автор:Нина Илиева
гост източник: Българска школа по психоанализа
Инатът се определя като безсмислено упорство или упорито настояване за нещо без основание. В зависимост от посоката,в която се насочва, може да е градивен или деструктивен. Градивен е, когато се използва за да си помогнем или да подобрим начина си на живот. Деструктивен е, когато действията ни са срещу самите нас. В настоящата статия ще разгледам причините за проявата на втория тип инат.
Много често в своето ежедневие човек е свидетел или той самият изпада в състояние на безсмислено упорство например, когато не приема гледната точка на другите, не търси други гледни точки, съпротивлява се и не предприема действия. Причините за това поведение при различните хора може да са различни – следствие на неувереност, невъзможност за отстояване на позиция, несамостоятелност, нерешителност, мързел.
Инатът може да е противопоставяне на другите и желанието да се покаже, че никой не може да го принуди да извърши това, което категорично не иска. Ако някой директно или индиректно му налага своите желания, той започва да се противопоставя т.е. разбира, че това не е негова потребност и започва да се съпротивлява. Когато човекът е наясно със себе си, със своите потребности, тогава аргументирано ще отстои позиция. Но, когато не знае какво иска, то не може да се обоснове. В такива случаи винаги е по-лесно да се прояви инат.
Има хора, които винаги са несъгласни с другите, противоречат или са в конфликт с тях. Тук също може да се говори за проява на инат. Причината може да е това, че искат да са център на внимание, да се покажат като силни. Ако човек не е наясно с потребностите си, но си е определил цел и предприема стъпките, за да я осъществи, тогава също може да се говори за инат. Например, когато мъж ремонтира етажерките вкъщи, изхожда от своя опит и прави това, което му е познато. Целта му е да ги оправи качествено. Съпругата му дава варианти /според нейния опит/ как може да се справи по-лесно, но той не ги приема. Упорито настоява за неговия начин, който се оказва по-труден, дори болезнен за него. В този случай целта е изпълнена, но не е ясна основната потребност – да се хареса на жена си, да се покаже като мъж, който разбира от всичко.
Предпоставките за проява на инат може да се търсят в процеса на развитие. Те са следствие на незачитане на детските желания, интереси, ограничаване на самостоятелността, свръх изисквания, в резултат на прекалена родителска амбициозност.
Много родители определят децата си като инати, защото плачат, не искат да се хранят, скачат по леглото преди да заспят и т.н. Не се замислят, че е възможно детето да плаче, защото иска да го гушнат, или отблъсква лъжицата с храна, защото не е гладно, или има нужда от движения преди да заспи и т.н. В много ситуации родителите карат детето да прави неща, които то не желае. Съпротивата му срещу това се определя от тях като проява на инат. Тук може да се каже, че в подобни ситуации детето по-скоро отстоява своите желания, отколкото, че се инати. Ако за него е по-важно да се доказва и да получава внимание, независимо от наказанието, то ще се противопоставя за щяло и нещяло и ще расте със съзнанието, че е лошо и инат.
Проявите на инат може да са в следствие на незадоволяването на детските потребности или капризи. Много често сме били свидетели на деца, които се сърдят, плачат и викат пред магазина, настоявайки да им бъде купена определена играчка. Родителят се притеснява какво ще си кажат за него хората и задоволява каприза на детето, за да спре плачът. Така постепенно то изгражда такъв модел на поведение, когато иска да бъде задоволена определена негова нужда. Ако родителите са задоволявали капризите на детето, а не неговите потребности, тогава по-често се наблюдават подобни прояви на инат.
Въпреки всичко, онова, което в повечето случаи ни се струва каприз или инат, най-често е опит, от страна на детето, да бъде независимо и да утвърди границите на личността си. Към края на първата година на децата започват да експериментират с възможностите си. Едновременно с това започват и изпитите на нашето родителско търпение. Мъничето си мисли - "Ще мога ли да вдигна тази чаша съвсем сам?", а през нашата глава минава най-вероятно мисълта - "Ще я изпусне ли на земята и дали ще се залее, дали ще се счупи, да не се пореже?". Това са ежедневни малки провокации, случки, които за двете участващи страни изглеждат съвсем различно. Най-лесното е да ограничим общото пространство, като вдигнем на високо или приберем всички опасни, тежки или чупливи предмети, оставяйки детето да експериментира. Когато му дадем повече свобода на действие или, ако нещо не му е позволено да му обясним защо – така със сигурност няма да провокираме безсмислен инат и много по-рядко ще се чува думичката "НЕ". По този начин детето се самоутвърждава, добива увереност в себе си, решителност, настойчивост за постигане на целите – качества, които са изключително важни за утвърждаване на неговата личност.
В ранните прояви на формиране самосъзнзнието на детето и първите опити за доказване на собственото Аз са свързани с чести прояви на противопоставяне с другите – това е най-силно изразено около третата година, определя се като фаза на отрицанието, като етап от изграждането на Аза. Около третата година то е в състояние само да извършва елементарни действия, свързани с битовото му самообслужване, да достига до любимите играчки и т.н. Тогава започва да смята, че е вече голямо, независими и свободно от волята на възрастния. Иска да се разпорежда с всички и за всичко – трябва да му се подчиняват братя, сестри, родители. Появилото се желание да е голямо и стремежът към доказване на това, го довеждат до редица конфликти, които водят до успехи или разочарования, при утвърждаване на правото му на собствена независимост.
Неподчинението и противопоставянето на детето е породено от желанието му да се усети като свободно и независимо от другите. Когато родителите го поучават, забраняват или наказват за извършването на определени действия, детето се противопоставя с викове на неудоволствие и плач. Противоречията между изискванията на възрастните и желанията му водят до неподчинение и упорство, стремеж да настоява на своето. То започва да крещи, да тропа с крак, да се търкаля по пода и т.н. За всяка авторитарна проява и наложена воля над личността му има своя отговор – крещи, вика, плаче. Този тип поведение може да е защитна реакция срещу незачитането на правото му на самостоятелност.
В процеса на развитие, при разногласия с възрастните, детето се научава да отстоява своите права. Първоначално това може да е съпроводено с инат и нежелание да разбере гледната точка на другия. Сърди се, обижда, бие се и категорично настоява за своето, или прибягва до фразата „татко ми го каза". Тези прояви също може да се разгледат като инат, но те са съпътстващи нормалното развитие и са свързани с егоцентризма. Постепенно детето започва да отстоява своята позиция с диалог, използвайки аргументи и доказателства.
Всеизвестна е българската пословица "Запънал се като магаре на мост". Така хората определят човек, който е инат, твърдоглав. В своето ежедневие всеки е имал такова поведение в една или друга ситуация, но когато деструктивният инат стане личностна характеристика, е хубаво да се замислим каква може да е причината да постъпваме по този начин.
