„Изкуство и достойнство“ - в тези две думи на Гоген сякаш е резюмирал животът и моралът на гениалния художник Дега - неговият най-дълбок смисъл. Той, който приживе е минавал за мизантроп, в същност е бил рядък образец на хуманизъм - хуманизъм не на красивите фрази, а на реални дела, вдъхновени от вроденото му чувство за дълг, от фанатичната му вяра в истината, от драматичния му напор към съвършенството, към голямото изкуство, което той, безкрайно самокритичен, неуверен и изумително скромен, никога не е мислил, че е в състояние да достигне…
Преди да настъпи краят му, Дега казва на своя приятел, художника Форен: „Не искам никакви надгробни речи - но след малко добавя - впрочем, Форен, можете да кажете само едно изречение: Той много обичаше да рисува!“
(Self portrait Saluting)
Художникът и неговата опорна стена
„Само страстите, и то големите страсти, могат да издигнат душата до велики дела.“ ~ ДИДРО
В отношението си към обществото Дега е буржоа до мозъка на костите си. Понеже през 1878 г. брат му Рьоне дьо Га е напуснал жена си, за да се ожени за жената на Леонс Оливие, по баща Америка Дюрив, художникът прекъсва всякакви връзки с него. Понеже Джордж Мур е изтъкнал финансовата помощ, която Дега е оказал при ликвидацията на фалиралата банка „Братя Дьо Га“, Дега прекъсва всякакви отношения с обаятелния англичанин, който винаги го е защищавал.
Художникът не допуска да се изложи на показ нищо от личния му живот, никога не си позволява да го видят потиснат или угрижен. Да се оплаква - „такова нещо не е позволено“. Той следва кодекса на доброто общество, което по-късно Пруст ще опише и в което той се движи, защото, макар и да се премества от улица Фрошо на улица Балю, където се настанява в освободеното от Зола жилище, Дега не скъсва със „светския живот“. Понеже е ерген, той не е задължен да кани гости в отговор на чуждите покани.
Единствено в писмата той разкрива малко душата си.
„Принуден съм да печеля за тоя кучешки живот и затова не можах да се занимая с вашата поръчка. Вашите картини щяха да бъдат отдавна готови, ако не бях принуден всеки ден да правя по нещо, за да изкарам пари“ - пише той на певеца Фор, който е негов клиент, но иначе в разговор художникът никога не се издава.
Външно Дега е затворен. Пиер Кабан много добре анализира тази му черта, цитирайки племенника на художника - Жан-Непвьо Дега:
„Дега е страдал от усамотението, което му е налагало изпълнението на неговите творчески задачи. Той е видял как братята му, приятелите му си създават семейни огнища, как изживяват гордостта, примесените с грижи радости, които носи семейният живот. Той също е чувствала изкушението да се опре на нечие присъствие, на нечия нежност, но е усещал, че това ще го накара да занемари работата си, притискан от тези едновременни отговорности… Само когато е сред роднините си, сред своите приятели, той дава воля - сякаш скришом - на толкова старателно прикриваната си пред погледите на външни хора нежност.“
Днес може да ни се стори парадоксално, че художникът е бил принуден да избира между семейния живот и творчеството. Пикасо никога не се е сблъсквал с подобен проблем. Възклицанието на Дега: „Една жена, която ще ми каже „Какво хубаво нещо си направил!“, не е достатъчно обяснение за неговото въздържание и затова сме склонни да допуснем, че той е преживял някакво голямо любовно разочарование, защото винаги сме готови да припишем на творческата личност мотива на страстта. Жените, за които е ставало дума в неговия живот според биографите му, са две: госпожица Волконска в младежките му години и Мари Дио - по-късно. За първата не знаем нищо и единственото свидетелство за тази връзка е една рисунка, която Дега е пазил през целия си живот, а за втората - сестрата на музиканта Дезире Дио - също не знаем особено много, освен това, че в едно писмо до брат и Дега я нарича „моята жестока приятелка“. Лотрек също е бил влюбен в Мари Дио и фактът, че тя не се е омъжила, не е достатъчно основание да се изгради някаква теория. Що се отнася до Мери Касат, с която Дега по-дълго е общувал, изглежда, че тя не е била особено „влюбчива“ натура и не би могла да задържи вниманието на Дега и да го превърне в страст.
„Занапред искам да виждам само моя собствен домашен кът и да се задълбая благоговейно в него - пише той на Фрьолих след завръщането си от Нови Орлеан. - Ако очаквате непременно някакво сравнение, ще ви кажа, че, за да роди растението добри плодове, то трябва да има опорна стена и да си остане до нея цял живот - с широко разтворени ръце и отворена уста, за да възприема всичко, което минава край него, което става около него, и да живее от него.“
(Woman Seated beside a Vase of Flowers)
(Six Friends of the Artist)
(The Little Milliners)
(Dancer with a Bouquet of Flowers)
(The Bath)
(Sulking Artist)
(The False Start)
Избрано от: „Дега“, Жан Буре, изд. „Български художник“, София, 1984
Картини: chinaoilpaintinggallery
