“През цялото време се случват грешки.”

Шри Шри Рави Шанкар е номиниран три пъти за Нобелова награда за мир, заради работата си по образователни, хуманитарни и благотворителни проекти по целия свят. Чрез фондацията си „Изкуството да живееш“ и Международната асоциация за човешки ценности той съдейства за разрешаване на конфликти, ресоциализация на затворници, оказване на материална и посттравматична помощ при бедствени положения и военни конфликти, с надеждата да помогне за създаването на общество, свободно от насилие и стрес.

Когато направиш нова грешка, това не е грешка - ти си научил ценен урок. Но когато правиш една и съща грешка отново и отново, това е голяма грешка. Грешката просто означава, че си "пропуснал да научиш" урока, който е дошъл пред теб. Не оплаквай грешката си. Просто си вземи поука от нея.

През цялото време се случват грешки. Често се дразниш от грешките и искаш да ги поправиш, но колко можеш да поправиш? Поправяш грешките у другите по две причини. Първата е, когато нечия грешка пречи на теб, и втората е, когато поправяш нечия грешка заради самия него или нея, за да може той или тя да израсне, а не защото ти пречи. Поправянето на грешки в първия случай, когато грешката ти пречи, не действа.

А да поправиш грешките се нуждаеш както от власт, така и от любов. Властта и любовта изглеждат противоположни, но в действителност не са. Властността без любов е задушаваща и не действа. Любовта без власт е плитка. За да имаш успех в поправянето на грешките у другите, се нуждаеш от двете, но те трябва да са в правилната комбинация. Това може да се случи, ако си напълно безпристрастен и в центъра си.

Когато осигуриш пространство за грешки, можеш да бъдеш както властен, така и мил. По същият начин е и Божественото – правилният баланс между двете. Кришна и Исус са имали и двете. Влюбените също упражняват властност над тези, които обичат. Властността и любовта съжителстват във всички взаимоотношения.

Не казвай на някого за грешка, която той знае, че е направил. Каква е ползата да му посочваш грешка, която той знае, че е извършил. Правейки това, ти само ще накараш този човек да се чувства по-виновен, да започне да се оправдава и негодува, а това създава единствено повече разстояние. Също не посочвай на някого грешка, която той осъзнава, но не иска ти да знаеш за нея. Често хората знаят за грешките си, но не искат ти да им ги посочваш.
Трябваш да посочваш грешката на някого само ако той не я осъзнава и иска да знае за нея.

Помисли за ползата от твоите коментари. Преди да посочиш нечия грешка, виж дали твоят коментар ще помогне да се подобри ситуацията, дали ще подхрани любовта и дали ще донесе хармония. Един великодушен човек не посочва грешките на другите и не ги кара да се чувстват виновни. Вместо това той поправя техните грешки със състрадание и загриженост, не чрез думи, а чрез своето отношение.

Първата стъпка в придобиването на увереност е да знаеш, че не познаваш себе си. Когато си мислиш, че познаваш себе си, само тогава си приписваш всички негативни събития и качества. Но когато се събудиш и видиш, че всъщност не познаваш себе си, тогава това е едно ново начало. Тогава ще откриеш толкова много силни страни вътре в себе си, които не си осъзнавал преди.

Просто бъди естествен, непринуден и се отпусни. Приеми нещата такива, каквито идват и продължи напред. Не се заклещвай на едно място. Умът ти играе толкова много номера, за да те държи нещастен. Пей, медитирай, служи. Включи се в доброволческа дейност.

На миналото трябва да се гледа като на съдба. Ако си мислиш, че си имал избор в миналото си, настоящето ще се развали, защото съжаляваш за миналото. Продължителното съжаление за миналото създава много токсини в тялото, бъдещето не е светло. Виж миналото като съдба, бъдещето като свободна воля и живей в настоящия момент.

Позволете на миналото да си отиде. Гледайте на него като на сън. Ще откриете, че не е необходимо да полагате усилия, за да бъдете в Настоящето. В момента, в който загърбите миналото, вашият ум от само себе си се закотвя в Настоящето.

Всеки момент е едно ново начало. Събуди се и кажи "Това е едно ново начало!" Това е! Няма никакво "Как", така си е. Просто се отпусни!

След като престанете да осъждате себе си и другите, следващата стъпка е да похвалите положителното, което виждате. Когато хвалите себе си или другия, във вас се създава пространство, изпълнено с радост. Самото търсене на похвалата разширява съзнанието.

Сигурно откривате отрицателни качества в себе си, но не е задължително да се осъждате за това. Ако търсите поводи да съдите другите, това ражда ненавист. Около нас има толкова много осъждане и негативизъм, че това намалява осъзнатостта на хората по целия свят.

Често в доказването на правотата си, ти не зачиташ чувствата на другите. Когато някой е наранен, напразно е да спориш с него и да доказваш своята правота. Просто казвайки “извинявай”, можеш да ги ободриш и да премахнеш горчивината. В много ситуации да кажеш “извинявай” е много по-добре, от колкото да доказваш правотата си – това може да предотврати много неприятни чувства - гнева, вината, омразата и разстоянието.

Много хора се чувстват горди, когато чуят някой да им каже “извинявай” – това раздува Егото им. Но когато кажеш “извинявай” на някой мъдър човек, това поражда състрадание към твоето незнание.

Грешката е част от един неосъзнат ум. Неосъзнатият ум не може прави нещата правилно, докато осъзнатият ум не може да направи грешка. Умът, който прави грешка, и умът, който осъзнава грешката – умът, който казва “извинявай”, са напълно различни, нали? Умът, който се извинява, не може да бъде неосъзнат. Затова да казваш искрено “Извинявай” е голяма грешка.

Разбра ли го или си объркан? Ако не си го разбрал, не съжалявай или… можеш да съжаляваш! Колко странно – истината е парадоксална.

Аз познавам само една магия - любовта. Това е магията, която свързва всичко заедно. Любовта е вечна.

Проблемите и предизвикателствата идват, за да обърнеш ума си навътре. Вместо да обръщаме ума си навътре, когато се появят проблемите, ние какво правим? Ние преследваме проблема и когато преследваме проблема ние биваме изцяло потопени в тази посока, изцяло завлечени в тази посока, и тогава нашата енергия намалява и ние се сриваме. Не е ли това, което се случва?

Търсете баланса между активност и почивка, между потапянето в света и обръщането към себе си, между говоренето и мълчанието. Ако през целия си живот не пророните дума, не означава непременно, че водите духовен живот. Вие сте надарени с глас. Надарени сте с таланти и способности. Използвайте пълноценно това, което ви е дадено, като добавите медитация и самовглъбяване.

Любов е да виждаме Бог в човека до нас, а медитация е да виждаме Бог в себе си.

Нищо на света не е по- досадно от твоя собствен ум. Казвам ви, вие си мислите,че другите ви досаждат, но не са другите, умът ви е.

Борба може да има само между равни. Когато се бориш с някого, ти правиш този човек равен на теб. Но в действителност няма никой, който да е наравно с теб. Ако поставяш хората над теб или под теб, няма борба. Когато хората са над теб, ти ги уважаваш. Когато са под теб, ти ги обичаш и изпитваш състрадание. Или подчинението, или състраданието могат бързо да спрат борбата. Това е нещо, което да имаш предвид, когато се умориш да се бориш. Но когато си добре отпочинал, просто се бори и се забавлявай.

Когато умът е заклещен в сетивата, или си мисли, че е равен със сетивата, има постоянен конфликт. Но когато умът е по-малък от сетивата, както при животните, няма конфликт. А когато умът осъзнае, че е по-голям от сетивата, отново няма конфликт. Когато умът премине отвъд сетивата, той се връща към своята истинска природа, която е невинност – не в сетивата.

Коренната причина за всички проблеми и страдания в живота е забравянето на истинската ти природа. А самото спомняне на природата ти, която е божественост, носи свобода. Тук паметта е твоят най-добър приятел. Целта на знанието е да ти напомня за твоята истинска природа.

Паметта е благословия и е твоят най-добър приятел, когато ти помага да осъзнаеш истинската си природа. Паметта е пречка, когато не ти позволява да се освободиш от събитията, приятни или неприятни. Приятните събития създават жадуване и съревнование в ума и не позволяват нови преживявания. Неприятните събития изкривяват възприятието и създават параноя. И така, паметта е както благословия, така и пречка в зависимост от това дали си спомняш истинската си природа, или си заклещен със събитията във времето и пространството.

Егото е пречка за лидера, мъдрия човек, търговеца или слугата, но е необходимо за воина и състезателя. Воинът поема предизвикателства и отговорности и ги отстоява.

Егото те кара да се жертваш за дадена кауза. Егото дава сила и кураж и носи храброст да посрещнеш предизвикателствата с твърдост и упоритост. Силното Его неутрализира депресията. Егото често се счита за себично, но то е най-великият мотивиращ фактор за творчество и щедрост. Егото те тласка да дръзнеш да се хвърлиш в непознатото.

Мъдро е да отлагаш действията, породени от пороците.

Когато не очакваш нищо от приятелите си, тогава ще бъдеш в центъра си. Знаеш ли, когато си дружелюбен в теб има някакво очакване, харесва ти да бъдеш дружелюбен. Спри да се наслаждаваш на своята дружелюбност. А бъди дружелюбен, защото това е самата ти природа. Тогава ще бъдеш в центъра си.

Не се опитвай да ме направиш щастлив. Аз така или иначе съм щастлив. Но ще бъда още по-щастлив, ако можеш да помогнеш на другите. Не само като им даваш подаръци или им организираш партита, но като им даваш знание и ги правиш много силни.

Когато някой се дави в океана на привързаностите, предаването е спасителната жилетка, която той може да сложи, докато чака спасителния екип.

Снимки: yespluskolkata.wordpress.com, spiritualheroes.com