Душата трепери от страх пред загадката на живота ~ Оскар КОКОШКА

„Изкуството е пламенният опит на човек да повтори чудото, на което най-простото селско момиче е способно по всяко време - магически да произвежда живот от нищото.“

През 20-те години на миналия век Оскар Кокошка (1886 ~ 1980) е считан за един от най-талантливите германски експресионисти. Кокошка всъщност е австрийски художник от чешки произход, един от най-видните представители на експресионизма Освен че рисува, той пише драми, поеми и проза.

Той е третият в голямото трио виенски художници, заедно с Густав Климт и Егон Шиле. Тези трима гениални творци доказват впечатляващите възможности на австрийското изкуство в периода между ар нуво и експресионизма. Техните творби са новаторски, радикални, безкомпромисни. Но докато Шиле и Климт напускат този свят рано, през 1918 г., Кокошка живее през почти целия 20 век. Умира на 93 години, като оставя огромно наследство от велики произведения.

(Oskar Kokoschka in front of self-portraits. Photo by Herbert Gehr, 1949)

Животът в съзнанието е безграничен. Той интерпретира света и всичко, което тъче е въображаемо. Трябва да слушаш отблизо своя вътрешен глас.

Съзнанието е гробището на нещата, мястото, където те престават да съществуват, отвъд което те свършват. И когато свършат, изглежда вече нямат никакво значително съществуване, освен във виденията ни.

Най-основното в мен е висшето, а преходното, сензационното се разпръсква, защото не умее да влияе неблагоприятно на това, което от съществено значение за мен.

Как определям едно произведение на изкуството? То не е актив на фондовата борса, а пламенният опит на човек да повтори чудото, на което най-простото селско момиче е способно по всяко време - магически да произвежда живот от нищото.

Колкото и грозно да е едно лице, можем да открием красота в него, ако първо преживеем чудото, предхождащо го и после започнем да го разбираме...

Опитвам се да накарам моделите си да се движат и да говорят, за да забравят, че ги рисувам. Това няма нищо общо с извличането на интимни тайни или признания, а по-скоро с установяването на движение, на съществен образ от видяното, такъв, който остава в паметта или се проявява в сънищата.

Усещането за изображение е част от живота... животът, който извлича силата си от само себе си. Той се фокусира върху възприятието, върху образите.

Съзнанието е море, заобиколено от видения.

Виденията и мечтанията на художника са също толкова явни, колкото и феномените от реалния свят.

Отвори очите си най-накрая и виж... сега ще отворя книгата на света за теб. В нея няма думи, има само картини.

Не мога да кажа защо. Исках да рисувам. Единственият отговор е в самите картини.

Смятам, че съм отговорен пред идните поколения, които са оставени в проблясващия свят, без да осъзнават, че душата трепери от страх пред загадката на живота.

Bride of the Wind, 1914