските мазнини са само два процента от калориите в храната, а средната продължителност на живота в това селище е над сто години! При прочутите дълголетници от Абхазия се наблюдава необходимата за средните ширини климатична сезонност в храненето: есенно време и особено през зимата преобладават месните продукти, от млечните - сиренето и киселото мляко, през пролетта и лятото - хлебните изделия, зеленчуците и млечните продукти.
Въз основа на всички тези наблюдения може да формулираме първото правило в естественото хранене: при избора на храна човек трябва да се съобразява с климатичните условия, в които живее.
Коренните жители са се адаптирали генетично към естественото природно хранене и когато се преселват в други климатични условия, се нуждаят от обичайната си храна. Защо?
Изследователите са установили, че мускулите на всеки човек са изградени от два типа мускулни влакна - бели и червени (оттук ли е и наименованието на враждуващите страни по време на гражданската война?), които съществено се различават помежду си.
В мускулите на коренните жители на топлите страни преобладават белите влакна, които за „гориво“ използват гликозата от кръвта. Тези влакна в мускулите на отделните хора достигат до 90%. Понеже човешкият организъм не може да се запасява с гликоза в значително количество, тези хора трябва редовно (поне три пъти дневно) да поемат растителна храна, която бързо се преобразува и запълва кръвта с необходимата за функционирането на мускулите гликоза.
Когато такива хора живеят в средните ширини, работоспособността им през зимата чувствително намалява, тъй като те трябва да се хранят със сгряващи животински продукти и съществено да намалят количеството на естествената за тях растителна храна. Но за функционирането на мускулите им редовно употребяваните от тях мазнини се използват в доста незначително количество и след време заради повишената киселинност в организма човек започва да страда от затлъстяване, атеросклероза, диабет тип II, язва и други заболявания.
В мускулите на коренните жители на районите със студен климат червените влакна, които за функционирането си използват не гликоза, а мазнини, достигат до 96%! Основната част от дневното хранене, която задължително (дори през горещото лято!) включва достатъчно количество животински мазнини, е целесъобразно да се употребява от тези хора вечер, защото нощем мазнините се натрупват в достатъчно количество в мускулните влакна и после постепенно се използват през деня.
Когато се хранят предимно с растителна храна, те видимо отслабват, бързо се уморяват и не желаят да се движат, при тях се наблюдава нервно изтощение заради недостига на мазнини и (като следствие) прекомерно алкализиране на кръвта, в която се натрупва неизползваната от мускулите гликоза. Така употребата на богати на витамини сурови зеленчуци и плодове само влошава положението им, тъй като още повече алкализира кръвта и заради интензивното разпадане на витамините в алкалната среда засилва авитаминозата и възбужда нервната система. Характерни са проявите на раздразнителност, нервност, импулсивност и привързаност в действията, възможни са неврастения, хипертония, диабет (тип I) и инфаркт.
Коренните жители от средните ширини имат почти еднакъв брой различни влакна (макар че са възможни и варианти!), затова за тях е подходящо сезонното хранене, при което мускулите използват двата типа влакна: през зимата - животински продукти, а през лятото - растителни.
Предвид генетично заложената предразположеност на конкретния човек към определен тип хранене можем да формулираме второто правило на естественото хранене: при избора на хранителни продукти, освен климатичните условия, човек трябва да има предвид своите индивидуални физиологични особености - онзи вид „гориво“, който използват мускулите му. Теориите на храненето и диетите са безброй, затова искам да ви разкажа за най-елементарните принципи на хранене, които са изпълними при нашите условия.
От: „Лечение на организма със собствени сили“, Сергей Филонов, ИК „Бард“
Изображение: DALL-E
