„Димков ни припомня, че всеки познава полския бъз, но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То си е цяла аптека срещу множество заболявания, защото се използва цялото.“
Възхвала на бъза
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзунек, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще повярваме? Но преди самият Петър Димков да ни каже, че всичко в това растение - коренът, стъблото, кората, цветът, плодът - е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака, той дълго го е проучвал.
Преди години в една градина край Своге наблюдавал как се бият невестулка и пепелянка. Змията на няколко пъти ухапвала невестулката, но тя с последни сили, преди отровата да я парализира, изтичвала до бъза, гризяла бързо-бързо кората и пак се връщала в боя. Докато победи. Когато след години Димков проучва опита на предходниците си в областта на народната медицина и изчита всичко достъпно от т. нар. манастирска медицина, в един от „лековниците“ попада на сведения, че богомилите слагали счукан бъз на ухапано от змия място. Това никак не го изненадва. По-късно, продължавайки да се интересува от това растение, научава от овчари, че в късната есен добитъкът много налита на бъза, настървено яде неговия виненочерен плод, сякаш се подготвя за дългата зима. Още по-късно, на едно военно учение край Дунава, той сам ще види лястовиците, които дни наред кълват този плод и събират сили преди да полетят на юг.
И започва да експериментира - разбира се, първо върху себе си. След години ще ни припомни, че всеки познава полския бъз, но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То си е цяла аптека срещу множество заболявания, защото се използва цялото.
От цвета му, набран преди да е презрял, се приготвя чай против простуда, хрема, пресипнал глас, високо кръвно налягане, задух, против трудно уриниране (хроничин простатит), при възпаление на бъбреците и пикочно-половите пътища.
Листата пък са най-целебни, ако са брани на Еньовден (24 юни). Сушат се на сенчесто, проветриво място и са най-добри за приготвяне на отвара: щипка листа за една чаша. Тази отвара притежава слабително действие, подходяща е при чест, не особено силен запек, но трябва да се пие всеки ден. Въздейства потогонно, облекчава уринирането и отделянето на урина, понижава кръвното налягане (есенциалното, не атеросклеротичното), предотвратява възпалението на бъбреците и пикочния мехур.
Корите на бъза съдържат силно активизиращи вещества, вземат се рано напролет, при раззеленяването, сушат се на сенчесто и проветриво място. Преди сушенето се режат на малки парченца. От тях се приготвя отвара, като се накисват за 24 часа във вода и след това се прави отварата. Доза: 20 г кори в 500 г вода се варят в продължение на 10 мин. Пие се по една малка чаша 3 пъти на ден.
А корените, колкото и да е невероятно, съдържат антиканцерогенни вещества. Те участват заедно с други билки в чудодейните рецепти на лечителя за лечение на ракови заболявания. Корените се вадят наесен, измиват се добре, сушат се нарязани по дължината или на тънки колелца. Използват се по същия начин като корите. Намират много ефикасно приложение и за бани против гъбички на ноктите.
А какво да кажем за плода на бъза? Тук трябва да започнем приказката по-отдалече. Вече споменахме, че до 1927 г. Петър Димков е страдал от много болести, които ликвидира по един за нас невероятен, а за него съвсем закономерен начин, за да ни каже след това: „След три месеца се почувствах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години“. Това е твърде дълга история, на която не й е мястото тука, но я споменаваме, за да кажем, че след това той никога не е боледувал. С онова изключение през 1971 г., за което вече стана дума: когато го отравят, организмът му драстично отслабва и в резултат на това го „пипва“ вирусната бронхопневмония. Като изключим споменатите перипетии, до края на своите 95 години той не се е разболявал. Предпазвал се е от болести с едно-единствено целебно средство, което употребявал постоянно - сироп от полски бъз. Никой от семейството му не го е виждал да взема друго лекарство.
Рецептата за сиропа ни е оставена от самия Димков: „В буркан от 5 литра се нареждат добре узрелите зърна на полския бъзунек така: един ред очистени зърна с дебелина 2 см, един ред пак толкова ситна захар. И така догоре, като най-горният слой захар е с дебелина 8-10 см, за да не вкисне. Отворът на буркана се завързва с тензух, оставя се да стои на слънце 10-15 дни, като през последните дни се бърка с дървена лъжица, за да се стопи захарта. След това се прецежда през тънка кърпа чрез изстискване, налива се в бутилки, чиито отвори, вместо да се запушват с тапи, се завързват с тензух и се държат на студено, за да не вкисне сиропът. Пие се по 1 супена лъжица сутрин, обед и вечер 30 минути преди ядене“.
Тук трябва да вмъкнем още една история. През 1939 г. при Димков отива за лечение цяло семейство - Мария и Георги Христови заедно с дъщеричката си Адрияна. И тримата страдали от тежки заболявания, които не само са излекувани „из корен“, но отношенията между лечителя и пациентите му прерастват в едно необикновено и дълготрайно приятелство. Онова тогавашно момиченце - Адриянчето, и Лили - дъщерята на лечителя, стават приятелки за цял живот. Мария Христова се превръща в една от най-ревностните Димкови последователки, изучава основно билките, свойствата им, лечението с тях и открива известния по това време в София магазин „Салвия“ на ул. „Граф Игнатиев“. Там тя не само приготвя билковите рецепти по прочутите „планове“ на Димков, но и разяснява на болните най-подробно как да правят лапите, баните, компресите и други лечебни процедури. А Георги подхваща идеята на лечителя за правене на мармалад от зърната на бъза, построява работилница в Казанлък, вари, затваря в буркани мармалада и след това го предлага в магазин „Салвия“. Като го подкокоросвал да се захване с тази работа, Димков му казал: „Навремето нашите умни търговци, понеже са знаели тези рецепти, приготвяли мармалад от бъз и го продавали в буркани в Цариград. Ханъмите какво ли не давали за този мармалад“.
Тук, за да бъдем полезни и практични като самия Петър Димков, трябва да дадем и рецептата на мармалада: „От добре узрелите зърна на полския бъз се изцежда сокът. Вари се на тих огън, непрекъснато се бърка с дървена лъжица и постоянно се отстранява образувалата се пяна, която не е вредна, но е горчива и ако не се обере добре, крайният продукт също ще горчи. Варенето продължава до получаване на гъстотата на всеки друг мармалад. Съхранява се в стъклени буркани на хладно и се взема както сиропа - по 1 супена лъжица сутрин, обед и вечер половин час преди хранене“.
Свидетелства за чудодейната сила на бъза ще ни остави и незабравимата Блага Димитрова. Известно е, че е боледувала от рак, направена й е тежка операция и след време отишла при Димков на преглед, за да разбере дали всичко е наред, дали няма разсейки и как да живее нататък. Била напрегната, тревожно очаквала да чуе присъдата му, но въпреки това забелязала и запомнила за цял живот приветливата му усмивка, високото чело, озарено от някаква спокойна светлина, сякаш мислите му греели извътре.
Лечителят веднага усетил страховете й, успокоил я, уверил я, че операцията е направена много добре и обяснил: „Не се съмнявайте, няма никаква опасност за живота ви. Остава сега да съдействате на изстрадалия си организъм да си помогне сам. Как? Съвсем просто: чист въздух, ритмичен дневен график, здрав сън. И за засилване на съпротивителната жизнена енергия - ще пиете бъз!“.
Разказал й с вдъхновението на поет как самият той е открил и използвал чудодейните свойства на това простичко растение, обяснил й как се прави сиропът. И Блага Димитрова го послушала: „Та и аз за дългото уморително възвръщане към живота берях бъзовите черни зърна от храстите из Драгалевци. Хората ме предупреждаваха изплашени: „Те са отровни!“. Но аз помнех урока от невестулката и от лястовичките... По рецептата на Петър Димков бъзовият сироп наистина има чудотворно въздействие“.
От: „Чудесата на Петър Димков“, Яков Янакиев, изд. „Милениум“, 2009 г.
Изображение: unsplash
