"Най-голямото зло е злото, извършено от нищожества, злото извършено от хора без мотив, без убеждения, без извратени сърца или демонични желания, от човешки същества, които отказват да са личности."
На 14 октомври се навършиха 110 години от рождението на Хана Аренд – философ с политическа мисъл, която трайно бележи културата на 20 век. Учи философия при Хайдегер, Хусерл и Ясперс.
Родената в Германия еврейка заминава за Франция, след идването на власт на нацистите през 1933. През 1941, след немската окупация е интернирана в концентрационния лагер Гурс, но успява да избяга след няколко седмици, след което същата година емигрира в САЩ. Там преподава в няколко американски университета и се утвърждава като един от основоположниците на онова, което днес се нарича ,"политология". Творчеството й включва над 450 труда.
(Hannah Arendt, c. 1963)
Ако зададете на някого от това поколение два прости въпроса: Какъв искате да бъде светът след петдесет години? и Какъв искате да бъде животът ви след пет години?, то отговорите доста често са предшествани от: "Ако светът все още съществува…" и "Ако съм жив дотогава…" За често срещания въпрос: "Кои са те, това ново поколение?", човек се изкушава да отговори: "Тези, които чуват тиктакането." А на другия въпрос: "Кои са тези, които напълно ги отхвърлят?" отговорът може да бъде: "Тези, които не знаят или отказват да се изправят срещу нещата такива, каквито са.
В противовес на отмъщението, което е естествена, автоматична реакция на престъплението и което, поради необратимостта на процеса на действие, може да се очаква и дори да се предвижда; актът на прошката никога не може да бъде предсказан – това е единствената реакция, която се проявява неочаквано и по този начин се запазва, оставайки си все пак реакция, нещо от оригиналния характер на действието.
Прошката е ключът към действието и свободата.
Дейността сама по себе си е изключителен прерогатив на човека – нито животното, нито Бог е способен на такава – и единствено дейността е изцяло зависима от постоянното присъствие на други хора.
Никое наказание никога не е притежавало достатъчно мощ, а да предотврати извършването на престъпления. Напротив, въпреки наказанието, последвало първата проява на някое престъпление, неговото повторение е много по-вероятно отколкото първоначалната му проява някога е била.
Обещанията са уникален човешки начин за разпореждане с бъдещето, правейки го предсказуемо и надеждно до степен, достъпна за човешките сили.
Проблемът с лъжата и измамата зависят изцяло от ясната представа за истината, които лъжецът и измамникът искат да скрият.
В този свят, в който влизаме, появявайки се от нищото и изчезвайки в нищото, съществуване и поява съвпадат…
Загубата на човешки права непосредствено съвпада с превръщане на личността в биологичен екземпляр.
Ние не се раждаме равни; ние ставаме равни като членове на някоя група и в сила на решението на взаимно гарантиране един на друг на равни права.
Действие без име, без "някой", който да се свързва с него, е безсмислено.
Където всички са виновни, никой не е; изповядването на колективна вина е най-добрата мярка срещу откриването на виновниците, а самата величина на престъплението е най-доброто извинение да не се прави нищо.
Тълпата иска да влезе в историята даже и с цената на разрушения.
Тълпата е преди всичко група, в която има фрагменти от всички класи. Затова е така леко да се приеме тълпата за народ.
Революционерите не правят революции. Революционерите са тези, които знаят кога властта лежи на улицата и могат да я вземат.
Между тези, които създават блестящи и остроумни концепции, и тези, които осъществяват жестоки и зверски деяния, се простира пропаст, която не блокира с никакви логически конструкции.
Мненията са формирани в процеса на открита дискусия и публичен дебат, а където не съществува възможност за формирането на мнения, може да има настроения – настроенията на масите и настроенията на хората, като последните са не по-малко капризни и ненадеждни от първите, – но няма мнения.
Никаква друга кауза не е останала, освен най-древната от всички, тази, която още от началото на нашата история е определяла самото съществуване на политиката – каузата на свободата срещу тиранията.
В условията на тирания е по-лесно да действаш, отколкото да мислиш.
Никой, чиито мисли са заети с история и политика, не може да не бъде наясно за огромната роля, която насилието винаги е играло в човешките дела; и на пръв поглед е доста изненадващо, че до насилието се прибягва толкова рядко в специални случаи.
Никакъв човешки живот, дори и животът на отшелника в природната пустиня, не е възможен извън свят, който пряко или непряко свидетелства за присъствието на други човешки същества.
Нищо и никой не съществува в един свят, чието наличие не предполага зрител.
За да бъде свободен в една епоха като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това само по себе си ме прави амбициозна.
Икономическият растеж може един ден да се окаже по-скоро проклятие, отколкото благословия; и при никакви условия няма да може да доведе нито до свобода, нито да представлява доказателство за нейното съществуване.
Когато ни казваха, че под свобода се разбрало свободното предприемачество, ние направихме твърде малко, за да се разсее тази чудовищна лъжа. Твърдим, че богатството и икономическото благосъстояние са плодовете на свободата, а би трябвало да сме първите, които знаят, че този вид на "щастие" е истинска благодат само в тази страна, но е незначителна благодат в сравнение с истинските политически свободи като свобода на словото и мисълта, на събранията и сдружаването, дори и при най-добрите условия.
Културата се отнася до обектите и е феномен на света; забавлението се отнася до хората и е феномен на живота.
Предсказанията на бъдещето не са нищо друго, освен прогнози на настоящите автоматични процеси и процедури, които вероятно ще се сбъднат, ако хората не действат и ако нищо неочаквано се случва; всяко действие – за добро или за лошо – и всяко произшествие непременно разрушава целия модел, в чиито рамки се оформя предсказанието и където намира своите доказателства.
Любовта е "тежестта на душата", нейният закон за гравитацията, който довежда душата от движението до нейния покой.
Любовта по своята същност не е от този свят и точно по тази причина, а не защото се среща толкова рядко, тя е не само аполитическа, а е антиполитическа, дори най-мощната от антиполитически сили.
Нещата, които трябва да научим, преди да можем да ги правим, ние ги учим като ги правим.
Тъжната истина е, че повечето зло се прави от хора, които не се замислят дали са добри или лоши.
Човешкото чувство за реалност изисква от хората да схванат чисто пасивната даденост на своето битие – не за да го променят, а за да им стане по-разбираемо и да му дадат възможност за пълна изява, защото в противен случай би им се наложило пасивно да страдат.
Разбирането означава събрана готовност да срещнеш реалността, каквато и да е, и да и окажеш съпротива.
Победата на тоталитаризма може да съвпадне с разрушението на човечеството.
Тоталното господство не допуска свободна инициатива във всяка област на живота.
Поради самата си същност хубавото е изолирано от всичко друго. Няма път, който да води от красотата към реалността.
Малко момичета са така добре оформени, както добрият кон.
Изолацията и самотата не са синоними.
Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно.
Това е рецептата, по която съм живяла: Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-доброто, приемай което дойде.
Снимкa: Hannah Arendt, c. 1963., Jewish Chronicle Archive/Heritage-Images, britannica.com