Моят татко, когато бях на...
♥ 4 години: Моят татко може всичко.
♥ 5 години: Моят татко знае страшно много.
♥ 6 години: Моят татко е по-умен от твоя.
♥ 8 години: Моят татко не знае съвсем всичко.
♥ 10 години: В онези древни времена, когато моят татко е бил малък, нещата са били доста по-различни.
♥ 12 години: Е, естествено, моят татко не разбира нищо от тези неща. Вече е твърде стар, за да си спомня детството.
♥ 14 години: Не обръщайте внимание на моя татко. Той е толкова старомоден!
♥ 21 години: Кой? Той ли? Господи, та той е такава отживелица.
♥ 25 години: Татко разбира от някои неща, но това е съвсем естествено, след като е живял толкова дълго.
♥ 30 години: Може би трябва да се посъветваме с татко. В края на краищата, той е човек с опит.
♥ 35 години: Нищо няма да предприема, без да съм питал татко.
♥ 40 години: Чудя се как ли се е справял татко. Той е толкова мъдър и има богат жизнен опит.
♥ 50 години: Всичко бих дал татко да е тук, за да обсъдя въпроса с него. Колко жалко, че не осъзнавах колко е умен. Можех да науча много от него.
Ан ЛАНДЪРС
От „Пилешка супа за душата”, Втора порция
Картини: pinterest.com