За фините нишки на рисувателното изкуство, които свързват душата на човека с душата на природата, малкото с голямото, земното с божественото. Размишленията на вечнотърсещия красив ум Николай Райнов.
Живописецът не преписва, а твори. Той дири първом физиономията на пейзажа; сетне се мъчи да внедри в нея душевно съдържание; картината заживява – не с настроение, що е пробудила у мене и у вас; тя заживява свой живот, който тепърва ще почне да действува на зрителите. Зад неподвижните наглед релефи, маси и линии отведнъж проличава бурната борба на стихиите; гънките и наслоенията на планинските пластове се сгъстяват като жили и се напъват като мишци; облаците се страхотно сбират като чудовища, готови за гневен напад, или се кротко разстилат като кротки савани над теснината; дъждовните капки летят засилено, забиват се като железни шипове в черната земна снага… По дирите на такова изучаване, живописецът опознава недостатъчността на реалистичния метод.
***
От всички живописни родове, пейзажът е най-свободният, най-разнообразният като възможност, и най-благодарният като работа. Чрез него човек успява да намери себе си в околното и да усети света в себе си.
Пейзажът е златен мост между света и човешкото Аз.
Пейзаж и пейзажисти, сп. Златорог, 1932 г.
***
Когато човек се озове в гора, той вижда разни дървеса, цветя, треви; чува гласове на птици, мяркат му се животни; eдни го поглеждат плахо, други заплашително; пред очите му прелитат пеперуди; по пътеките пълзят гущери и змии, в потока плуват риби; между най-дребните тревички се промъкват още по-дребни буболечки, които човек не би забелязал, ако не се вгледа внимателно.
Такава гора е орнаментиката на всеки народ, а няма народ без орнаментика, както няма народ без език.
Езикът на българската орнаментика, 1943 г.
***
Природата живее по своя особен начин, тя е одухотворено единство от мощни сили, които човек из далеко долавя по техните последици, но чиято същина си остава незнайна нему. Ако тия сили намират съответност у силите, които творят човешката съдба, които създават и пресъздават вътрешния човек, ако се вникне в душата на природата и се възсъздаде тая особена душа, както портретистът възсъздава душата на своя модел, пред очите на зрителя ще възникне гледка от първостепенна важност – подобна творба ще установи изгубената брънка, що е свързвала в първобитни времена земята с човека.
Пейзаж и пейзажисти, сп. Златорог, 1932
***
Илюстрацията украсява плоска повърхност. Тя не може да не бъде декоративна, ако желае да запази стилната си цена. Това я огражда от много опасности, преди всичко, запазва художествената й свобода.
Чертата трябва и технически да повтаря стила на автора – кога енергична и дълбока, кога лека, игрива, плитка, тънка, кога лъкатушна, елегантна, спирална. Често към нея идва кръстосване или пунктир, добре разпределени.
Накрай, в съгласие с духа на книгата, трябва да се усвои даден шрифт и техниката на илюстрацията да му отговаря. Тай книгата става единство, а не сбор. Тя иска стил, вкус, лице, иска свой облик.
Душата на книгата е сложна. За да може да живее като сполучливо художествено произведение, илюстрованата книга трябва да се замисли с ония грижи, с които се замисля картината или статуята.
Илюстрацията сп. Златорог, 1927 г.
Рисунка ~ Николай Райнов
