За краткия път в живота и вечния в изкуството на Фредерик БАЗИЛ

Фредерик Базил е френски художник, който започва да се увлича по живописта под въздействието на произведенията на Йожен Дьолакроа.

Fréderic Bazille (1841 ~ 1870)

Роден в буржоазно протестантско семейство, първоначално Фредерик решава да учи медицина, но когато се озовава в Париж се среща с не кой да е, а с Огюст Реноар и така започват неговите занимания с изобразително изкуство.

Става член на една от най-великите приятелски групи в света на изкуството, заедно с Моне, Сисле, Писаро и Реноар, група, извършила истинска революция в живописта и която днес познаваме като „импресионистите“.

По време на жизнения си път Базил става участник в две войни – едната за изкуството, войната на Новото изкуство с неговите блестящи форми срещу сковаващите норми на старото изкуство. Това е войната, която печели.

Втората война е Френско-пруската и това е кървавата война, в която той губи живота си. Едва 28-годишен умира в битката при Бон-ла-Роланд. Годината е 1870. Базил става поредния творец, изгубил живота си в безсмислените борби на кръвожадното човечество. Малко преди да замине на фронта казва:

"Нямам никакво намерение да бъда убит, все още има толкова много неща, които искам да направя!"

Интересно е как именно тези, които отдават живота си и неуморно влагат всички сили да издигнат човечеството до нови висоти, до една по-богата култура и естетика на междуличностните взаимоотношения, в крайна сметка стават жертва именно на най-грозните му проявления.

Ако не бе загубил живота си така безсмислено, този талантлив художник щеше да се превърне в един от водачите на импресионизма и днес цяла Европа щеше да се радва на картините му, също както се радваме на тези на неговите приятели, които за щастие съумяха да се възползват от по-дълъг живот – Реноар, Моне и Писаро.

Днес можем да си спомним за вечния стремеж на Базил към нетленното с неговите собствени думи:

"Изкуството е стремежът на нашия Аз, стремеж, който ни води през вечното по един безкраен път, който всички трябва да извървим."

Frédéric Bazille painting The Heron, 1867, by Pierre-Auguste Renoir

Bazille's Studio; 9 Rue de la Condamine, 1870, Musée d'Orsay, Paris. From left to right: Pierre Auguste Renoir sitting, Emile Zola (standing on the stairs), Eduard Manet and Claude Monet (with the hat) - next to Bazille, talking about one of his paintings