Истината е в природата, и аз ще го докажа ~ Пол СЕЗАН

„Заобиколете се с добра компания – отидете в Лувъра.“

събота, 16 януари, 2016

Пол Сезан е роден на 19 януари 1839 г. Когато е на 24 години представя творбите си на първото изложение на „Салона на отхвърлените“, където са изложени творби, неприети от журито на официалния Парижки салон. Следвайки идеите на приятеля си Емил Зола за натурализма и импресионистичния пример на Мане, започва да използва демонстративно преувеличена и изразителна деформация в картините си.

След като преминава през този период, се изолира и започва да търси свой метод. Работи в растяща творческа изолация, избирайки Южна Франция пред Париж.

(Пол Сезан ~ автопортрет 1880-1881)

Светът не ме разбира и аз не разбирам света, затова и съм се оттеглил от него.

Искам да правя изкуство трайно и вечно, както това в музеите.

Създава собствена система за геометризация и деформация на предметите, която след това се изполва в кубизма, фавизма и други модернистични течения в изобразителното изкуство. Сезан извежда живописта от своите описателни функции и я превръща във философия.

(Натюрморт с джинджифил и патладжани)

Трябва да размишляваме, очите са недостатъчни, трябва да размишляваме...

Изкуство, в което няма емоции, в основата си не е изкуство.

Рисуването не е имитиране на обекта, то е отразяване на усещанията на художника.

Възвишеността на замисъла ни показва душата на художника.

За височината на ума може да се съди по това колко своеобразни са неговите замисли.

Всичко, което виждаме, се разпада, природата е винаги една и съща, но нищо от това, което виждаме, не остава постоянно.

Сянката е цвят, също като светлината, но не толкова блестящ. Светлината и сянката са само отношения между два тона.

Гениалността се състои в способността да обновяваш емоциите си ежедневно.

Най-съблазнителното нещо в изкуството е личността на самия автор.

Увереността в собствените ни сили ни прави скромни.

Живеем в дъга от хаос.

Създава много натюрморти, променяйки гледната точка, пейзажи, в който премества определени елементи, както и портрети. Създава серия от платна под общото название „Къпещите се“, в които за вдъхновение използва природата и паметта си, и чрез тях осъществява връзката между импресионизма и кубизма.

Само с една ябълка ще удивя Париж.

През май 1999 г. неговото платно "Завеса, глинена кана и фруктиера" е продадено от "Сотбис" за 60,5 милиона долара.

Художникът конкретизира нещата и ги дарява с индивидуалност.

Цветът ражда формата на предмета.

Заради красотата на фигуралните композиции поредицата "Картоиграчите" е сред най-прочутите. Между 1890 и 1895 г. художникът рисува пет платна с маслени бои под това име. Днес четири са в публично достъпни музеи и колекции в САЩ, Париж и Лондон. Последната от серията картини се намира в частна колекция и за нея са платени над 250 милиона долара.