Ян ВЕРМЕР и прецизната игра на светлина и сенки

Ян Вермер (1632 ~ 1675) е холандски бароков художник от „Златният век на нидерландската живопис“. Не е известна рождената му дата, а само датата на кръщението му – 31 октомври 1632.

(Detail of the painting The Procuress, c.1656, considered to be a self portrait by Vermeer)

Информацията за живота на Ян (или Йохан) Вермер е изключително оскъдна. Въпреки че е протестант, Вермер се жени едва 21-годишен за католичка от семейство значително по-заможно от неговото. Децата им биват кръстени от католически свещеници, от което се съди, че самият той е приел католическата вяра. Художникът и семейството му живеят при майката на съпругата му, заможна вдовица, за която се предполага, че е използвала добрите си доходи, за да подпомага младия художник и нарастващото му семейство, в което се раждат 14 деца, четири, от които умират преди кръщението. С времето, въпреки финансовите си затруднения, Вермер се издига и утвърждава като уважаван художник и си печели богати клиенти и покровители.

Тъй като почти не е пътувал извън Холандия, а повечето от картините му са били закупени от местен човек, разпространението на славата му бива ограничено само до пределите на Делфт. Макар за дълго забравен, през деветнадесети век изкуството му бива извадено на бял свят и днес е смятан за един от най-значимите художници, наред с Рембранд ван Рейн и Франс Халс.

Точно когато успява да си спечели някакво благосъстояние, Нидерландия бива поразена от сериозна икономическа криза, която води до драстичен спад на интереса към произведенията на изкуството, което разорява художникът.

Умира само на 43 години, като оставя предимно дългове на семейството си. Причината за смъртта му е „делириум“, вероятно причинен от менингит или енцефалит. Съпругата му обвинява стреса от финансовите затруднения.

Ян Вермер е бил „бавен художник“, изключително прецизен, рисувал е само по три картини годишно. Днес разполагаме само с 35 творби, на които авторството е потвърдено. Специфично за него е майсторството, с което предава светлината в платната си, като никой друг след него не е могъл да повтори така детайлно, точно и гениално тънкия рисунък и игра на светлина и сенки.

Рисува предимно жанрови картини и портрети, като изключение правят два градски пейзажа. Герои в творбите му са различни представители на холандското общество от 17 век: от обикновената трудеща се млекарка до богатите търговци и знатни хора в техните просторни къщи.

Изкуството му вдъхновява много писатели и сценаристи. Сюзън Вриланд пише романа си „Момичето в хиацинтовосиньо”, който проследява съдбата на измислена картина на Вермер и историята на собствениците й, чийто живот е повлиян от нейната красота и загадка.

Girl with a Pearl Earring, 1665, Mauritshuis, The Hague

Най-известната му картина е „Момичето с перлената обица“, собственост на музея в Хага. Тя е и най-излаганото му произведение, пътува често, като в Япония и Америка остава по няколко години. На тази картина има посветени филм и книга.

От 35-те му платна, стигнали до нас, една е открадната – картината му „Концертът “ е присвоена на 18 март 1990 г. от музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън и до ден днешен съдбата й е неизвестна.

Произведенията на великия художник често са имитирани, като съществуват множество техни копия. Най-големият известен скандал се развива през 30-години на XX век, когато откриват, че няколко картини на Вермер, между които и „Христос в Емаус“, не принадлежи на четката на художника, а е дело на Хан ван Мегерен.

Хан ван Мегерен (1889-1947) е един от най-известните имитатори. Този художник от дете имитира художниците от Златния век на Холандия. Дори успява да продаде няколко от копията си за сумата от 30 милиона долара, приравнени към съвременната им стойност. Бил е толкова добър във фалшификацията, че авторството на картините, които е копирал е било потвърдено от много авторитетни изкуствоведи и оценители, заблудили се от майстора-фалшификатор.

The Milkmaid, c.1658, Rijksmuseum, Amsterdam