„Безсънието означава да страдаш от неадекватна способност да генерираш сън, въпреки че си даваш адекватна възможност да се наспиш.“ ~ Матю УОКЪР, „Защо спим“ (Изд. „Изток-Запад“).
In The Bedroom, 1901, by Peter Vilhelm Ilsted (1861-1933)
Безсъние
За много хора в днешно време фразата „да се наспиш хубаво“ е винаги в кавички, както се оплаква писателят Уил Селф. Безсънието, което е причина за недоволството му, е най-често срещаното разстройство на съня. Много хора страдат от безсъние, но някои вярват, че имат такова разстройство, докато всъщност не е така. Преди да опиша признаците и причините за безсънието, нека първо да опиша какво безсънието не е – и по този начин да разкрия какво всъщност е.
Да си недоспал не е безсъние. В областта на медицината се смята, че недоспиването означава - да имаш адекватна способност да спиш, но да не си даваш адекватната възможност да спиш – това означава, че недоспалите могат да спят, стига да отделят необходимото време за това. Безсънието е точно обратното - да страдаш от неадекватна способност да генерираш сън, въпреки че си даваш адекватна възможност да се наспиш. Следователно хората, страдащи от безсъние, не могат да постигнат достатъчно качество/количество на съня, въпреки че си отделят достатъчно време за целта (8–9 часа).
Преди да продължим нататък, си струва да споменем погрешното възприемане на сънното състояние, известно също като парадоксално безсъние. При него пациентите споделят, че са спали зле през нощта или че изобщо не са мигнали. Но когато сънят на тези пациенти се наблюдава обективно с електроди или други подходящи устройства за наблюдение на съня, се получава разминаване. Записите от съня показват, че човекът е спал много по-добре, отколкото самият той смята, и понякога показват, че си е набавил цяла нощ здравословен сън. Следователно пациентите, страдащи от парадоксално безсъние, живеят с илюзията или погрешното възприятие, че спят зле, а сънят им всъщност не е лош. В резултат такива пациенти се смятат за хипохондрици. Въпреки че терминът може да звучи пренебрежително или снизходително, той се приема много на сериозно от специалистите по медицина на съня и има психологични терапии, които помагат след поставянето на диагнозата.
Връщайки се към състоянието на истинско безсъние, при него има няколко различни подтипа, така както има множество различни форми на рак например. Според един критерий безсънието се разделя на два вида. Първият е затруднения при заспиване. Вторият е трудности при поддържане на съня. Както актьорът и комик Били Кристъл е казвал, описвайки собствените си битки с безсънието: „Аз спя като бебе. Будя се на всеки час.“ Безсънието със затруднения при заспиване и това със затруднения при поддържането на съня не се изключват взаимно: може да имате едното, другото или и двете. Независимо кой от двата типа проблеми със съня ви е сполетял, медицината, свързана със съня, има много специфични клинични показатели, които трябва да са налице, за да може един пациент да бъде диагностициран с безсъние.
За момента те са следните:
- Незадоволеност от количеството или качеството на съня (т.е. затруднения при заспиване, при поддържане на съня, будене твърде рано сутрин).
- Значителни страдания или затруднения през деня.
- Безсънието е поне три нощи седмично в продължение на над три месеца.
- Няма съпътстващи психични или физически заболявания, които биха могли да наподобяват безсъние.
Тези показатели, по реални описания от пациентите, дефинират следната хронична ситуация: затруднения при заспиване, будене посред нощ, отново будене рано сутринта, затруднения при заспиване след събуждане и чувство за умора през целия ден. Ако някои от характеристиките на безсънието ви се струват познати и са налице от няколко месеца, бих ви посъветвал да потърсите специалист по медицина на съня. Подчертавам, специалист по медицина на съня, а не непременно личния ви лекар, тъй като те – въпреки че често са прекрасни лекари – получават изненадващо оскъдна подготовка във връзка със съня по време на обучението и специализацията си. Разбираемо е, че някои лични лекари са готови да предпишат приспивателни, но те рядко са правилният отговор, както ще видим в следващата глава.
Акцентът върху времетраенето на проблемите със съня (повече от три нощи седмично в продължение на над три месеца) е важен. Всички ние понякога изпитваме затруднения със съня, които могат да продължат само една или няколко нощи. Това е нормално. Обикновено има очевидна причина като например стрес в службата или турбуленция в някакви социални или романтични взаимоотношения. Но щом нещата се успокоят, затрудненията със съня обикновено отминават. Подобни остри проблеми със съня обикновено не се приемат като хронично безсъние, тъй като клиничното безсъние се дефинира от дълготрайни затруднения в съня, продължаващи седмици наред.
Дори и при тази стриктна дефиниция хроничното безсъние се среща отчайващо често. Приблизително един на всеки 9 души, с които се разминавате на улицата, отговаря на стриктните клинични критерии за безсъние, което се равнява на над 40 млн. американци, които се затрудняват да изкарат деня поради неспособността си да спят нощем. По все още неясни причини безсънието се среща почти два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете, и не е много вероятно типичното за мъжете нежелание да признаят проблемите си да обяснява тази много значима разлика между двата пола. Има значителни разлики и в зависимост от расата и етноса, като афроамериканците и латиноамериканците страдат в по-голяма степен от безсъние, отколкото американците от кавказки произход – факти, които имат важно значение във връзка с добре познатите изразени здравни проблеми при тези общности като например диабет, затлъстяване и сърдечносъдови заболявания, за които е добре известно, че са свързани и с недостига на сън.
Без преувеличение безсънието е един от най-належащите и разпространени медицински проблеми пред съвременното общество и все пак малцина говорят за него по този начин, осъзнават тежестта му или смятат, че има нужда от мерки. Това, че индустрията на приспивателните, която включва приспивателни с рецепта и такива за свободна продажба, е на стойност изумителните 30 млрд. долара годишно в САЩ, е може би единствената статистика, нужна на човек, за да прецени реалната тежест на проблема. Цели отчаяни милиони от нас са готови да плащат куп пари за една нощ добър сън.
Безсънието показва известна степен на генетична унаследяемост, като процентът на предаване от родител на дете е между 28 и 45. Това обаче означава, че повечето случаи на безсъние са свързани с причини, различни от генетичните, или пък с взаимодействията между гените и средата.
До днес сме открили безброй причини за затрудненията в съня, включително психологически, физически, медицински, както и фактори, свързани със средата (отделен фактор е и остаряването, както вече споменахме). Външните фактори, които могат да причинят влошаване на съня като например твърде изобилната ярка светлина нощем, неподходящата температура в стаята, кофеинът, тютюнът и консумацията на алкохол – всеки от които ще разгледаме подробно в следващата глава, – могат да имитират безсънието. Но това не са вътрешни фактори и затова не представляват разстройство. Напротив, това са външни влияния и веднъж щом бъдат премахнати, хората ще спят по-добре, без да променят нищо в себе си.
Други фактори обаче са вътрешни за личността и съществуват вродени биологични причини за безсънието.
Двата най-често срещани спусъка на хроничното безсъние са психологически: (1) емоционални грижи или безпокойства и (2) емоционално страдание или тревожност. В този забързан, претоварен с информация съвременен свят един от малкото случаи, в които спираме постоянно да консумираме информация и се отдаваме на вътрешен размисъл, е, когато поставим главата си на възглавницата. Няма по-неподходящ момент да правим това умишлено. Нищо чудно, че става почти невъзможно да заспим или да спим продължително време, когато зъбните колела на емоционалния ни мозък започнат да се въртят и да ни карат да се безпокоим за нещата, които сме направили днес, които сме забравили да направим, с които трябва да се справим през следващите дни, и дори за нещата, които предстоят далеч в бъдещето. Това не е правилният начин да поканите спокойните мозъчни вълни на съня в мозъка си, а те кротко да ви отнесат към отморителен сън през цялата нощ.
Тъй като психологическият стрес е основен подбудител на безсънието, изследователите са се съсредоточили върху проучването на биологичните причини за емоционалното безпокойство.
Казано простичко, пациентите с безсъние не могат да се откъснат от един модел на променлива, тревожна, постоянно циклеща мозъчна дейност. Спомнете си за случай, в който сте затворили капака на лаптоп, за да го „приспите“, но после сте се върнали и сте видели, че екранът все още свети, охлаждащите вентилатори все още работят и компютърът все още е активен въпреки затворения капак. Това обикновено е, защото програмите и процесите все още работят и компютърът не може да извърши прехода към спящ режим.
Безспирното циклене на емоционалните програми, съчетано с ретроспективните и проспективните лупинги на паметта, пречи на мозъка да се изключи и да премине към спящ режим. Това говори, че съществува директна причинно-следствена връзка между клона на нервната система, отговарящ за боя и бягството, и всички тези свързани с емоциите, паметта и будността региони на мозъка. Двупосочната линия на комуникация между тялото и мозъка се превръща в омагьосан кръг, който ги подтиква да отблъскват съня.
Безсънието е разстройство, което оказва влияние 24 часа, 7 дни в седмицата: то е също толкова разстройство на деня, колкото и на нощта.
Избрано от: „Защо спим“, Матю Уокър, изд. „Изток-Запад“, 2020 г.
Картина: In The Bedroom, 1901, by Peter Vilhelm Ilsted (1861-1933); chinaoilpaintinggallery
