„Според стара санскритска поговорка - няма болест, която да не може да се излекува с дишане. От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот.“
Царството на мисълта
„Ако човек овладее дишането си, става господар на съдбата си!”
Дишането е най-жизненоважната и най-несъзнателната ни функция. Знаем, че без храна и вода може да издържим няколко дни, но без въздух няма да оцелеем дори и няколко минути. За живота дишането е много по-важен процес от храненето, а според Свами Рама - основател на Хималайския международен институт за наука и философия на йога - „Дишането е моста между тялото и ума”. За да си набавим храна и течности, са нужни финансови средства, за да дишаме те не са необходими - въздухът е безплатен, ние го получаваме даром от природата, той е неизчерпаем. Затова може би не го оценяваме напълно.
Според древните традиции дишането, а не храната, дава първоначалната енергия на организма. Преди хиляди години древните китайски лечители стигнали до извода, че „въздухът е склад, в който са натрупани енергии” и затова съветвали: „Ако се разболеете, дишайте дълбоко”. А според стара санскритска поговорка - няма болест, която да не може да се излекува с дишане.
От правилното и дълбоко дишане зависи и продължителността на човешкия живот. Коренните американски жители индианците, са наричали въздуха „царството на мисълта” и са учили децата си от ранна възраст да дишат бавно и дълбоко, като са им обяснявали, че това ще им даде нови сили и устрем, ще ги ободри и стимулира повече от храната и водата, която ежедневно приемат. Вождът Сиатъл на племето дуом от Тихоокеанския Северозапад е казал, че „за червенокожите въздухът е скъпоценен, защото всички неща са изпълнени с един и същи дъх, както животните, така и дърветата и човека”. Древните гърци са били отлични оратори тъй като преди да започнат да говорят, поемали дълбоко въздух и през цялото време са дишали плавно и ритмично.
Според суфистите да управляваш дишането си, означава да насочваш своята енергия, там където пожелаеш. Известният руски учен д-р Вл. Волков определя дишането като най-важната дейност за човешкия организъм. Според него тренирайки дишането си, ние тренираме фотосинтеза на дихателните пигменти и даваме възможност в организма ни да проникне повече светлина.
Научаването на пълноценно и правилно дишане е най-ефективното средство за вливане на нова и свежа енергия в човешкото тяло. Продължителното и бавно вдишване създава Ян-енергия - тонизираща и положителна, а продължителното и бавно издишване създава Ин-енергия - отпускаща и отрицателна. При вдишване поемаме кислород от въздуха, а издишваме водна пара, малко кислород и отпадъчния при обмяната на веществата въглероден двуокис.
Задържането на въглероден двуокис в организма води до физическо и умствено изтощение.
Дишането е физиологически и психологически процес и е в тясна връзка с циркулирането на жизнената енергия в телата ни. Източната медицина е доказала, че при правилно вдишване се поема положителна енергия, а при правилно издишване се изхвърля отрицателна енергия, като едновременно се проясняват и пречистват мислите ни. Дишането оказва голяма роля и за тонуса, и настроението ни.
Източните народи, първоначално индусите и будистите, а после всички останали, са владеели дишането до съвършенство. Хиляди години преди да се появи модерната медицина, те са знаели, че и кожата диша. Според тях всеки външен дразнител - студ, топлина, натиск, автоматически се отразява на белодробните функции. Чрез контролирано дишане те са насочвали своята енергия там където пожелаят. Умеели са го Буда и Лао-Дзъ, Патанджали и Конфуций, Иисус от Назарет и Исаак Лурия, Майстер Екхарт и Света Тереза от Авила и много други духовни водачи и мъдреци.
Дишането е основата на живота, то е автоматична функция, за която много рядко се замисляме. Започваме да дишаме неволно от момента на раждането си, без никой да ни е учил на това, а когато спрем да дишаме, настъпва смъртта. Чрез дишане приемаме и най-важната храна за клетките ни - кислорода.
Вече не е тайна, че чрез дишане поемаме и една невидима с око форма на енергия, наречена на санскрит - езика на древната мъдрост на Индия - прана, което означава „жизнена сила”. Именно тя прави възможни всички органични функции, независимо дали са съзнателни или несъзнателни. Енергията от въздуха прониква в белите дробове, даже там, където самият въздух трудно може да навлезе, тя се насочва към вътрешните ни органи и жлези и в много случаи предотвратява заболявания.
Тази енергия захранва енергийната система на организма ни така, както кислородът захранва клетките му. Ако поемаме по-малко от оптималното количество кислород, се чувстваме отпаднали, винаги уморени, намалява се устойчивостта ни към стрес и се засилва риска от заболявания. Стесняването на кръвоносните съдове в мозъка се дължи на получаването на по-малко от необходимото му количество кислород, в резултат на което човек започва да забравя, влошава се паметта му. Правилното и пълноценно дишане ни успокоява, изпълва с енергия и сила, помага на храносмилането и намалява болката.
Древните индуси ни учат, че чрез качеството и дълбочината на дишане, вътре в организма си може да създадем среда, която да предпазва и отблъсква редица болести. И днес на Изток при много заболявания и възпаления се използва специално дишане, наречено фън-ху-сифа /полъх на вятъра/, което се състои от вдишване два пъти и издишване един път по-продължително време.
Дишането на всеки човек е различно. Повечето хора дишат несъзнателно, а трябва да се диша осъзнато. Болният човек диша бързо, а здравият - спокойно, ритмично. Всички сме забелязали, че когато сме изненадани, задържаме дишането си, а когато сме изплашени, го ускоряваме. Когато сме разтревожени или обезпокоени въздишаме тежко - това е самозащитна реакция на организма ни, при която неволно вдишваме дълбоко и издишваме дълго.
Бързото и плитко дишане, така наречената хипервентилация, е обичайна реакция при стресови ситуации, с които се сблъскваме всеки ден. Бързото дишане води до бързо окисляване на кръвта, а това - до натрупване на утайки по кръвоносните съдове и като следствие до тяхното стесняване и запушване, до главоболие, болки в гърлото и носа, подтиснатост, лошо настроение, депресия и много други. Потъмняването и набръчкването на кожата се дължи също на неправилно дишане. Никога не заспивайте с покрита глава, защото вдишвате отново изхвърления от вас въглероден двуокис. Това е особено вредно за бебетата и малките деца, тъй като по този начин се увреждат извънредно крехките им в тази възраст белите дробове, сърце и кръвоносни съдове.
Бързо, плитко, шумно и повърхностно - това е НЕПРАВИЛНО дишане. ПРАВИЛНО дишане значи да поемаш въздух дълбоко, да го задържиш известно време, бавно и безшумно да го изкараш навън, като в това трябва да участват не само белите дробове, но и коремните мускули. Извършва се плавно, дълбоко, спокойно и с определен ритъм. Освен, че ще ви успокои, то ще облекчи гръдния кош и гръбнака ви. Когато дишате равномерно, дишането е много по-ефикасно, защото всяко вдишване осигурява много повече въздух и жизнена сила. При това е задължително главата, врата и трупа на тялото да са в една права линия. Както е казал древния мъдрец Ван Дзу Нюе: „Който умее да диша правилно, той ще бъде здрав и жизнен”.
При силна уплаха, страх и стрес древните лечители са препоръчвали няколко дълбоки и бавни вдишвания. След многобройни експерименти съвременната медицина е доказала, че при дълбоки вдишвания и издишвания в човешкия организъм се освобождава ендорфин - един от така наречените „хормони на щастието”. Чрез кръвта ендорфинът достига до мозъка и изтласква от съзнанието ни отрицателните емоции.
А какво става при най-обикновена прозявка? Заедно с неволното изтегляне на долната челюст на лицето, във върховете на белите дробове мощно се вкарва въздух, усилва се венозния поток и мозъкът получава допълнително количество кислород.
Кислородът, който вдишваме е необходим за преработването на поетата храна и превръщането ú в енергия. Кислородът пренасян чрез кръвта и кръвоносните съдове отива до клетките, където изгаря вида храна от която се нуждае клетката - мазнина, глюкоза или белтъчина. При лошо дишане този кислород е по-малко и изгарянето е по-лошо. Милиардите клетки в нашия организъм се нуждаят от кислород за да живеят. В същото време те се нуждаят от кислород и за да изхвърлят отпадъците, в това число и въглеродния двуокис, които биха били изключително вредни, ако останат в организъма. Затова плиткото дишане, при което използваме само горната част на белите си дробове, а много рядко средната и почти никога долната им част, е вредно. Замърсеният въздух, който остава в долната част на дробовете ни и топлата влага, която е в него, подсигуряват идеални условия за развитие на микробите. При аутопсиите на много хора е констатирано, че белите им дробове са атрофирани или недоразвити.
От: „Как да постигнем Ян-Шън-Шу или Изкуството за щастлив, здрав и дълъг живот“, Дик Дерик, изд. „Хермес“, 2019 г.
Картина: DALL-E
