„Ние се превръщаме в това, в което вярваме, че сме. Ако имаме в ума си картини на несъответствие, на заболявания, естествено е че тези картини ще се отразят на тялото и на живота ни.“
Победата на идеала за здраве
Здраве и цялостност са най-важните и необходими фактори за постигане на това, което всеки нормален човек мечтае — мир, сила, много успех и щастие. Религиозният оптимизъм на учените е една потенциална сила за поставяне на ума в такива условия, че да може да постига всичко това. Той премахва всички пречки пред пълното, цялостното себеизразяване.
Необходимо е да се придържаме към подхода на победители към здравето и да сме настроени като победители в кариерата си и всичко, което се отразява на нейното развитие. Необходимо е да се отърсим от нашите колебания и страхове, що се отнася до нашето физическо здраве, както и да премахнем колебанията и съмненията по отношение на способността да успяваме и да постигаме целите си.
Ако искаме да сме здрави и силни е точно толкова необходимо да си представяме, че сме такива, като задържаме представата за здраве и поддържаме тази картина на здраве и благополучие в умовете си, както и идеала си за успех.
Навикът винаги да се придържаме към един висок идеал на физическо и духовно здраве ще ни отведе далеч в изграждането на солидна резистентна бариера между нас и враговете на нашето здраве. От друга страна хората, които никога не гледат на себе си като на здрави, активни и дейни, които непрекъснато задържат в ума си картини на това, че са слаби, болни, без енергия и сила, с липсваща резистентност към болестите, са предразположени по всяко време да станат жертви на заболяване. Изграждането на здрава умствена бариера между нас и болестите е възможно най-добрата здравна осигуровка. Когато се страхуваме от болести, мислим, че здравето ни е разклатено, представяме си физически заболявания, това е най сигурният начин да ги предизвикаме.
Лекарите знаят, че най-лошият демон за техните пациенти са съмнението и безпокойството и той може да бъде фатален, а също е най-голяма пречка срещу тяхното възстановяване. Ние се отнасяме със съмнение и страх по отношение на здравето си точно както се отнасяме със съмнение и страх към всичко друго в нашия живот. Ако сме убедени, че няма да бъдем здрави, силни и жизнени, ако се страхуваме, че може да развием наследствени заболявания и болестни състояния, ние се запътваме към тези състояния и е много вероятно да ги развием. И обратно, ако имаме подход на победители към нашето здраве, ако съумеем да си представим идеята си за здраве, ние вътрешно се насочваме към здравето и по такъв начин продължително го вграждаме в нашата жизнена структура.
Здравото тяло е всъщност една външна проява на здравата мисъл.
Преди век един виден немски учен бе казал, че има нещо, което е неродено, никога неболедуващо и никога неумиращо и че точно това нещо е онази вездесъща сила, която в действителност лекува болестите. Без значение как ще я наречем, това нещо, което възстановява и лекува е същата тази Сила, която ни е създала. Ние бихме могли условна да я наречем всемогъща сила или каквото друго си пожелаем; името няма значение. Всичко означава едно и също нещо, а именно съзидателната, вездесъща Сила, която държи в хармония цялата Вселена. Във всеки от нас съществува нещо, което господства над нашето физическо тяло. Съществува една сила, която стои в основата на плътта, доминира над нея и която всъщност е вашата истинска реалност. Ваш партньор в тази сила е Интелигентността, която ви е създала. Ние сме неразделно свързани с тази Интелигентност. Ние не бихме могли да бъдем изключени от възможността да съществуваме подобно на Създателя, защото сме безсмъртно негово отражение. Ние сме негово творение и като такива притежаваме част от неговите качества, неговото съвършенство, неговото всемогъщество, неговото всезнание.
Проблемът в нас е, че не се издигаме над силата и достойнството на нашата божественост. Имаме нещо като смътна теория, че сме марионетки, захвърлени в пространството, без да притежаваме жизнена връзка със силата, която ни е дала живот. Тази погрешна теория е причина за нашите страдания. Причината да сме такива съсухрени и закоравели човешки същества е поради нашият егоистичен идеал за самите себе си, на който сме научени. Ние сме били приучени да гледаме на себе си като на недостойни „бедни нещастни прашинки“.
Вместо да притежаваме идеала за съвършеното физическо здраве, за нашето физическо и умствено съвършенство, ние таим в себе си идеята за недостатъци, болести, физически и умствени несъвършенства. Умът като един моделиер на тялото, живототворящият процес вътре в нас изгражда такова тяло, което да съответства на умствения модел и на идеала, който имаме за себе си.
Ние се превръщаме в това, в което вярваме, че сме. Ако имаме в ума си картини на несъответствие, на заболявания, естествено е че тези картини ще се отразят на тялото и на живота ни.
Един виден хирург, говорейки за детския паралич, каза, че умствената нагласа към това заболяване до голяма степен определя възможността за неговото лечение и че ние трябва да съумеем да задържим в представите си мисълта, че това заболяване е лечимо.
Всеки лекар трябва донякъде да бъде един метафизик, който силно вярва, че силата, която е създала пациента, е тази сила, която ще може да го възроди, ще може да възстанови нарушенията, ще го възстанови от заболяванията и ще възстанови загубена тъкан. Най-прогресивните лекари смятат, че всъщност само помагат на природата във възстановителния процес. Те осъзнават, че същата сила, създала пациента, съществува и при лечението на всяка една рана, всяка счупена кост и всяка болка, която имаме. Хирургът намества костта, превързва раната, но тази първоначална сила, която е създала плътта, е тази, която извършва лечението.
Този, който лекува посредством ума (духовните лечители), отрича реалността на заболяването в смисъл, че не го приема за реалност. За него всичко е „безкраен ум и неговото безкрайно проявление", както господин Едди казва, „ето защо всичко трябва да е добро. Само доброто може да е реалността, сътворена от Бог.“ За лечителя здравето е нещо жизнено важно, безсмъртно, вечно съществуващо като факт, а болестите, макар и да изглеждат болезнено реални на страдащия, са всъщност една фалшива вяра.
Лечителят задържа в ума си само това, което иска да задържи и в ума на своя пациент. Той изключва всичко друго, защото иска пациентът да съумее да задържи представата за здраве постоянно и неотменно — идеалът за здраве. Той отказва да види болни мъже и жени и настоятелно визуализира само идеала, който Бог е предвидил. За него дефектите, недостатъците, страданията причинени от болести и физическите недъзи не са били предвидени за истинския мъж или жена. Те са само пародия на идеала, на съвършеното същество, което Създателят е имал предвид.
Той не си позволява да мисли или да си представя симптомите на заболяванията. Да си представиш физическите симптоми на заболяване е все едно да допуснеш мисълта за тяхното съществуване, а това означава да победиш оздравяването.
Целта на духовния лечител е да може да възпроизведе в ума на своя пациент научна представа за здраве и за нереалността на заболяването. Без значение колко много тези симптоми могат да противоречат на този принцип или колко силно болката може да крещи, за да бъде призната, той продължава да настоява, че заболяването не е реално и че само здравето е научно обосновано състояние.
Още от самото начало той кара своите пациенти да утвърждават това, че независимо колко реално може да им се струва тяхното физическо несъответствие или заболяване, то не би могло да засегне божествения образ в тях, защото той е съвършен, точно както Бог е съвършен и че в реалността не би могло да съществува заболяване. Истината и хармонията, ни уверява той, са истинските фактори в живота. Грешката не е реалност, а е просто отсъствие на истина; несъответствието не е реалност, а е просто отсъствие на хармония.
Постоянното утвърждаване, че не е възможно да има заболяване и някакви болести, е една много мощна постановка, която има способността да пробужда оздравителните сили на пациента. Самото изключване на страха, на ужаса от заболяванията и смъртта са една огромна крачка по пътя към оздравяването, защото те са противоестествени за нормалното функциониране на тялото. Всичко, което обезкуражава, обезсилва и девитализира тялото, всъщност води до снижаване на резистентните сили.
Силната вяра в лечителя, че притежава задвижващата сила, която може да свърже пациента с тази безкрайна сила; или че той се явява оператор, който може да ни свърже с божествения източник, с извора на здраве и щастие и че всъщност получава един поток от божествена сила на безсмъртния живот, представлява една огромна оздравителна лечебница.
Когато е успял да установи в ума на своя пациент мощното убеждение, че здравето е един вечен принцип, един фундаментален и непроменим факт, лечителят е постигнал едно научно състояние на здраве и е поставил по един неотменен начин най-важните основи на това състояние.
След известен брой упражнения един болен може много да постигне за себе си чрез витализиращата сила на самовнушението. Той може да се превърне в лечител на самия себе си, да възстанови здравето си, като прилага същите принципи, които лечителят прилага на своите пациенти. По този начин той може да бъде във връзка с божествения източник на доставките на всичко, което е добро и на здравето като цяло.
Във всяко човешко същество съществуват латентни възможности и ако човек може само да ги пробуди и да ги накара да заработят, те ще го държат в добро здраве и хармония. Ние всички можем сами да бъдем свои лечители, ако поискаме.
Чрез правилно мислене ние можем да неутрализираме отровата в нашите тела така, както химиците пречистват отпадните води, които излизат от града с помощта на химикали, като отново ги превръщат в чиста вода. Като прилагаме подобни противоотрови ние можем да неутрализираме болестите, които са резултат от неправилен живот и неправилно мислене, които вгорчават нашия живот, карат ни да страдаме от всякакви болежки и ни лишават от възможността да завършим една десета от нещата, които иначе бихме могли да направим, ако бяхме в една страхотна физическа форма и здрава умствена нагласа, които са нормални за човечеството.
Без вяра в своята цялост ние не бихме могли да бъдем здрави. Без вяра в лечителските способности на божествената химия ние не би могло да бъде възможно никакво лечение. Пациентът може би винаги има вяра в своя лечител, но лечителят задължително трябва да я има, за да може да пробуди подобна вяра в самия пациент, когато започне да усеща действието на тази божествена сила, която има действие в природата подобно на маята в хляба.
Няма друго такова нещо, което в библията да е така подчертано, и особено в учението на Христос, каквото е вярата. Ефикасността и всяка полза във всяко лечение се основава на вярата на страдащия. Във всички негови изцеления тази вяра е била безусловна — „Според вярата му, нека бъде волята му“.
Когато неговите ученици му заявяват, че не могат да лекуват определени заболявания, той им се противопоставя, като казва, че не са могли да лекуват от липса на вяра. „Според вярата му, нека бъде волята му“, той постоянно им повтаря. Той познава голямата оздравителна сила на вярата и се опитва да наложи на своите последователи истината, без която не е възможно оздравяване.
Всеки лекар знае, че вярата на пациента в способността му да го излекува, в ефикасността на прилаганите лекарства са това, което лекува. Вярата в тези лекарства ги прави ефективни. Вярата в ефективността на хиляди медикаменти е тази, която им придава истинска стойност.
Из: „Мисленето на победителя“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2010 г.
Снимка: Orison Swett Marden (1848-1924); en.wikiquote.org
