За ритуалите на Лечителя - Питагоровата баня край морето, бавните разходки из планината и акумулирането на сили от дърветата.
♥ Енергия от планината и морето
Петър Димков препоръчва на всеки - и здрав, и болен, да ползва „щедрите енергии на природата“, да бъде в постоянен допир с тях. Ние се движим сред океани от енергия, посочва той наоколо, които извират и се излъчват отвред. Те въздействат без човек дори да ги усеща, но неговият стремеж към тях е спонтанен. Живителните енергии обливат непрекъснато човека, той се къпе в тях, ако е сред природата. Откъде идват тези енергии? Те са част от всеобщата вселенска енергия, която милиарди години създава, движи и руши космическите тела и се проявява под различни форми. Най-живителна- та от тези енергии - праната, за която много говорят йогите и която е основата на нашето здраве, се намира в изобилие в планината и на морето. Всеки може да я види в слънчево време във вид на точици, които светят като малки блестящи сферички.
Всичко това ни е дадено даром. Но все пак човекът трябва да се научи да взема онова най-ценно, което му трябва. Например - да акумулираш сили от дърветата. Когато си уморен, потиснат, изтощен, казва Димков, избираш някое силно и здраво дърво, без нито един сух клон по него. Най-добре дъб или бук, но важното е дървото да не е раждало плод, да не е изразходвало силите си. Сядаш до него, облягаш гръб на ствола му, но не и главата, слагаш лявата ръка на кръста, с длан, опряна на дървото, а дясната поставяш или на сърцето, или на слънчевия сплит. Така оставаш двайсет, най-много трийсет минути, като през това време разговаряш наум нежно с дървото, дето се вика, обясняваш му се в любов, а то ти дава сила, енергия, жизненост.
Има и други начини за зареждане с най-силните енергии на планината. Примерно да седнеш срещу течението на планинска рекичка или водопад. Точно там, както и на морския бряг, праната е най-много и най-добра. Но и когато седим там, и когато се разхождаме, трябва да бъдем с отворени сетива и душа, за да видим, опознаем и обикнем природата за цял живот. Да, такива трябва да са и разходките из планината - бавни, съсредоточени, наподобяващи размисъл и предразполагащи към размисъл и благодарност. Благодарност към Този, който е създал цялото това великолепие: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти. Над всичко, във всичко и във всички виждам Теб, любя Теб, изпращам към Теб любовта си. Ще ти служа през цялата вечност“.
Интересно е да видим не само какво мисли, а и как се държи Петър Димков край морето. По времето на социализма рядко му се е случвало да отиде там на почивка, но преди това е ходел със семейството си редовно в Обзор, в станцията на военните.
Не само децата му, а и всички, които са били около тях, помнят ритуалите, които създава Димков покрай това неръкотворно чудо, неречено изгрев над морето. Той е на брега най-малко половин час преди изгрева, защото по това време са много силни и полезни йодните изпарения. Преди слънцето да надникне от хоризонта, той е седнал по йогийски на пясъка и го чака да се покаже. Гледа право в него и диша дълбоко, гледа до пълното оформяне на слънчевия диск. Този ритуал лечителят нарича „Питагорова слънчева баня“, която лекува редица очни заболявания и много засилва зрението. Оттук нататък гледането право в слънцето е опасно за очите. Но не и за гръбнака. Колко много хора страдат от гръбначни заболявания и това е най-доброто време за тяхното лечение. Затова той обръща гръб на слънцето и го оставя през следващия половин час да грее, да гали и лекува гръбначния му стълб. През това време може и няколко молитви да си каже, но непременно ще изрече и тази формула: „Благодаря ти, Господи, за свещената енергия на божествения живот, която ми изпращаш чрез слънцето. Живо чувствам как всеки орган се изпълва с живот и здраве. Божественият живот е израз на твоята любов към нас. Амин“.
След като е посрещнал слънцето, след като се е здрависал с него, вече може да потича по пясъка, да походи и подиша още малко прана, но все по междата, където се прегръщат морето и сушата.
Станало е вече време за закуска. Половин час след нея Димков е отново на плажа. Но макар там да няма толкова много хора като в днешното време, трудно ще го откриете. Скрил се е в „зеленото“. Какво значи това? Ами легнал е на пясъка и се е покрил целият с големи зелени листа. Опакото е към тялото, гладката страна - към слънцето. Защото е такова естественото им положение в природата. С тая „хватка“ получава много предимства, но главното е в обилното изпотяване на тялото, което изхвърля натрупаните вредни вещества, отровите си.
Жените около него вече знаят, че покриването на лицето с листа е едно от най-ефикасните козметични средства за изчистване на кожата, за коригиране на разни дефекти по нея и за разхубавяване. И няма да пренебрегнат това знание.
След като се изпоти добре, чак тогава лечителят влиза в морето. Най-добрата морска баня е плуването - колкото можеш, до насита. Но към десет, най-късно десет и половина, той поема към станцията. Ако морската вода е много чиста, по- добре е да не взема душ, за да останат по-дълго по кожата полезните съставки на водата. Тръгва си, защото толкова полезните слънчеви лъчи започват да стават вредни за човека. Най-опасно е слънцето към 14-15 часа - това е времето на „черните“ слънчеви лъчи.
В станцията Димков отново ще се заеме с ръкописите, с които никога не се разделя, после ще обядва, ще почйне, пак ще поработи - чак докъм 17 часа.
Сега вече слънчевите лъчи отново са станали дружелюбни, морето - ласкаво, бризът - гальовен. Димков отново е там, на плажа. Ако случайно го срещнеш, може и да ти каже: тичай по топлия пясък, приятелю, плувай в морето, дишай дълбоко. Живей и се радвай на живота - броени дни си тука, използвай ги. Даже и когато захладнее, потърси скала или голям камък, огрявани цял ден от слънцето. Те още дълго ще излъчват целебна слънчева енергия. Сядай, дишай дълбоко, волно, усмихвай се. Можеш да си кажеш молитва или формула, можеш да мислиш каквото си искаш, но гледай да е нещо приятно - като момичето, което ти се усмихна днес така хубаво... Радвай се на живота, приятелю, бъди здрав и весел! И помни какво ти казва Петър Димков: „Няма нищо по-здравословно от слънчевите лъчи, приети с любов“.
Из: „Чудесата на Петър Димков“, Яков Янакиев, изд. „Милениум“, 2009 г.
Снимка: lilidimkova.com
