Дръзките образи изпод четката на Хендрик тер БРУГХЕН

Хендрик тер Бругхен (1588 ~ 1629) е художник от началото на холандската златна ера в изобразителното изкуство и водещ член на холандските последователи на Караваджо.

(Bagpipe Player, 1624)

Данните за живота му са изключително оскъдни. Известна е само годината му на раждане, но не и датата. Знае се, че неговият баща е назначен за секретар на Утрехтския съд от принца на Ориндж Уилям Тих. През 1588 става съдебен изпълнител на провинциалния съвет на Холандия в Хага, където е роден Хендрик.

Оскъдните сведения разказват за човек, който пътува от Утрехт до Рим и десет години по-късно се завръща, жени се, живее там до края на живота си и умира на 42-годишна възраст, по всяка вероятност жертва на върлуващата чума. Знае се, че по времето си е смятан за велик художник, който с майсторство пресъздава прелестите на живота, изобразявайки обектите си в италиански стил, по-добре и от самите италианци, и че Рубенс, пътуващ по това време из Холандия, заявява, че е открил един единствен истински художник там и неговото име е Хендрих тер Брухтен.

Влиянието на Караваджо в картините му е осезаемо. Те са характерни с контрастната техника, която използва между ясните, ярки повърхности и мрачните, тъмни участъци. Интересен е и социалният реализъм на субектите, понякога очарователни, друг път шокиращи и дори понякога направо вулгарни. Темите са силно емоционално заредени, използването на светлината и сянката е забележително драматично.

От друга страна е значително влиянието, което Бругхен оказва върху много от великите художници, творили след него. Влечението му към религиозните и митологичните теми по-късно може да бъде видяно в работата на Рембранд, а елементи от стила му се откриват в картините на Франс Халс и Йоханес Вермеер.

Интересното е, че допреди 50 години този художник е бил почти напълно забравен, докато през 2009 година картината му „Гайдарят“ достигна рекордна цена в аукциона на Сотбис в Ню Йорк - $10,162,500. Така днес дръзките му образи, нарисувани с изключителни фини тоналности, които успяват да внушат усещане за достойнство и величие, най-сетне биват оценени.


A luteplayer carousing with a young woman holding a roemer 

L'allegro bevitore,1625, Utrecht, Centraal Museum

The Calling of St. Matthew, 1621, Utrecht, Centraal Museum

The Gamblers, 1623, Minneapolis Institute of Arts

Heraclitus, 1628, Rijksmuseum Amsterdam


A Laughing Bravo with his Dog, 1628

The Singing Lute Player, 1624

Supper at Emmaus, 1616, Toledo Art Museum

The incredulity of St. Thomas, c. 1622, Rijksmuseum Amsterdam

The Liberation of St. Peter

The Rich Man and the Poor Lazarus, 1625, Centraal Museum in Utrecht

Melancholia (Mary Magdalene), 1627-1628

The Liberation of Peter, 1624

The Adoration of the Magi, 1619,  Rijksmuseum Amsterdam

Картини: Wikimedia Commons, Pinterest

96602 Преглеждания
В този ред на мисли