Фотографката Dinah Fried прави серия от красиви снимки, която нарича „Литературни ястия". Тя подбира, подрежда и фотографира храната така, че да пресъздаде известни литературни произведения.
Вижте някои от най-популярните.
"Спасителят в ръжта"
„Като си оставих куфарите на багаж, отидох в една закусвалня и закусих. Ядох като никога: сок от портокали, шунка с яйца, препечен хляб и кафе. Обикновено само пия портокалов сок. Много малко ям. Наистина. Затова съм и толкова кльощав. Предписаха ми да ям много тестени работи и глупости, за да наддам на килограми, но аз нищо не спазвам. Когато изляза някъде, обикновено ям само един сандвич с швейцарско сирене и мляко с малц. Не е много, но в малцовото мляко има много витамини."
"Оливър Туист"
„През първите шест месеца, след като преместиха Оливър в приюта, системата вървеше отлично. Отначало тя се оказа доста скъпа поради увеличената сметка на собственика на погребалния магазин, както и от необходимостта да се търсят нови дрехи за бедняците, тъй като парцалите висяха от сухите им тела, които ставаха още по-слаби и кокалести след едно-две седмично хранене с каша. Колкото повече изтъняваха питомците на приюта, толкова по-бързо намаляваше и броят им, а това караше настоятелството да изпада в екстаз.
Стаята, в която се хранеха момчетата, беше дълга каменна зала, с голям меден казан, поставен на огнище на горния й край. По време на ядене надзирателят, облечен в специална престилка и подпомаган от една или две — жени, разсипваше кашата от казана. При този пир всяко момче получаваше по една порция, освен когато имаше някакъв голям обществен празник, в какъвто случай на всекиго даваха и по две и половина унции хляб. Паничките на момчетата никога не се нуждаеха от измиване. Децата така ги излъскваха с лъжиците си, че те отново светваха. Когато свършваха това действие (а то не им отнемаше много време, тъй като лъжиците бяха толкова големи, колкото паничките), децата продължаваха да седят на масата си, като вперваха такъв напрегнат поглед в казана, сякаш искаха да изядат и самите тухли, от които беше направено огнището. Междувременно те се залавяха най-усърдно да облизват пръстите си, за да изядат и случайните капчици каша, които биха могли да се полепят по ръцете им. Обикновено всички момчета имат много голяма охота за ядене. В продължение на три месеца Оливър Туист и другарчетата му изпитваха мъките на бавното изтощаване от глад. Най-после липсата на храна така ги подлуди и освирепи, че едно от момчетата, израснало високо за възрастта си и съвсем несвикнало на подобен живот (тъй като баща му бе имал малка гостилничка), мрачно загатна на другарите си, че ако не му дават по още една паница каша дневно, има опасност да изяде момчето, което спеше до него и което беше слабичко дете на съвсем крехка възраст. Очите му имаха такова диво и лакомо изражение, че момчетата веднага му повярваха. Направиха съвещание и решиха да хвърлят жребие, за да се определи кой ще трябва да отиде вечерта след ядене при надзирателя и да поиска втора порция каша; падна се на Оливър Туист.
Вечерта дойде, момчетата заеха местата си. Надзирателят, облечен в готвашката си униформа, застана до казана; помощничките му се наредиха зад него. Раздадоха кашата; преди да почнат кратката вечеря казаха дълга молитва. Кашата изчезна, момчетата си зашушукаха нещо и намигнаха на Оливър, а непосредствените му съседи го смушкаха. И понеже той беше само дете, гладът го беше ожесточил, а страданието — направило безразсъден. Той стана от масата и като се приближи до надзирателя с лъжица и паница в ръка, каза, поизплашен от собствената си смелост:
— Моля, сър, аз искам още."
"Алиса в страната на чудесата"
„Под едно дърво пред къщата бе наредена маса, на която Мартенския Заек и Шапкаря пиеха чай. Между тях имаше една Катерица, заспала дълбоко; върху нея, сякаш бе възглавница, и двамата бяха облегнали лакти и приказваха.
„Много неудобно за Катерицата — помисли си Алиса. — Но сигурно не чувствува нищо, щом е заспала."
Масата беше голяма, но и тримата бяха притиснати на единия й край.
— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
— Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
— Ще пиете ли малко вино? — покани я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
— Не виждам никакво вино — забеляза тя.
— Няма вино — рече Мартенския Заек.
— Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.
— Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Мартенския Заек.
— Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.
— Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкаря. Той се бе загледал в Алиса с голямо любопитство и това бяха първите му думи.
— Трябва да се научите да не правите забележки на хората — отсече строго Алиса. — Вие сте невъзпитан.
Шапкаря отвори широко очи, като чу това, ала каза само:
— Защо гарванът прилича на писалищна маса?
„Ето, сега ще се позабавляваме! — помисли Алиса. — Радвам се, че почнаха да задават гатанки."
— Мисля, че мога да отгатна — добави тя гласно.
— Значи мислите, че можете да кажете отговора? — рече Мартенския Заек.
— Точно тъй — отвърна Алиса.
— Тогаз кажете туй, което мислите — продължи Мартенския Заек.
— Това и правя — бърже отвърна Алиса. — Поне... поне мисля туй, което казвам... то е все едно, нали...
— Ни най-малко не е все едно! — каза Шапкаря. — Та вие значи искате да кажете, че „Аз виждам туй, което ям" е все едно като „Аз ям туй, което виждам"!"
"Моби Дик"
Супа от миди в „Моби Дик" от Херман Мелвил. Цяла глава от класиката на Мелвил е посветена на яденето на супа от миди от главните герои в една определена кръчма.
"Момичето с татуировка на дракон"
„Огладняла тя отиде в кухнята и пусна кафеварката. Не беше яла нищо от няколко часа, затова си приготви три сандвича със сирене и твърдо сварени яйца"
