„Морето ли е шумът, който чуваш в мен,
неговите недоволства?
Или гласът на нищото, който беше лудостта ти?
Любовта е сянка.
Как лежиш и плачеш след нея.
Чуй - ето копитата й - избягала е, като жребец.
(От „Бряст”)
Sylvia Plath, 1954
Поетичният талант на Силвия Плат е този, който попива раните на чувствителната й душа и я прави известна на четящите хора. Но първото й желание и мечта, било да стане художничка. Малко известни скици и детски писма с рисунки излизат наяве и разкриват тази творческа страст на Плат. Визуалните й творби като студентка по изкуствата в Смит Колидж са издадени през 2007 г. в колекцията Eye Rhymes: Sylvia Plath’s Art of the Visual. Една от най-впечатляващите картини е автопортретът на Плат, рисуван през 1951 г. Когато е на 20 години, Силвия решава да се посвети изцяло на писането, но рисуването винаги я съпровожда по този път. Трептящите думи на нейната поезия се превръщат в трептящи цветове и форми върху листа. Ярката и описателна страна на писаното й слово са красивия щрих, взел назаем дързостта на рисуването.
Triple-Face Portrait, c. 1950-1951
A War to End Wars, self-portrait, 26 February 1946
Self-Portrait in Semi-Abstract Style, c 1946-1952
Plath’s ‘Marilyn Monroe’ shot, June 1954
Sylvia Plath, 1959
Sylvia Plath with her two children, Nicholas and Frieda, April 1962
Twas the Night Before Monday, undated
Изображения: theguardian.com
