Търсенето на смисъл е първична мотивация в човешкия живот и когато не е задоволена, хората страдат. В това вярва австрийския психиатър и невролог Виктор Франкъл, създател на логотерапията. Неговият личен път на страдание и воля за живот в унищожителните лагери на смъртта по време на Втората  световна война, са описани в книгата „Смисълът в живота”, считана за един от най-големите приноси в психиатрията след трудовете на Фройд. Самият Франкъл споделя: Смея да твърдя, че на света няма нищо, което така ефикасно да помага на човек да оцелее, дори в най-тежки условия, както убеждението, че неговият живот има смисъл. Има много мъдрост в думите на Ницше: Онзи, който има защо да живее, може да понесе почти всяко как.В тези думи виждам мото, което остава вярно за почти всяка психотерапия. В нацистките концентрационни лагери човек можеше да стане свидетел как най-способни за оцеляване бяха онези, които знаеха, че им предстои да изпълнят някаква задача”.

За същността на съществуването – въпреки страданията, за волята и отговорността, които всеки от нас има и носи, споделено от книгата на Виктор Франкъл „Смисълът в живота”.

Това, от което човек наистина се нуждае, не е безметежно състояние, а по-скоро стремеж и борба за смислена цел, свободно избрана задача. Той се нуждае не от снемане на напрежението на всяка цена, а от призива на потенциалния смисъл, очакващ да бъде осъществен от него.

Смисълът на живота
Общо поставен, този въпрос е сравним с въпроса, поставен на шампион по шах: „Кажете ми, майсторе, кой е най-добрият ход на света?" Просто няма такова нещо като най-добър или дори добър ход извън определена ситуация в играта и конкретната личност на противника. Същото важи за човешкото съществуване. Човек не трябва да търси абстрактен смисъл на живота. Всеки има свое особено призвание или житейска мисия да изпълни конкретно предназначение, изискващо осъществяване. В това отношение той не може да бъде заменен, нито пък животът му да бъде повторен. Задачата на всеки е неповторима, както и специфичната му възможност да я превърне в дело.

Тъй като всяка ситуация в живота представлява предизвикателство към човека и поставя пред него проблем за решаване, въпросът за смисъла на живота може всъщност да бъде обърнат. В крайна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да признае, че него го питат. С две думи, животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори само като отговаря за своя собствен живот; на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност. И тъй, логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване.

Същността на съществуването
Като заявявам, че човекът е отговорен и трябва да реализира потенциалния смисъл на живота си, искам да подчертая, че истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, отколкото вътре в човека или в собствената му психика, сякаш тя е затворена система. Нарекъл съм тази градивна особеност „себенадмогване на човешкото съществуване". Това подчертава факта, че да бъдеш човек, винаги сочи и отправя към нещо или някой извън теб самия - било то смисъл, който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си  чрез отдаване в служба на кауза или на любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш. Това, което се нарича самоосъществяване, изобщо не е постижима цел по простата причина, че, колкото повече човек се стреми към нея, толкова повече тя му убягва. С други думи, самоосъществяването е възможно само като страничен ефект от себенадмогването.

Смисълът на любовта
Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина. Никой не може напълно да осъзнае дълбоката същност на друго човешко същество, ако не го обича. Чрез своята любов той е в състояние да види същностните черти и особености на обикнатия човек и дори повече  той вижда онова, което е заложено в него, което още не е осъществено, но предстои да стане. При това чрез своята любов обичащият позволява на обикнатия да реализира своите заложби. Карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв трябва да стане, той го тласка към осъществяване на тези заложби.

Смисълът на страданието
Никога не трябва да забравяме, че можем да намерим смисъла на живота дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена. Защото това, което е от значение тогава, е да се даде свидетелство за най-важната сред неповторимите човешки възможности: да се превърне личната трагедия в триумф, страданието  в човешко постижение. Когато не сме в състояние да променим положението - помислете само за неизлечимите болести, като неподлежащ на операция рак, сме предизвикани да променим себе си.

Нека дам ясен пример. Веднъж един възрастен лекар на обща практика се консултира с мен заради силна депресия. Той не можеше да превъзмогне загубата на своята съпруга, починала преди две години, която бе обичал повече от всичко. Как можех да му помогна? Какво трябваше да му кажа? Е, аз се въздържах да му кажа каквото и да било, а наместо това го изправих пред въпроса: „Докторе, какво щеше да се случи, ако вие бяхте починали пръв, а жена ви трябваше да ви надживее?" „О  каза той,  за нея това навярно би било ужасно. Колко ли щеше да страда!" При което аз отвърнах:
„Виждате, докторе, какво страдание й е било спестено и вие сте този, който я е избавил от това страдание  разбира се, с цената на това, че сега трябва да я преживеете и да тъгувате за нея." Той не каза нито дума, но стисна ръката ми и спокойно напусна кабинета. По някакъв начин страданието престава да бъде страдание в момента, в който намери смисъл, какъвто е този на жертвата.

Разбира се, това не бе терапия в истинския смисъл, тъй като, първо, неговото отчаяние не бе болест; и, второ, аз не можех да променя участта му  не можех да върна съпругата му. Но тогава съумях да променя отношението му към необратимата съдба, тъй като от този момент нататък той можеше поне да вижда смисъл в своето страдание.

Основен принцип на логотерапията е, че главната грижа на човека е не да получава удоволствие или да избягва болката, а по-скоро да вижда смисъл в живота си. Ето защо човек е готов дори да страда, разбира се, при условие че страданието му има смисъл.

Нека кажа пределно ясно, че страданието съвсем не е необходимо, за да се намери смисъл. Аз само твърдя, че смисълът е възможен въпреки страданието  когато, разбира се, то е неизбежно.

От „Смисълът в живота – Увод в логотерапията”, Виктор Франкъл
Снимки: bookfans.net, humanbehaviorexpert.com