Художниците трябва да творят, незаинтересовани от политиката или идеологията ~ Макс ЛИБЕРМАН

Макс Либерман е германски художник, роден в еврейско семейство в Берлин на 20 юли 1847 година и е един от водещите поддръжници на импресионизма в Германия.

Max Liebermann (1847 ~ 1935)

Либерман започва да учи философия в Берлинския университет, но в последствие решава да продължи образованието си в областта на изкуството и учи живопис във Ваймар, в Париж и в Холандия. По време на френско-пруската война служи като лекар.

Син на еврейски производител на тъкани, който впоследствие става банкер, Либерман използва богатството, което получава по наследство, за да събере впечатляваща колекция от картини на френски импресионисти. По-късно избира сцени от живота на буржоазията като мотиви за картините си. Работата му е особено близка до тази на Едуард Мане. Избягва религиозната тематика, с изключение на една от ранните си картини „12-годишният Исус в Храма“, на която изображението на едно семитски изглеждащо момче предизвиква бурни дебати сред критиците. На Международното изложение за изкуство в Мюнхен, се разразява буря относно предполагаемото му богохулство, като един критик описва неговия Исус като „най-грозното и най-неприличното еврейско момче, което можете да си представите.“

Либерман става известен в Берлин с портретната си живопис. През годините прави над 200 портрета, включително на Алберт Айнщайн и Пол фон Хинденбург.

По случай 50-годишния му рожден ден му отдават почит чрез самостоятелна изложба в Пруската академия на изкуствата в Берлин, а през следващата година е избран за член на академията. Няколко години води водещата авангардна формация в Германия – Берлинския сецесион.

Художникът използва лидерските си позиции в художествената общност, за да популяризира тезата за отделянето на изкуството от политиката и настоява за „правото на художниците да правят свои собствени неща, незаинтересовани от политиката или идеологията“.

От 1920 г. вече е президент на Пруската академия на изкуствата. През 1933 г. обаче подава оставка, тъй като академията решава да не показва повече творби на еврейски художници, преди дори да бъде принудена да го направи според законите, ограничаващи правата на евреите.

Докато гледа как нацистите празнуват победата си като маршируват през Бранденбургската врата, Либерман коментира: „Дори не бих могъл да изям толкова храна, колкото ми се иска да изповръщам.“

80-годишния си рожден ден през 1927 Либерман празнува с голяма изложба и е обявен за почетен гражданин на Берлин.

Макс Либерман умира на 87 години, на 8 февруари 1935-та в дома си в Берлин, съвсем близо до Бранденбургската врата. Въпреки популярността си, смъртта му не е съобщена в медиите, контролирани от нацистите, нито има представители на Академията на изкуствата или на градските управници на погребението му в еврейското гробище. Но напук на официалните рестрикции от Гестапо, повече от 100 приятели и роднини присъстват на погребението.

През март 1943, на 85-годишна възраст и повалена от удар, неговата съпруга Марта Либерман бива уведомена да се приготви за депоритране в концентрационния лагер Терезиенщад. Вместо това, тя се самоубива в семейния дом, часове преди полицията да пристигне, за да я отведе.

На 30 април 2006 Max Liebermann Society откри постоянен музей във вилата на семейство Либерман в района на Берлин, райското кътче, което художникът създава за себе си и съпругата си, която той често обича да изобразява в картините си. Третият райх принуждава съпругата на художника Марта Либерман да продаде вилата през 1940 на безценица, като впоследствие я превръщат в тренировъчен лагер, а по-късно и в болница.

През 2005-2006 Културният център „Скирбал“ в Лос Андежлис и еврейският музей в Ню Йорк се обединяват за първата голяма изложба в САЩ, посветена на изкуството на Либерман.

Някои от шедьоврите на Либерман са плячкосани от нацистите по време на войната, като впоследствие са открити и върнати на музеите, които съхраняват изкуството му.

Self-Portrait Max Liebermann