За болестите на цивилизацията и силата на природата да лекува, назаем от личната история на канадския лекар д-р Робърт Джексън, споделена от Лидия Ковачева в книгата й „Гладът - приятел и лекарство“.
(Portrait of Dr. Gachet, 1890, by Vincent Van Gogh)
Лекари, постигнали добро здраве
Оказва се, че в нашия цивилизован свят, дори в екологично замърсена обстановка има хора, намерили начини и пътища да съществуват в истински добро здраве. Още повече - някои от тях са били вече с напълно разрушено здраве. Мнозина се оказаха лекари, които създадоха концепции, доказващи, че човек, където и да се намира, винаги има начин да си отвоюва позиции за здравето. Написани на разбираем и достъпен за всекиго език, присъщ на популярната медицина, техните трудове са изпълнени с обич и разбиране към болния човек. Истински големият лекар е не само с голям интелект, а и с голямо човешко сърце. Именно поради това книгите им се четат, издават и преиздават в многобройни тиражи по цял свят. Точно тези прекрасни лекари-личности ме върнаха към живота и за тях мога да мисля само с благоговение и дълбока благодарност. В трудовете им, въпреки нюансите на националната им принадлежност, всички сочат не само пътищата към здравето и новия начин на живот, а и оня невероятен и светъл път към етично и щастливо човечество.
Това, което се регистрира като главна причина, водеща до пълна разруха на здравето, е начинът на живот според нормите, установени в цивилизования свят. А това означава изобилно хранене с употреба на много месо, месни и рибни консерви, колбаси, захар и захарни произведения, сладкиши, бял хляб, шоколад, кафе, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюн и пр. И всичко това съпътствано с напрегнат живот и сексуални безредици. Това констатираха и ни препоръчаха в своите прекрасни трудове лекари, постигнали добро здраве.
Лекувани отначало медикаментозно - така, както са ги учили в медицинския институт, те не само не подобряват състоянието си, но и го усложняват. Тежко бреме е за човека да влачи някакво усложнено хронично заболяване. Това го кара да търси нови средства и пътища за възстановяване на изгубеното здраве. Спасението на тези хора от тежките им състояния е в биологичната природосъобразна медицина с гладолечението, природната храна, слънцето, движението, гимнастиката, водата и т. н.
Особено ярък случай, за който искам да ви разкажа, е на 80-годишния скиор д-р Робърт Джексън, канадец, специалист в областта на педиатрията и диетологията. Автор е на много трудове, най-известен от които е книгата му „Никога болен“, преиздадена 16 пъти. Личната му съдба е подобна на съдбата на хиляди други хора, живеещи в света на цивилизацията и доведени поради погрешния си начин на живот и хранене до трагичните състояния на безнадеждно болните.
Д-р Джексън страдал от много заболявания и според съвременната медицина - неизлечими. На първо място - тежко сърдечно заболяване без перспективи за излекуване. Според прогнозата на известния специалист Уилям Ослър му оставали още 4 месеца живот. Към това се прибавя и болна храносмилателна система с чести кръвоизливи от напреднала язва на дебелото черво. Цялото му тяло - поразено от артрит. На 44 години д-р Джексън имал вече оформено перде и на двете очи, като на лявото достигнал до толкова напреднала форма, че не виждал пръстите на ръцете си. За операция не можело и да се мисли поради общото лошо състояние на организма и поради тежкото сърдечно заболяване. Лекарите прогнозирали пълно ослепяване до 4 години. Всичко, изредено дотук, се съпровождало от невроза, безсъние и постоянно главоболие. „Аз действително достигнах до своя гроб“ - пише той за себе си, когато е едва на 45 години.
Д-р Джексън е верен на философията и принципите, възприети от уважавани от него професори и авторитети в университета, и упорито се придържа към тях: болният се нуждае от „силна храна“ за възстановяване на силите и от медикаменти. Верен на тези принципи, той започва да подсилва сутрешната си закуска от овесена каша, като добавя едно, а по-късно и две яйца, салам, шунка, мармалад и т. н. Разширява менюто за обяда и вечерята. Включва и междинни закуски и храненето му става 4-5 пъти на ден. След всичко това той с учудване отбелязва: „Въпреки това чувството за вътрешна слабост и празнота, говорещо за влошаване на състоянието ми, продължаваше да се увеличава. Кръвното ми налягане достигна до 212 и вече не можех да изкача и трите стъпала пред дома си, без да ми стане лошо... И вместо да се усъмня във верността на теорията си за храненето, аз упорито се придържах към нея, както правят и моите колеги, както правят 99% от незнаещите хора...“
Тежкото положение, до което достига, го подсеща, че в неговите принципи, разбирания и насоки на лечение има нещо погрешно. Като лекар той не може да не отчита непрекъснатото влошаване на състоянието си. Прозрението рано или късно идва: „За мен стана ясно, че с досегашното си лечение с лекарства завинаги трябва да приключа, защото те ме водят към гроба. На колко основно трябваше да преобразя своето мислене и своите разбирания, за да ги пригодя към принципите на природата! В разбиранията ми настъпи пълен обрат. Аз трябваше да науча от собствения си опит, че и за най-безнадеждно болния съществува път, който води до постоянно здраве - път, незабелязан и непризнат от лекарите. Това е Пътят към природата.
Основната грешка е в заблуждението на човечеството, в разбиранията му за неговия начин на живот. Аз безкомпромисно се преобразих изцяло. Реших да остана верен на природата така, както дотогава бях верен на изкуствените средства. Разбрах, че вече нищо не може да ми помогне, ако не ми помогне самата природа. Започнах да се срамувам от досегашната си некадърна интелигентност, която години наред ме направи роб на привички, които ме обезсилваха и убиваха.“
Първата стъпка, която д-р Джексън предприема, е спирането на храната, за да може гладуването да осигури отдих на претоварените и уморени храносмилателни органи: две седмици на вода, а третата - на вода й портокалов сок. Още на четвъртия ден изчезва мъчещият го непрекъснато глад. Самият той е учуден от ефекта: веднага се подобряват общото състояние и сънят, мисълта става ясна, сърцето работи спокойно и уверено, нервите са успокоени. С приключването на глада състоянието се подобрява, но той знае, че за да постигне реално стабилно здраве, са необходими още много работа и време.
„Разбира се, дълго време не всичко беше в ред. Изживях още много сътресения и възобновяване на болестите поради голямото си престараване и невероятното си желание по-скоро да оздравея. Тогава все още не съзнавах, че едно тяло, с което е злоупотребявано години наред, не може да бъде възстановено само за седмици. Сега трябваше да науча и разбера, че темповете на природата са бавни.“
Той постепенно си оформя план и дневна програма, задача номер едно в която е храненето: какво точно и колко трябва да се яде. Така благодарение на изключителната си интуиция на лекар и будния си интелект, въпреки че се насочва към съвършено непознати за него дотогава пътища - пътищата на природосъобразната медицина, той съумява в продължение на две години да постигне желаното истинско здраве.
„Аз се отклоних от начина на живот, съпътстващ нашата цивилизация - пише д-р Джексън, - но аз вече не съм болен. Вече не познавам страха от страдания, болести и зарази. Всички болести, от които страдах години наред и от които толкова много хора страдат и умират всяка година, ме оставиха на мира. Човечеството е заслепено и заблудено!...“
Д-р Джексън е наясно, че храната е основното изискване за реално здраве. От новия си начин на хранене той завинаги изключва месото и месните консерви (въпреки че Канада е северна страна), белия хляб и всичко приготвено от бяло брашно и захар, както и алкохола. Калоричната стойност на дневната храна е вече наполовина от приеманата преди. Постигайки едно реално здраве, д-р Джексън съзнава, че ако отново се върне към стария си начин на хранене, присъщ на съвременното цивилизовано общество, болестите отново ще се върнат. Диетата, на която той се спира и която излагам по-долу, д-р Джексън практикува до края на живота си и тя го поддържа истински здрав, жизнен и активен.
Със ставането си сутрин от сън в 5.30 ч., освен 1-2 чаши вода (топла или студена според желанието) той не приема нищо друго, докато не приключи със сутрешната си гимнастика и осемкилометровата си разходка, която извървява на бърз ход зиме и лете, леко облечен. След това енергично раздвижване той пристъпва към закуската си, за която споделя: „Приемам храната в нейния животворен вид, като вземам сурови плодове според сезона (ябълки, грозде, праскови и пр. през лятото, а зиме - сушени сливи, стафиди, фурми, портокали) и кафе от зърнени храни или чаша сурово мляко. Тъй като закуската ми е жива храна, тя ме зарежда с физически сили в излишък и аз съм пълен с желание за работа...“
Обядът, който д-р Джексън следва неотклонно, е чиния булгур с мляко (това е Римската храна, високо ценена от него) или хляб от пълноценно брашно с масло и мед. Към това се прибавя салата от сезонни зеленчуци - обикновено свежа маруля с лук, репички, карфиол, магданоз и домати. Този лек обяд му дава сили напълно да се справи с дневната си работа, независимо от напредналата възраст.
За д-р Джексън главното хранене е вечерята, защото след нея може да се отдели време за почивка. Освен салатата, която винаги е на първо място в менюто, то е обогатено с включване на белтъчна храна, например сирене, извара, орехи или мляко, а през зимата предпочитанията му са към сушените зеленчуци с масло и сол. Понякога вечерята му се състои само от сладки плодове с мляко, орехи или стафиди.
Въпреки леката храна д-р Джексън от време на време включва и дни на разтоварване за пречистване на организма и храносмилането, като остава на плодове, вода и съвсем малко мляко. За своя нов начин на хранене той пише: „Със зеленчуците и плодовете, зърнените храни, сиренето, млякото приемам не само пълноценна храна, която леко и лесно се смила и абсорбира, но и храна, която не ме трови, както би станало с месото и рибата. Същевременно тялото ми се снабдява с достатъчно възстановителни сили, с много минерални вещества, съдържащи се в зърнените храни, салатите и плодовете. Плодовете убиват бактериите на разлагането. При тази храна моята кръв е чиста и устойчива, тъканите са освободени от киселини, а органите - от претоварване.“
Сравнявайки новия си начин на хранене - семпъл и здравословен - с този от миналото, той пише: „Количеството на приеманата дотогава от мен храна можеше да стигне за трима работници на физическия труд. Тази изобилна храна не само изсмукваше последните ми сили, но и хронично отравяше и похабяваше тялото ми. В светлината на тези си разсъждения аз се чудя, че останах жив!“
Д-р Джексън не само остана жив: той създава от себе си изключително жизнен човек. Само четири години след установяването на новия си начин на хранене и на живот, на цялостна собствена лечебна система, вече петдесетгодишен, той се наема да участва в много тежко състезание: изкачване и слизане от петдесететажната страда на Вашингтонски паметник. Състезават се 12 души. от които д-р Джексън е най-възрастният състезател. Чудото става! Най-възрастният състезател побеждава, и то без задъхване и умора. Това ли е същият човек, който само преди четири години не можеше да изкачи с болното си сърце трите стъпала пред собствения си дом?
„Аз съм толкова здрав, че от 25 години не зная какво е настинка, докато в миналото всяко течение ми докарваше хрема - пише д-р Джексън, прехвърлил вече осемдесетте. - Бих ли могъл с предишния си начин на живот да постигна това, което постигам днес? Без да си позволявам нито един ден почивка, ежедневно изминавам 16 километра въпреки моите осемдесет години и никога не чувствам умора. Мога да работя по 12-15 часа дневно, мисълта ми е чиста, бистра, лека и подвижна. От 5.30 часа сутринта до 22.30 вечер съм на крак и работя без прекъсване, като не знам какво е отпуска и ваканция. В резултат на грижите, които полагам, въпреки възрастта тялото ми е гъвкаво и заредено със съпротивителна сила.“
Обърнете внимание: за да се лекува, той не отива на село, нито пък сменя професията си - твърде добре е разбрал значимостта на природосъобразния начин на живот и хранене за здравето. Като оформя храненето си според изискванията на природата, което той смята за основно в новата си профилактична програма, както и включване на движението, той до края на живота си запазва вече постигнатата добра форма, осигурила му изключително висока работоспособност. За съжаление скоро след като написва книгата си „Никога болен“, д-р Джексън става жертва на злополука - затрупване от лавина. Голям майстор на ски-спорта, той става и негова жертва на 82-годишна възраст.
От: „Гладът - приятел и лекарство“, Лидия Ковачева, изд. „Гуторанов“, 2006 г.
Картина: Portrait of Dr. Gachet, 1890, by Vincent Van Gogh; chinaoilpaintinggallery
