Успешната творческа кариера на Владимир Любаров започва в проста авторемонтна база. За надпис с букви, големи колкото човешки ръст „На територията на автобазата пушенето е строго забранено!”, Любаров получава първото си високо признание: „Най-сетне ни пратиха истински художник!”, възкликнал директорът.
Владимир Семьонович e роден на 4 септември в Москва. Баба му по бащина линия, държала ресторант в Харков, дядо му бил запален комарджия. Родителите му - скромни съветски служители, малко преди раждането му се нанесли в комунална квартира на улица Щипок в Москва. В детството си Вова рисувал сражения, в които съветските войници винаги побеждавали фашистите. В годините на социалистическия реализмът, Любаров получава съвсем прилично образование и се запознава с класическото изкуство в Московската художествена школа на Института Суриков. Московският полиграфически институт и факултетът по художествено оформление на печатната продукция, оформят у Любаров избора на професия и любовта към книгите. Той илюстрира над 100 книги, сред които произведения на Волтер, Ерих Распе, Едгар Алан По, Станислав Лем, Жюл Верн, Гогол, Братя Стругацки. Дълги години художникът работи в списание „Химия и живот”, а през 1988-ма основава първото в Русия частно издателство „Текст”. 1991 годината, в която той напуска Москва и става селски човек. Селцето Перемилово във Владимирска област се превръща в личен и творчески дом за шарената натура на Любаров и неговата трета съпруга, с която живеят щастливо вече 30 години. „Тук на село, срещнах хора ненапудрени, истински, същите като природата наоколо. Диви, корави, смешни, но добри и разумни. Те са истински философи, особено като си пийнат малко. Е, сега и аз копая лозето, цепя дърва и рисувам новите си съседи”, споделя Владимир Семьонович.
Художникът, в чиито вени тече руска, немска, еврейска и караимска кръв, рисува наивни и добродушни герои, чиито постъпки откриват широкия свят на човешкото и топлото.
Илюстрации: lubarov.ru
