Ние, децата от малкия град

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи

Тук трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва със първа програма.

Ала все пак и тук
хора раждат се, дишат, мечтаят,
във тревоги и слънчеви дни
подир своето щастие бягат.

Да, така е във малкия град,
този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи.

Scan-140204-0001

За нас, децата от малкия град, този текст означава много, но със сигурност не можем да се съгласим напълно с него. На нас винаги имаше какво да ни се случи и съвсем не ни липсваха места за игри и приключения. Не ни пречеше, че има само едно кино, една сладкарница, един универсален магазин, че не шумяха трамваи и денят ни определено не свършваше с първа програма. Този малък град не ни се стори тесен дори за миг и където и да ходехме, накрая нямахме търпение да се приберем у дома и да разказваме на бандата за преживяното и видяното. Дори, когато се фукахме, че нашите са ни завели в големия град и са ни купили „страшниии неща", знаехме, че най-хубавото от всичко е, че отново сме си вкъщи - в града, в квартала, в блока, в който всички сме едно голямо семейство.

1209033 590367127694451 659669843 n10466789 1406471086307906 113114965 n1116278 573361639395000 1749709929 oВ Сливен 1979 sladk zah petle579750 514398311958000 1834759872 n

Тогава живеехме с радостите и проблемите на всичките си съседи, с рождените дни, сватбите и погребенията, с взетата назаем захар или сол, с приятелската надпревара на жените от блока на коя сладкишът е най-хубав, от която печелившите винаги бяхме ние, децата. Със сърдитата леля Ваня, която ни хокаше, че вдигаме шум в часовете за почивка от 2 до 4. С върлата неприятелка на мама леля Елка, която си изтупваше килимите, точно когато тя простреше бялото пране. С онова така омразно провикване от терасата "Хайдееее, прибирай се за вечеря!". Със стълбището, което имаше най-страхотния парапет за пързаляне и нямаше нужда от никакъв асансьор. С вечерните събирания пред блока, в общото мазе или на покрива (където тайно се промъквахме), за да си разказваме страшни истории или да викаме дама Пика, а след това групово да се изпращаме по етажите. С онези съботи и недели на село, когато всичко опустяваше, за да се завърне с претъпкан багажник. С казаните пред входа, в които се варяха буркани до среднощ...

P4210956

Беше съвсем нормална практика родителите от блока да се редуват кой ще вземе децата от детската градина. Така често, вместо мама или татко, ни прибираше някоя съседка.

dollhouse003-6бел3

Големият проблем в малкия град беше, че ако се издъниш, рано или късно ще стигне до вашите. Шансът да те изпорти съседката Елка, задето си пушил зад блока или колегата на баща ти да те срещне, когато би трябвало да си на училище, беше наистина сериозен. Въпреки всичко, този малък град беше нашият свят и той ни даде много, наистина много!

1604832 657745280956635 297395971 n1794696 675795189151644 265286947 nсамоковчб1

 

Снимки: socbg.com

 

Още от Детството:

За детството пред блока... с любов и носталгия

За дините в Жигулата и водата в ушите! Спомени за морето от детството

Вкусът на нашето детство

Забавни мъдрости от нашето детство

16605 Преглеждания
В този ред на мисли