„Райко Алексиев намираше начин да прокара всичко докрай, политическите му прогнози биваха безпогрешни.“ ~ Радой Ралин
Вестник „Щурец" е създаден през 1932 от Райко Алексиев и се превръща в емблематично за историята на българския печат издание, заради пикантния хумор и политическата сатира, извираща страниците му.
Райко Алексиев публикува под псевдонима Фра Диаволо своите забавни разкази, стихотворения и фейлетони. Чрез приключенията на героя си Гуньо Гонсков, присъстващ в почти всеки брой, Фра Диаволо осмива злободневните проблеми и националните недъзи на българите. Но най-голямата ценност на изданието са карикатурите, също негово дело.
Шаржовете не подминават душевните дефекти на обикновените софиянци и на политическата класа. Осмени от Фра Диаволо и неговия екип се виждат дами от столичния елит и господата от Министерски съвет. Перото на Алексиев превръща чудовищният Адолф Хитлер, в комично уродливия Хитлерко Кратунчев. Не е подминат и другият диктатор Йосиф Висарионович Сталин. Всички - монархисти, фашисти и комунисти попадат под словесните удари на журналистите от „Щурец".
Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на „Щурец“. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.
„Щурец“ се превръща в институция през 30-те и 40-те. Със силата на сарказма си авторите на вестника стряскат и властта, и опозицията. Вестникът се списва в дома на художника до последния брой от 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 000 през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.
В последните дни преди Деветосептемврийския преврат Райко Алуксиев многократно е предупреждаван от свои близки да напусне страната, като дори успяват да го снабдят с дипломатически паспорт. Фра Диаволо обаче не вярва, че е в опасност и казва:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз обичам България! Не мога да бъда емигрант и да събирам помощи с паничка! Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва”.
Устремът на колектива, който списва „Щурец“ бива спрян от ескадроните на червената армия и озлоблението на деветосептемврийците.
„Борците за свобода" и „народовластие" арестуват Алексиев насред една от софийските улици. След множество жестоки побои и зверски изтезания Райко Алексиев почива от раните си на 18 ноември 1944 г. Смъртният му акт е издаден от „Червен кръст“. Според него е починал от язва.
През март 1945 година Райко Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, някои от тях вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.
След промените през 1989 е напълно реабилитиран и в негова чест Съюзът на българските художници отваря галерия „Райко Алексиев“.
Изображения: Съюз на демократичните сили - София
