С една реч - оправиха Европа, като разкъсаха народите ♥ Иван ВАЗОВ

„И се посипаха въз главата на героична и нещастна България благата на правдата и справедливостта. Македония, българската, архибългарската страна, се отдаде на Сърбия, отдаде й се и скъпата за нас ивица от Западна България…“

(1850 ~ 1921)

Два ареопага

(тогава и сега)

На днешния лист на календара „Житейска мъдрост“, окачен в кабинета ми, случайно прочитам тая кратка бележка: „На днешния ден (9 юни 1815 г.) се откри Виенския конгрес.“

Тая суха и безобидна бележка възбуди у мене цял рояк мисли, спомени, учудвания, учудвания тежки и горчиви.

Преди 105 години Наполеон беше съкрушен при Ватерло от европейската коалиция и веднага тържествующите му неприятели се сбраха във Виена на конгрес; сбраха се, за да оправят Европа след многогодишните Наполеоновски войни. И захванаха да възстановяват потъпкани права, да издигат съборените тронове, да повръщат на държавите откъснатите от корсиканеца провинции. И завършиха „дело на справедливост“, както тогава се изразяваше Метерних. Орязаха Франция и я туриха в прежните й граници, повърнаха на Прусия и Русия полските провинции (без да питат поляците), дадоха на Австрия Ломбардия и венецианската област (без да питат италианците), подариха на Англия седемте гръцки острова с Корфу (без да питат гърците), узакониха за Англия грабнатия Гибралтар (без да питат испанците), Белгия сляха с Холандия (без да питат белгйците) и други подобни хуманни и справедливи дела знаменуваха дейността на виенския ареопаг. С една реч – оправиха Европа, като разкъсаха народите.

Разкъсаха народите, отдавайки ги, като една стока на приятели и съюзници. И мислеха, че това е дело на справедливост, и трайно, и вечно. И народите, които разкъсваха, мълчаха; не смееха народите да издигнат глас на протест против това благородно хищничество. Съвестите още не бяха пробудени, със съдбите на света се разпореждаха силните. Мечът на победителите беше готов да блъсне по главата всеки народ, който би подал и най-малкия знак на възмущение.

И уредиха Европа!

И след това трябваше във въстания и войни да се пролеят цели реки кръв, за да може донейде си да се поправи неправдата, извършена от Метерниха, от Велингтона, от Александър I и техните другари.

Това беше Виенский конгрес!

Оттогава изминаха 105 години. И настаха нови времена, времена на великите принципи, на великите думи, на великите и благородни устреми, на пробудената съвест на човеците, на народите, които искат да живеят свободни, времена на погнуса и омраза против тирани и безобразието...

*

И ето, присъствувахме вчера на парижкия ареопаг последван от опашката си в Сан Ремо.

И в тия нови ареопаги пак за делото на справедливостта говореха и работеха. Трябваше най-после да се уважат правата на народите да ги оставят да се самоопределят и да си изберат сами бъдещата съдба. Уйлсон прогласи своите знаменити 14 точки и те бяха приети с готовност от съюзниците му. И се посипаха въз главата на героична и нещастна България благата на правдата и справедливостта. Македония, българската, архибългарската страна, се отдаде на Сърбия, отдаде й се и скъпата за нас ивица от Западна България; даде се на Венизелосова Гърция друга част от българска Македония; но това не стигаше, за да се увенчае делото на правдата и справедливостта; даде й се и нашата Беломорска Тракия; даде й се Източна Тракия, отнеха на България Южна Добруджа, златната наша Добруджа, архибългарската Добруджа, и я харизаха на Румъния! Какво от това, че македонските поля и планини са облети и българска кръв. че в Тракия при Лозенград, при Люлебургас, при Булаир, при Одрин българският народ, чрез сяйни победи, каквито малко знае историята, и в Добруджа при Тутракан, даде всичката мъка на своята дивна, млада мощ в борбата за защита националното си наследство, че...

Но каква полза да изреждам всичко това?

Париж и Сан Ремо извършиха със спокойна съвест делото си, делото на правдата и справедливостта.

Въдвориха на Балканите мирът.

Каква. ирония! Каква подигравка с велики принципи, какво безчеловечно и нагло злоупотребление със силата! Какво светотатско посегателство върху разума, съвестта и чувствата!

И това вече – в 1920 година!

И умълча се Уйлсон!

И изкикотиха се силните над неговите 14 точки.

И умълча се човешката съвест пред делото на победоносното насилие, на въпиющата неправда.

И въдвориха победителите на Балкана мир.

Сиреч хвърлиха семената на бъдещи раздори и кръвопролития.

Защото насилието остая все насилие. И неправдата остая все неправда! И тя ще вика до небето, и тя ще подхранва в душите на цял народ пламъка на негодуванието и неугасимата жажда за възтържествуванието на доброто въз злото.

*

Завчера видях по улиците един дълъг, безкраен поток от ученици, носещи черни знамена.

Те протестираха за ограбването на България.

В тия деца аз виждах бъдещето.

Деца, растете, носейки в душите си нашата скръб. Вие сега може би не чувствувате в невинните си души всичката големина на нашата мъка, не ви гори отровата на нашата злъчка; чуждо е на крехките ви души нашето униние, нашето разочарование от самите нас, което ни нрави да бъдем слепи пред онова, което ние важим, което е хубаво и ценно у нашия народ. Растете, вие ще научите после какви жертви са дали, какви усилия са извършили вашите по-стари батювци и бащи за велики и свети цели. Ще затреперят сърцата ви от гордост при имената Лозенград, Одрин, Люлебургас, Тутракан; ще разберете, че ако България е имала лоши и непредвидливи управници, нейните синове са били честни и велики по своите добродетели и не са заслужили участта, която ги сполетя. И вие ще се вдъхновите от техния пример на самопожертвувате и на доблест, за да поправите злото. Не, аз вярвам, че преди да порастете, много по-рано, то ще бъде поправено – как, от кого – това е божия тайна... Защото има едно провидение, което бди над нашия юнашки, честен и добър народ.

Има, има, деца!

9 юни 1920 год.

Из: „Спомени“, Иван Вазов
Източник: 
slovo.bg
Снимка: Иван Вазов (1850-1921), ДА „Архиви“, bg.wikipedia.org

61344 Преглеждания