(1808 ~ 1885)
Германският художник Карл Шпицвег получава образование в областта на фармацевтиката, въпреки че още от съвсем ранна детска възраст художественият му талант се откроява ярко. Той решава да послуша родителите си и започва да чиракува в Кралската Баварска Дворцова аптека. По-късно следва фармация, ботаника и химия в Мюнхенския университет. Завършва с отличие и започва да упражнява професията на аптекар.
Някак съумява да използва работното си място в аптеката, за да се среща с художници и други хора на изкуството, а също и да рисува, обикновено глави на истински и въображаеми болни, на млади и стари.
Но талантът му крещи да бъде използван и след преломен момент в живота си, Шпицвег решава да се отдаде изключително на голямата си любов – живописта. Става член на Съюза на художниците в Мюнхен, въпреки че е самоук и никога не е посещавал художествена академия.
Създава около 1500 картини и рисунки. Приживе продава около 400 произведения. Стилът му клони към „късния романтизъм”, а по-късно се приближава към импресионистите. Обича да представя романтични случки и най-различни екстравагантни чудаци. Умее да изобрази човешките слабости, като обаче спестява грозното. В нежното му сърце трудно може да се открие грубост, такава липсва и в творбите му. Това, което е по-вероятно да откриете са великолепни остроумно-саркастични изображения на неговите съвременници, нарисувани аналитично, фино. Шпицвег е абсолютен майстор в това незлобливо и добронамерено да осмее недостатъците на малкия провинциален човек, на еснафа, на свещеника или дребния буржоа насред романтичната им идилия.
Най-известната му картина е „Бедният поет“ от 1839, в която ясно личат не само художествените му умения, но и сантиментално-ироничната нотка в сърцето му по отношение на хората, жертвали живота си в името на изкуството, съгласни да си отидат от този свят непризнати, но напълно отдадени на съкровищницата, която носят в душата си.
Благодарение на специфичното си чувство за хумор, въплътени в художествения стил Бидермайер, особено популярен по негово време, Шпицвег се превръща в безпогрешен летописец на времето си - на неговите характерни странности, слабости, на социалната апатия и всеобщата меланхолия.
The Poor Poet, 1839
The Cactus Enthusiast, 1850
Jugendfreunde, c.1855
English Tourists in Campagna, 1845
Sunday Stroll, 1841
The Letter Carrier in the Rose Valley, c. 1858
Arrival of the Stagecoach, c. 1859
The Intercepted Love Letter, c.1860
In the Alpine High Valley in Mt. Wendelstein, c. 1871
Serenade, 1854
The Butterfly Hunter, 1840
Reisende Komödianten, c.1838
The Dangerous Passage
Картини: Wikipedia
